Йорданка ИГНАТОВА, астролог

Макар че много от медиците знаят за плацебо ефекта, малко от тях взимат предвид доказателствата за лечебната му сила. Ако позитивното мислене може да ви извади от депресията и да излекува болно коляно, представете си какво може да стори с живота ви негативното мислене. Когато съзнанието – чрез положителната си нагласа – подобрява здравословното ви състояние, това се нарича плацебо ефект. И обратно, когато същото това съзнание е ангажирано с негативни мисли, които могат да навредят на здравето ви, това се нарича ноцебо ефект.

В медицината ноцебо ефектът може да бъде също толкова силен както и плацебо ефектът: факт, който трябва да имате предвид винаги когато влизате в лекарски кабинет. С думите и поведението си лекарите могат да внушат обезкуражаващи послания на пациентите си, което, убеден съм, е напълно недопустимо. Албърт Мейсън например смята, че неспособността му да вдъхва оптимизъм на пациентите си, спъва работата му със страдащите от ихтиоза. Друг пример е скритата сила на твърдението: „Имате шест месеца живот.“ Ако изберете да вярвате на думите на лекаря си, малко вероятно е да успеете да удължите този срок.

В тази глава цитирам заглавието на предаване по „Дискавъри Хелт“ от 2003 г. „Плацебо ефектът: превъзходство на съзнанието над тялото“, защото то е прекрасно резюме на някои от най-интересните медицински случаи. Един от най-ярките моменти в предаването е историята за лекаря от Нашвил Клифтън Мидър, който в продължение на 30 години се занимава със скритата сила на плацебо ефекта. През 1974 г. Мидър имал един пациент на име Сам Лонди, пенсиониран продавач на обувки, страдащ от рак на хранопровода, заболяване, което тогава се смятало за нелечимо. Лонди се лекувал, но всички в медицинската общност „знаели“, че той отново ще получи рецидив. Затова никой не се изненадал, когато Лонди починал две седмици след поставянето на диагнозата.

Изненадата дошла след смъртта му, когато при аутопсията в тялото му били открити съвсем малко ракови клетки, които определено не били достатъчни, за да го убият. Имало няколко разсейки в черния дроб и една в белия, но нямало и следа от тумори в хранопровода, за който всички смятали, че е причина за смъртта. Пред „Дискавъри Хелт“ Мидър казва: „Човекът почина с рак, но не и от рак.“ Но от какво е починал Лонди, ако не от рак на хранопровода? Да не би да е починал, защото е повярвал, че ще умре? Този случай продължава да занимава Мидър три години след смъртта на Лонди: „Аз смятах, че той има рак. Той мислеше, че има рак. Всички около него смятаха, че е болен от рак… Дали по някакъв начин не му отнех надеждата за живот?“ Обезпокоителните случаи на ноцебо навеждат на идеята, че лекарите, родителите и учителите могат да отнемат надеждата, програмирайки ни да вярваме, че сме безпомощни.

Нашите позитивни и негативни убеждения влияят не само върху здравето ни, но и върху всеки един аспект на живота ни. Хенри Форд е бил прав за ефективността на поточните линии, както и за силата на съзнанието: „Ако вярвате, че можете или че не можете нещо… и в двата случая сте прави.“ Помислете за случая с мъжа, който с лека ръка изпил бактериите, за които се смятало, че причиняват холера. Или за хората, които ходят по жарава, без да се изгорят. Ако вярата им, че могат да го направят, бъде разклатена, накрая ще свършат с изгорени стъпала. Вашите убеждения действат като филтри на фотоапарат, те променят начина, по който виждате света. Вашето тяло се адаптира към тези убеждения. Когато наистина се убедим, че убежденията ни притежават такава голяма сила, ние ще държим в ръцете си ключът за собствената си свобода. Не можем толкова лесно да променим кодовете на генетичните си схеми, но можем да променим съзнанието си.

В моите лекции аз използвам два вида пластмасови филтри – червен и зелен. Моля всеки от аудиторията да си избере един цвят и да погледне през него към празния екран, После ги моля да се обадят, ако образът, който след това им прожектирам предизвика у тях любов или страх. Тези, които използват червените филтри на „убеждението“ виждат привлекателна снимка на вила с название „Къщата на любовта“, цветя, слънчево небе и посланието: „Аз живея в любов.“ Онези, гледащи през зелени филтри, виждат страшно черно небе, прилепи, змии, призрак, носещ се около, тъмна, мрачна къща и думите: „Аз живея в страх.“ Винаги се забавлявам с реакциите на обърканата аудитория, половината от която вика: „Аз живея в любов“, а другата половина: „Аз живея в страх“, при вида на един и същи образ.

След това моля публиката да смени филтъра, през който вече е гледала. С това искам да кажа, че всеки може да избира, какво да вижда. Можете да гледате на живота през розови очила, което ще помогне на организма ви да се развива, или пък да използвате тъмен филтър, който кара всичко да изглежда черно и прави тялото/съзнанието ви по-податливо на болести. Можете да живеете в страх или в любов. Изборът е ваш! Мога само да ви кажа, че ако изберете да виждате любовта в света, тялото ви ще бъде здраво. Ако изберете да вярвате, че живеете в мрачен свят, пълен със страх, здравето ви ще се разклати, защото вие физически ще се затворите в защита.

Тайната на живота е в това, да успеете да накарате съзнанието си да подпомага здравето ви, точно затова нарекох тази книга „Биология на убежденията“. Разбира се, тайната на живота изобщо не е тайна. Учители като Буда и Иисус ни разказват същата тази история от хилядолетия. Днес науката гледа в същата посока. Не гените, а убежденията ни контролират живота ни… О, вие, маловерци!

Тази мисъл е добро въведение към следващата глава, в която ще разгледам в подробности как животът, пълен с любов и животът, скован от страх, оказват напълно различно влияние върху тялото и ума. Преди да приключим тази глава, искам само още веднъж да подчертая, че няма нищо лошо в това човек да живее живота си, гледайки през прословутите розови очила.

В интерес на истината, тези розови очила са необходими па клетките ви, за да живеят добре. Позитивните мисли са биологичния „паспорт“ към щастлив, пълен със здраве живот. Според Махатма Ганди:

Вашите убеждения се превръщат в мисли.

Мислите ви стават думи.

Думите ви стават ваши действия.

Действията ви се превръщат в навици.

Навиците ви изграждат ценностна система.

Ценностната ви система става ваша съдба.