Костадин ПАМПОВ 

Понякога споменът ме връща към нещо, случило ми се преди много години…

На някаква гара съм. На перона, близо до мене, мъж и жена си говорят. Говори по-скоро жената, а мъжът, видимо по-възрастен от нея, слуша. Дочувам го да казва: „Животът е сериозно предприятие”.

Тези думи тогава ми прозвучаха странно… Не ми се искаше да приема, че животът е предприятие… Тоест сграда, в която се произвеждат някакви предмети…

Сега обаче все по-често си спомням думите на мъжа… Разбирам, че животът предполага да му придадеш смисъл… Като предприемеш едно или друго…

Сигурен съм, че това е искал да каже мъжа с думите си: „Животът е сериозно предприятие”.