30 септември е Международен ден на преводачите, избран е за такъв, защото на тази дата се почита Свети Йероним, човекът който превел Библията от иврит на латински. И макар в нашия православен календар този светец да липсва, преводачите и в България днес имат празник.

Специалистите казват, че поезията е това, което се губи при превода, но всъщност в Пазарджик е роден и живееше един от най-изявените български преводачи – Стоян Бакърджиев.

30стоян Bakardjiev

Днешните поколения не знаят, че именно на Стоян Бакърджиев дължим блестящи преводи от испански, като романът „Дон Кихот“, от немски поезията на Райнер Мария Рилке, от френски – пиесите на Виктор Юго и още много произведения и автори, които за първи път срещаме на училищната скамейка.

„Моят преводачески идеал е преведената творба да звучи като оригинал и да бъде конкурентноспособна спрямо българската поезия. Читателят на превода трябва да изпита същото удоволствие, което изпитва читателят на оригинала. Родината е нещо значително повече от това да си роден в България. Трябва да си готов да се пожертваш, да дадеш от себе си, от силите си, от ума си, от настроенията си, от чувствата си, от уменията си, за да се развива тая нация и целият този народ – тогава България ти е родина!“ – това са думи на Стоян Бакърджиев, цитирани от неговата спътница в живота Божура Пенкова, в книгата ѝ „Стоян Бакърджиев – поет на превода“.

Стоян Бакърджиев е роден на 08.03.1929 г. в град Пазарджик. Завършва гимназия „Иван Аксаков” в родния си град (1946), следват право (1951) и българска филология (1960-1965) в Софийския университет.

Служи три години като трудовак в Станке Димитров, София, Чепеларе и Асеновград (1951-1954). Адвокат е в Пазарджик (1957-1959), член на Кабинета на младия писател в Пловдив. От 1959 г. живее в София и трайно се отдава на преводаческа дейност.

Първият му публикуван превод е баладата „Чашата” на Шилер (сп. „Септември”, май 1955). Превежда поеми, лирика и драми в стихове от руски, украински, полски, румънски, грузински, немски, френски, испански и латиноамерикански автори, публикувани в изданията: „Иван Франко. Избрани съчинения” (т. ІІ, 1957), „Безсънни нощи” (1961) от Леся Украинка; „Избрани произведения”, т. III, (1965) от Шилер; „Песни за живота и надеждата” (1967) от Рубен Дарио; „Лирика” (1970) от Хуан Рамон Хеменес; „Мащехо и майко моя” (1970, съвместно с Р. Стоянов) от Блас де Отеро,; „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча” (1970, 1986, 2001, съвместно с Тодор Нейков) от М. Сервантес; „Витязът в тигрова кожа” (1975) от Шота Руставели, награда за превод на Съюза на преводачите в България – 1977; „Тартюф” (1977) от Молиер; „Избрани творби” (1981) от Хайнрих Хайне; „Избрани пиеси” (1982) от Юлиуш Словацки; „Повест за Настрадин Ходжа” (1983) от Леонид Соловьов (превод на стиховете в книгата); „Пиеси” (1986) от Хайнрих фон Клайст, награда на Съюза на преводачите в България за най-добри постижения в превода за преводи на пиесите на Клайст (1986); „Поезия” (1994) от Хименес; Райнер Мария Рилке (1995); Луиз де Камоинш (1995, с Екатерина Начева), „Кримски сонети” (2008) от Мицкевич; „Животът е сън и други пиеси” (2009) от Калдерон де ла Барка. Превежда също „Ернани” от Виктор Юго, „Изобретателната влюбена” от Лопе де Вега, „Испанци” и др. стихове от М. Лермонтов, „Братя разбойници”, „Русалка” и др. стихове от А. С. Пушкин, „Морска песен” от Леся Украинка, „Калин” от М. Еминеску и др. Участва с преводи в антологиите: „Украинска класическа поезия” (1959), „Лужишки поети” (1963), „Антология на немската поезия” (1966), „Антология на световната любовна лирика” (1967), „100 шедьоври на баладата” (1972), „Сто шедьоври на европейската любовна лирика” (1976), „Перуански поети” (1977), „Сто шедьоври на сонета” (1978), „Самият Търновград ще разтръби победите” (1981) и др.

Умира на 12.05. 1998 г. в Пазарджик. Почетен гражданин на Пазарджик (посмъртно, 1998). На името му е учредена национална награда за художествен превод. Негови „Избрани преводи” се появяват през 2003 г. в издателство „Народна култура”, а през 2007 г. в издателство „Жанет 45″ излиза  книгата „Стоян Бакърджиев – поет на превода” (2007).

Наградата на името на забележителния поет-преводач, роден и живял в Пазарджик, е учредена през 2000 г. от Общински съвет – Пазарджик. Досега призът е присъждан на Георги Мицков (2000 г.), Александър Миланов и Дьорд Сонди (2004 г.), Лилия Сталева (посмъртно) и Проф. Александър Шурбанов (2007 г.), Мария Генова и Надя Попова (2010 г.), Кирил Кадийски (2013 г.) и Иглика Василева (2016 г.).