Изложба посветена на седемдесетата годишнина от кончината на земеделеца Никола Петков бе открита в ранния следобед днес, пред градинката в пешеходната зона, до сградата на Регионалния исторически музей – Пазарджик. За да я представи на медиите и гражданите тук бе земеделският лидер Николай Ненчев. 

20митко

Изложбата е само част от събитията предвидени за отразяване на годишнината, а в нея за първи път се показват и документи, които са свързани със живота и процеса срещу Никола Петков, разказа пазарджишкият областен председател на БЗНС – Димитър Петков. Той каза, че предложението на БЗНС за отбелязването на датата 23 септември е свързано и с това чрез евродепутати да бъде отправено предложение в Европарламента, една от залите да бъде именувана на бележития български политик, който е бил признат във Франция още през двадесетте години на миналия век.

Освен изложбата от партията на следовниците на Никола Петков са подготвили и филм, който разказва събитията от мрачната първа половина на миналия век. Той също ще бъде предоставен на всички парламентарни групи в Европейския парламент.

Никола Петков е последният представител на своя род. През 1947 година е осъден на смърт чрез обесване заради съпротивата си срещу налагането на комунистическия режим. Измъчван и убит с чук, а впоследствие качен мъртъв на бесилото на 23 септември.

Изложбата е експонирана и в градинката пред някогашния „Кристал“ в София, а по-късно ще бъде представена и в Народното събрание, тъй като Никола Петков е бил български депутат. Той е син на Петко Петков, опълченец, останал без една ръка в боевете при Шипка, по-късно депутат и премиер. Убит е година след смъртта на земеделския водач Александър Стамболийски.

Смъртта е надвиснала над семейството, защото не пощадява и по-големият брат на Никола – Димитър Д. Петков екзекутиран по брутален начин в центъра на София.

Никола Петков получава завидно за времето си образование. Той учи право в парижката  Сорбона. Там другарува с внучката на Виктор Юго, която е негова състудентка. Споделя прогресивните идеи на своя приятелски кръг, но остава земеделец, какъвто попартийна принадлежност е и баща му.

Завършва Сорбоната с отличие през 1922 г. Постъпва на работа в българската легация в Париж. След преврата на 9 юни 1923 г. си подава оставката и остава да живее във Франция, занимава се с журналистика. Завръща се в родината през 1929 г., за да постави основите на вестник „Земеделско знаме“, става член и на Постоянното присъствие на БЗНС. Тогавашните му приятели го охарактеризират като емблематична личност, която проповядва своите възгледи с изключително голям успех и плам.

20изложба

След преврата на 19 май през 1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на БЗНС „Пладне“. Сътрудничи на демократическите партии, включително и на Работническата партия, която е легална проява на нелегалната БКП. Избран е за народен представител (1938 – 1939). Настоява за защита и възстановяване на Търновска конституция и се обявява против едноличния режим на Борис III. По тази причина през декември 1938 г. изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в Ивайловград.

След емигрирането на д-р Г.М.Димитров през 1941 поема ръководството на БЗНС „А.Стамболийски“. Броени дни преди немската армия да навлезе в България през 1941 г. полицията интернира Никола Петков в лагера „Гонда вода“ край Асеновград. През 1942 година води преговорите с комунистите за включване на БЗНС – Пладне в Отечестнеия фронт и от август 1943 година е член на новосъздадения негов Национален комитет. На 30 януари 1944 година е интерниран в Свищов при сестра си и зет си, където остава до юли същата година.

През декември 1945 година Съединените щати и Великобритания поставят като условие за признаване на българското правителство включването в състава му на двама представители на опозицията. По указание на Сталин на 5 януари 1946 година министрите К.Георгиев, Д.Велчев и А.Югов се срещат с лидерите на опозицията Никола Петков и Коста Лулчев, но те категорично отказват да влязат в правителството, отхвърляйки легитимността на изборите от ноември и настоявайки за прекратяване на терора на комунистите. На 10 януари в София с Петков и Лулчев се среща съветският първи заместник-министър на външните работи Андрей Вишински, но те не променят позицията си. Петков отказва да се срещне с Вишински в 02:30 през нощта, заявявайки, че по това време посещава само приятелките си.

От 26 октомври 1946 г. е народен представител в Народното събрание (1946 – 1949).

Борбата му за запазване на парламентарната демокрация е обявена от комунистите за контрареволюционна дейност. На 24 април 1947 г. ревностният защитник на земеделската кауза Мейнард Барнс е отзован от София, а след по-малко от седмица е спрян в. „Народно земеделско знаме“. На 5 юни 1947 г. американският сенат ратифицира подписания на 5 февруари същата година мирен договор с България, което е първата стъпка към признаването на тоталитарния режим на Г. Димитров от страна на САЩ. Същият ден е снет депутатският имунитет на Никола Петков и още в сградата на Народното събрание е арестуван, при което заявява: „Имам честта и щастието да последвам съдбата на своя баща и своя брат – да дам свободата си, а ако е необходимо и живота си за свободата на българския народ“. Освен това са касирани 23 депутата от опозицията, с което на практика представителството на опозицията в законодателната власт е разгромено.

20процес

На 5 август същата година започва режисиран съдебен процес с измислени обвинения срещу него и на 16 август е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж.

На 19 септември Държавният департамент на САЩ информира София, че предстои дипломатическо признаване на Димитровия режим, като продължава да настоява за отмяната на смъртната присъда на Никола Петков. Георги Димитров смята подобна стъпка за опасна проява на слабост от страна на режима и, след като получава одобрението на Сталин, настоява за бързо изпълнение на присъдата.

На 23 септември, въпреки протестите на западната общественост, смъртната присъда на Никола Петков е изпълнена, като е измъчван и убит с чук, а впоследствие качен мъртъв на бесилото. Гробът му е неизвестен. Реабилитиран посмъртно на 15 януари 1990 г.