Костадин ПАМПОВ 

Понякога споменът ме връща към нещо, случило ми се преди много години…

На някаква гара съм. На перона, близо до мене, мъж и жена си говорят. Говори поскоро жената, а мъжът, видимо повъзрастен от нея, слуша. Дочувам го да казва: „Животът е сериозно предприятие”.

Тези думи тогава ми прозвучаха странно… Не ми се искаше да приема, че животът е предприятие… Тоест сграда, в която се произвеждат някакви предмети…

Сега обаче все почесто си спомням думите на мъжа… Разбирам, че животът предполага да му придадеш смисъл… Като предприемеш едно или друго…

Сигурен съм, че това е искал да каже мъжа с думите си: „Животът е сериозно предприятие”.