Ако в някой октомврийски ден ви се допие гръцко кафе, не ви остава нищо друго освен да се качите на колата и да потеглите към най-близкия до нас град Кавала. Той отстои само на 275 км. от Пазарджик и със сигурност ще ви предложи много повече от кафе. Освен, че ще върне летните ви спомени древният бряг, ще ви призове към пътешествия. От него до родното място на Аристотел има само 33 км. хубав асфалтов път.

03кавала

Можете да си направите тази екскурзия и рано напролет, а защо не и през следващото лято. Още повече, че можете да комбинирате и с поредица от плажове, които са разпилени по тази тридесет и три километрова отсечка, като започнете с Аспровалта, преминете през Неа Врасна, разгледате Ставрос и Олимпиада. Точно в центъра на последното село ви очаква този паметник.

03стагира-аристотел

Това е паметникът на древногръцкият философ Аристотел. Само на километър от него се намира и античният град, където се е родил учителят на Александър Велики.

03море и маслини

Стагира е основан през 655 г. преди новата ера от заселници от остров Андорс, като скоро след това там се заселват и колонисти от Халкида. Древният град, наричан и понякога в женски род Стагирос (Στάγιρος или Στάγειρος), е бил разположен на хълм, в залива. И днес, когато се изкачвате по пътя към античното селище ще видите един от многото скрити плажове, които са предпочитано място от туристите избрали за почивка Северна Гърция.

03стагира4

Страбон в своята „География“ поставя Стагира на юг от Акантос и казва, че срещу него е малкият остров Капрос (Κάπρος) – очевидно днешният Кавканас.

И разстоянието по море около полуострова от град Акантос до Стагирос, града на Аристотел, е четиристотин стадия. На този бряг има пристанище, наречено Капрос, а също и остров със същото име като пристанището.

Персийският цар Ксеркс го завладява през 480 г. пр.н.е. По-късно градът се присъединява към Делоския морски съюз, воден от Атина, но по време на Пелопонеската война го напуска през 424 г. пр.н.е. и се предава на спартанския военачалник Бразид. Атинският демагог Клеон го обсажда през 422 г. пр.н.е.

03стагира-изглед

Неефективната обсада е причината древногръцкият драматург Аристофан да осмее Клеон в пиесата си „Конници“. Същата година Клеон умира в битка.

03стагира11

В 384 година в Стагира е роден Аристотел. Градът се присъединява към Халкидиския съюз, воден от Олинт. Градът е завладян и разрушен от Филип II Македонски в 349 година по време на Олинската война. Източниците разказват, че в знак на благодарност към Аристотел затова, че става възпитател на неговия син Александър Велики, Филип възстановява града и връща жителите му, които по-рано е поробил. Вероятно обаче градът е възстановен от Александър.

03стагира13

 

В това време са издигнати редица нови постройки, включително акведукт, две светилища на Деметра и множество домове.

03стагира9

Разрушаването в 349 година обаче е начало на упадъка на града, който по време на Римската епоха запустява. По времето на Страбон, който е живял от 63 до 23 след Христа, Стагира е вече изоставен.

03стагира6

Около 1000 година на мястото на античния акропол е построена крепост, наричана Ливасдия (Λιβασδιά) или Липсасда (Λιψάσδα).

03стагира5

Първите разкопки в Стагира започват в края на 1960 от Фоти Пеца и продължават до наши дни. Извършват се под надзора на XVI ефория за праисторически и класически древности, като на посетителите се предлага достъп до града. Систематични разкопки и реставрации са направени между 1990 и 2000 година под ръководството на Костас Сисманидис. Находките от разкопките се излагат в Полигорския археологически музей.

03стагира3

Как е протичал животът на хората в древния град?

Днес е трудно да се отговори на този въпрос, но най-общо казано те почитали предимно Богинята на плодородието – Деметра, която била по-популярна дори от Зевс. Местните смятали, че именно на нея дължат прехраната си, защото вярвали, че Деметра е дала на хората пшеницата и от нея зависи изобилието от маслиновата и портокаловата реколта. Не случайно именно тя има две светилища в рамките на града.

Домовете на хората били построени от камък. В тях имало по няколко спални и помещение за готвене. Улиците били къси и тесни. При направените разкопки разстоянието между домовете е не повече от три метра. Настилката на пътя е от каменни плочи, които са добре вкопани в земята.

03стагира8

Целият град бил опасан от дебели крепостни стени, а на всяка от посоките на света е имало голяма стражева кула – наблюдателница. От пристанището към сърцевината на града е водела порта, която се заключвала вечер и отваряла сутрин.

Пазарищено на Стагира било близо до пристанището а там се предлагало зърно, сирене, маслини, мляко, месо, риба, миди и различни тъкани. По море или по суша, в града идвали зеленчуци и роби. Те се търгували в петъчен ден, на специално отредено за това място.

03стагира10

Пак там се предлагал и едър рогат добитък. Местните отглеждали също кози и овце. Робите пък са били тракийци, считани за варвари. В самото начало на историческия период в древна Гърция роби са ставали и бедни граждани, които не успявали да платят дълговете си. По-късно това се забранява със закон от Солон (известен преди всичко като законодател).

В древна Атина (родината на демокрацията) робите са имали право на частна собственост, заемали са ключови позиции в държавния механизъм и са имали правото да наследят богатства от свойте господари. Когато говорим за „роб“ в древна Гърция, фактически говорим за така наречените Δμώς- dmos(-> δούλος) или οικέτες- iketes(от думата οίκος- ikos- дом), което означва човек на семейството.
В омировата поезия такива са Евриклия – бавачката на Одисей, както и майка му (Антиклия), която отглежда Евмей като собствено дете, Пенелопе и Долий, а когато Телемах се завръща от Спарта „робините“ целували лицето и раменете му («κύνεον ἀγαπαζόμεναι κεφαλήν τε και ὤμους»).  Робите имали право да участват и в религиозни ритуали (дори храмът на Атина при Епидавър е притежаван от роби). Убийството на роб е било наказвано както това на един гражданин (πολίτης).

След законодателството на Солон е било наказвано и нараняването или лошото отношение. Робите в Атина са имали право на адвокат – назначен и заплатен от държавата. В Древна Гърция не е имало затвори, но не било възможно победените („враговете“ в рамките на националната сигурност) да бъдат пуснати на свобода.

 

Съществуват данни за роби, които се развиват и стават философи: Епиктитос, Федон – ученик на Сократ, Менип (пише 13 книги), както и Бион от Бористенос – циник, който получава наследството на господаря си след съдебен спор със сина му. През епохата на Демостен – ораторът, Пасион – робът е бил 3-ти най-богат между роби и граждани.

03стагира