По данни на проучване на Световната здравна организация (СЗО) всяко пето дете пада в лапите на депресията поради изтърканото обяснение за стрес. В интервю за в-к „Стандарт“ Пенка Койчева, клиничен психолог и специалист по кризисни интервенции към Държавна агенция за закрила на детето разказва защо 5-годишните се депресират, как да разпознаем опасната тъга при малчуганите и кои са начините да ги спасим от нея.

Депресията си е депресия, но при децата и тийнейджърите се проявява с малко по-различни симптоми, обяснява Пенка Койчева. „Зависи за каква възрастова група става въпрос: до 3-годишна възраст, между 3 и 6 годинки, от 6 до 12 или по време на пубертета. Всяка си има своите особености, затова възрастта задължително трябва да бъде взета предвид“, обяснява психологът. Мъниците до 7 годинки често са неспособни да изразяват адекватно вътрешните си състояния и понякога не могат да опишат с думи емоциите, които изпитват. Ето защо от изключителна важност е родителите да познават детето си и да го наблюдават. При най-малките депресивните състояния често се изразяват с телесни прояви. Оплакване от болки в главата или корема, за които няма конкретна здравословна причина.

Обща отпадналост, липса на интерес към игри забавления и мотивация за всякакви дейности. Депресията се отразява и на съня. Възможни са проблеми със заспиването или често събуждане посред нощ, както и сънуване на кошмари. Рязкото спадане или покачване на теглото също подсказват за подобен проблем, уточнява Койчева.

„При тийнейджърите могат да се появят проблеми в училище, понижаване на успеха и липса на концентрация. Както и влошаване на хигиенните навици, ограничаване на контакти с близки и приятели и странене от обичайната социална среда“, уточнява Койчева. Невинаги обаче тъгата е водещ симптом и не трябва всяко помръкване на настроението да се отъждествява с нея. Депресията не е просто моментно състояние, а заболяване, което продължава дни, седмици, месеци. Нелекувано – може и години. Детето може да замаскира заболяването и с агресия да бъде враждебно, раздразнително и да има гневни изблици. Друга крайност е хиперактивното поведение. За депресивните състояния са характерни чувство за безполезност и вина.

„А най-притеснително е, когато детето започне да мисли за смъртта, да твърди, че не му се живее и че този свят няма нужда от него. Точно затова родителите не трябва да подценяват това състояние“, подчертава психологът. „Много родители изчакват много време, преди да обърнат внимание на състоянието на детето си. Казват си, че това са лиготии, някакъв тийнейждърски каприз и че ще отмине бързо. За депресията специалистите казваме, че е като кариес – колкото по-бързо започнеш лечение, толкова по-малко ще са последствията“, разяснява терапевтът. Не са изключение и случаите, в които майката вижда, че нещо не е наред и иска да потърси помощ, но бащата не се съгласява и не приема, че детето има проблем. „Отлагането във времето влошава състоянието, може да се стигне дотам, че помощта на терапевта да не е достатъчна и да трябва да се потърси психиатър и да се приложи медикаментозно лечение“, алармира Койчева.

„Най-често депресията е вик за помощ“, казва Койчева. Важно е родителите да знаят, че терапията се прави само от специалист и детето не може да бъде лекувано в къщи или чрез алтернативни методи като ходене по гледачки или леене на куршум В целия процес, който обикновено продължава поне няколко месеца, е много важно родителите да не спират да наблюдават детето си, особено ако става дума за тийнейджъри. „Често се случва те да скрият истинската причина за състоянието си и да излъжат както семейството, така и терапевтът. А понякога може да става въпрос за секта, алкохолна или наркотична зависимост“, алармира Койчева.

Често причините за депресията при децата обаче са на по-емоционално равнище – загуба на близък – например на родител при развод или смърт на домашен любимец за най-малките. „Все повече зачестяват случаите на депресии, предизвикани от емоционално, психическо, физическо или сексуално насилие“, не крие психологът. Децата с различни заболявания или някакви малформации, които ги правят различни и понижават самочувствието им, са по-застрашени от останалите. Прекалените изисквания от страна на обкръжението също могат да доведат до депресия.

„Има свръхамбициозни родители, които повтарят на децата си, че трябва да могат всичко и да са най-добри във всичко, а те не могат да оправдаят тези им очаквания. Но детето се ражда отделна личност със своя си характер и не може да бъде моделирано. Много често родители отиват при специалист и искат детето има да бъде премоделирано по някакъв техен алгоритъм, което е много грешно. Все едно от ябълката да направиш круша. Психологът може да махне червейчетата и изгнилото, но не може да я промени изцяло“, обяснява Пенка Койчева. Освен всички тези психологически фактори, има случаи, в които за развитието на заболяването е виновен ген. Ако единият родител има или е имал депресия, вероятността и детето да я развие нараства с 25%, а ако са и двамата родители – 75%.

Започването на първи клас е ключов момент в живота на всяко дете. При тези, които преди това не са посещавали детско заведение, и училището може да отключи депресия, тъй като на тях им липсват подобни социални умения, нямат навика да стоят дълго време на чина и да се занимават с различни дейности и не са свикнали на отношения с много връстници на едно място.

За да се лекува една депресия, задължително трябва да се промени цялостният ритъм на живот на детето и да се включи някаква физическа активност, обяснява психологът Пенка Койчева. Много добро въздействие оказват танците, музиката, цветотерапията. Трябва да се промени и хранителният режим, защото както при повече заболявания, така и при депресията се нарушава алкално-киселинният баланс на организма. „Той става подчертано киселинен и това може да се коригира с прием на някои конкретни храни“, разказва психологът. Неслучайно казват, че ако ти се яде сладко, трябва да се замислиш дали нямаш депресивни симптоми. Най-добрите антидепресанти сред храните са бананът, шоколадът и орехите. За подобряване на състоянието помага и повишаването на нивото на витамин D в организма. Именно затова в държавите, където слънчевата светлина липсва, процентът на депресии и самоубийства е най-голям. Помощни подправки са босилекът и джинджифилът.

АКТУАЛНИ ДАННИ ЗА СУИЦИДНИТЕ ОПИТИ  В ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

За първите седем месеца на годината в област Пазарджик са регистрирани 56 суицидни опита. С фатален изход са приключили 15 от тях, нереализираните са 41, като трима от суицидантите са останали живи с телесни увреди.

Мъжете остават по-рискова група при реализираните суициди, за разлика от жените, където се наблюдава по-висок процент на  нереализираните суицидни опити.

От суицидантите 69,6% са с първи опит, 10,7%  вече имат  един, 7,1% са с по два суицидни опита, а 8,9% имат повече от два опита. Висок е процентът на хората опитали да посегнат на живота си повече от веднъж. Това показва, че тези хора се обособяват като високорискова група,  която се нуждае от  особено внимание и квалифицирана професионална помощ.

Разпределени по използван суициден способ:

„отравянето с медикаменти“ е водещ способ – 48,3%. Следват: „самоотравяне с химични средства“ – 13,3%; „обесване“ – 10%; „порязване с хладно оръжие“ – 8,3%; „огнестрелно оръжие“ – 5%. Други използвани способи през това тримесечие са: „хвърляне от височина“,  „пробождане с хладно оръжие“, „изгаряне“, електрически ток.

Конфликтните ситуации между съпрузи/партньори са най-честият повод за суицидни действия. Други са конфликт между родители и деца, раздяла или загуба на любим човек, несподелена любов. 20% от суицидантите страдат от психично разтройство, а при 6,2% е налице тежко соматично заболяване. Страданието – физическо или психическо, също е сериозен сигнал за тревога и причина за суицидно поведение. Други посочени причини, макар и не често срещани, са „сексуален тормоз“ и „финансови проблеми“.

Запазва се тенденцията по-често на живота си да посягат трудово незаети /пенсионери, безработни, домакини/, самотни хора /несемейни, вдовци и разведени/.

Разпределени по възраст общо суицидни опити:

За посочения период най-често общо суицидни опити са извършили представителите на възрастовите групи: 70+“28,6%,  от 18 до 29 г.“ – 21,4%. Следват възрастовите групи: „от 5 до 17 г.“  – 12,5%;  „от 60 – 69 г.“ с 10,7%. С 8,9% са възрастовите групи:  „от 30 – 39 г.“ , „от 40 – 49 г.“,  „от 50 до 59 г.“.