Чудотворната икона на Божията майка в храма Успение Богородично в Пазарджик е най-посещаваната по време на утрешния християнски празник. Опашки от вярващи се вият от входа на църквата до мястото, където всевиждащите очи на закрилницата раздават благодат и изпълняват искрените молитви. Никой не знае кога и как иконата е влязла в храма, но нейната закрила се усеща от целия град.

Достатъчно е да споменем това, че природни бедствия и катаклизми подминават Пазарджик от години насам, а ако ли все пак се случат – щетите са поносими.

На Успение Богородично бездетните жени пък принасят на Светата майка курбан и я молят да ги дари с великото таинство на майчинството. Пчеларите носят в църквите пити с мед, извадени от кошерите в деня на Преображение. След освещаването им храма, те ги раздават на хората.

На Голяма Богородица празнуват всички с името Мария. Бабите ни, носещи името на Божията майка, обикновено посрещали гостите си на обяд.

На трапезата слагали голяма купа, пълна с първите откъснати кочани царевица – варена или печена на жар. И ако се случело така, че бездетна жена първа почете именницата и първа хапне от царевицата, то било сигурен знак, че Богородица е чула молитвата й, и скоро ще я дари с чедо.

В много къщи, в които се спазват народните традиции, на този ден се събира цялата фамилия. На семейната трапеза се оставя по един празен стол – за непредвиден гост, за духа на скъп покойник или за да напомня, че никой не е вечен на тази земя.

В селищата, където има църква или манастир, носещ името на Богородица, се правят общоселски събори, утре ще има такъв в Бошуля.

Гълъб за здраве и сбъдване на молитвите

Стотици гълъби ще полетят утре в небето над Пазарджишкия храм. Заради многото гълъбари още от времето на нашите дядовци и баби, птицата била на почит сред местното население. Тук тя се е превърнала в символ на връзката между Бог и човек. Гълъбите символично се откупуват от гълъбарите и след като бъдат спяти от свещеника, можете да ги пуснете отново на свобода. Вярва се, че те ще отнесат вашето съкровено желание или молитва право в небесата, а вашият проблем ще бъде разрешен благоприятно.

Необичайни традиции 

С името на Божията майка е свързан и един друг обичай, характерен за някои селища, където живеят българи, преселници от Мала Азия. По своята същност традицията е изпитание за праведност, но може да се осмисли и като гадание за живот и здраве.

Главна роля в обичая има иконата. Но не каква да е, а определена икона, чиято история често е свързвана с чудеса, със самото възникване на селището или на даден род. На нея често се приписва и особена здравоносна сила.

На Успение Богородично след църковната служба всеки взема чудотворната икона и сяда обърнат на изток. Целува я и поставя долната част върху пръстите на краката си, а горната – опира на челото. Обредът е свързан с голямо психическо напрежение и се извършва при пълно мълчание от страна на присъстващите. Човекът леко придържа иконата отстрани, а иконата сама „заиграва“, като го удря по челото. Ако се случи така, това ще е знак за праведност, тълкуван и като още за здраве и живот.

Голям празник и в Бачково

Успение Богородично е празник и на Бачковския манастир, основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани като „Света Богородица Петричка“. Катедралната църква също е посветена на Светата Майка, и е построена през 1604 г. по образец на светогорските храмове. Само няколко години по-късно върху външната стена на трапезарията на манастира е изписана голяма композиция – манастирската сграда и шествието при изнасянето на „чудотворната“ икона на Света Богородица. Традиция, спазвана и до днес.

 

Житието на Дева Мария

Богорица била 64-годишна, когато й се явил арахангел Гавраил с палмово клонче в ръка, с което й дал знак, че скоро Отец и Бог ще я призоват при себе си. Изпълнена с велика радост, Светата майка пожелала да се види с апостолите. По това време те били пръснати из цялата юдейска земя, за да проповядват вярата Христова. Но желанието на Богородица било изпълнено. Липсвал само апостол Тома.

Настъпил денят на нейното представяне в небесния свят. Дева Мария легнала на одър с палмово клонче в ръце и зачакала смъртта, заобиколена от молещите се апостоли.

Изведнаж стаята била озарена от ярка светлина. Сам Иисус Христос, обкръжен от множество ангели, се явил и прегърнал душата на Пресветата си майчица… Погребали Богородица и както изисквали юдейските закони, апостолите затворили входа на гробницата с камък.

На третия ден от нейното Успение (заспиване) пристигнал апостол Тома. Като разбрал, че е закъснял за погребалния ритуал, изпаднал в несвяст. За да го утешат и за да може и той да се поклони, учениците отворили гроба на Христовата Майка. Там била само плащеницата, с която Светата Дева била покрита.

Тогава, за да я почетат, всички седнали на обща трапеза, като оставили едно празно място, предназначено за своя учител.

От този ден останала и традицията, когато се прави угощение или обща трапеза, да се оставя един празен стол, където може да седне случаен гост или скъпия дух на починал невидимо да участва в тържествения семеен празник.

Точно когато взели хляба в ръце, апостолите видяли пред себе си сияйния образ на Богородица. В нейна памет и в чест на този велик миг всяка година се приготвя обреден хляб от новото брашно, от новата реколта…

Макар и един от най-почитаните празници по българските земи, народната обредност на Голяма Богородица не е от най-богатите. Запазили сме християнската основа на празника с трапезата, обредния хляб и празния стол, към които хората от различните краища на страната са добавили и своето.