Как се става програмист?

Как да стана програмист? Кой компютърен език се учи най-лесно? Трябва ли да уча математиката, която ми преподават в училище? Колко време отнема създаването на един сайт? Кога си почивате след като по цял ден сте пред компютрите? Какво правят програмистите в свободното си време? – това бяха само малка част от въпросите, които бяха зададени по време на дискусията на тема „Пътят на програмиста“, която се състоя вчера по иницитива на Съвета за младежка политика в Пазарджик.

Отговорите на въпросите дадоха трима действащи IT специалисти, чийто жизнен и творчески път е стартирал от Пазарджик и Пещера.

Над седемдесет младежи и девойки от почти всички средни училища в града, дойдоха, за да се запознаят с начините, които могат да ги изведат до мечтаното работно място и света, в който компютъра не е само място за игра, а и за създаване на нови и интересни неща.

Дискусията бе открита от председателя на Съвета за младежка политика – Александър Иванов, който представи лекторите и обяви, че в Пазарджик ще стартира Академия за програмиране и уеб дизайн, която е напълно безплатна и в рамките на четиринадесет седмици, тези, които я посещават ще имат възможност да усвоят първите стъпки на програмирането.

След това щафетата пое Ангел Венчев. След завършване на средното си образование той продължава в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Компютърни науки”. Учил е и в Karlsuhe Institue of Technology в Германия. Ангел е работил в българската компания „ОмегаСофт” по payroll софтуер, а в момента е софтуерен инженер в MentorMate.

Той направи петнадесет минутна презентация за пътя на програмиста, а в най-синтезиран вид, тя изглежда така:

Първо: Ако човек има желание, може да направи първите си стъпки сам.

Второ: Трябва да преминете през Факултета по математика и информатика на СУ“Климент Охридски“, там ще имате социални контакти, които няма да намерите другаде. Много хора ще ви кажат, че няма смисъл да попадате там, но там има предмети, които те учат да мислиш, да подхождаш към един проблем от различни гледни точки. До днес съм благодарен, че минах през този факултет. Университетът е необходимо нещо, но не достатъчно, аз научих C# (C Sharp, произнася се Си Шарп) в Телерик.

Трето: Работата. Колкото по-рано започнете да работите в областта на програмирането, толкова по-добре. Така ще се научите на екипност, а също така и на работна етика.

Четвърто: Хакатоните.

Това са състезания, в които участват хора, създаващи софтуер. Често темите са иновативни, а в рамките на 24 или 48 часа, екип от четири или пет човека трябва да създаде нещо, което има практическа насоченост и има по-добра идея от вече съществуващите предмети в тази посока.

Пето: Тръгвайки по този път ще срещнете огромни възможности. С екипа си вие ще срещнете предизвикателства, които могат да променят живота в целия свят.

Най-важното за мен е средата, в която аз работя, хората, с които прекарвам своето свободно време и най-вече това, че средата те кара непрекъснато да израстваш. В нашата професия ученето е постоянно. Заради това трябва да имате екип, в него винаги ще има някой, който да иска да побутва другите и да ги кара да се движат напред, тогава, когато се чувстват уморени или просто им е трудно.

Шесто: Ако си програмист имаш възможност да получиш високо възнаграждение, което ще ти осигури финансова стабилност и ще ти позволи да сбъднеш всички свои мечти. Освен в офиса на фирмата, която те е наела, можеш да бъдеш и „дигитален номад“. Това означава, че можеш да си намериш проекти, по които да работиш от всяка точка на света, без да посещаваш конкретно работно място. В този смисъл можеш да работиш и докато си на Бахамските острови.

Вторият лектор, с който се срещнахме по време на публичната дискусия „Пътят на програмиста” е С.Г. В момента той учи магистратура „Компютърна лингвистика”. Работи като програмист в ChaosGroup и има стажове във VMware и Google. Всъщност само преди няколко дни С. се върна от Париж, където беше на стаж в  Google.

Той е роден в Пещера, където учи до седми клас, след това става част от МГ“Константин Величков“ в Пазарджик. След това го приемат във ФМИ на СУ“Кл. Охридски“ в специалността „Компютърни науки”.

Ето и неговите пет правила за успех:

Първо: Ученето е постоянен и непрекъснат процес.

Дори да ви казват, че няма смисъл. Смисъл винаги има, защото няма как да се усъвършенствате, ако стоите на едно място.

Второ: Никога не се отказвайте да сбъднете мечтите си.

Това касае всяка дейност, с която сте се заели. Дали ще кандидатстване за работно място, дали ще е проект, в който вие лично сте видели потенциал или друга идея. Ако не са ви взели на едно работно място, това не означава, че не ставате за него. Опитвайте пак и пак, като междувременно попълвайте пропуските в професионалните си знания, ако усещате, че има такива.

Трето: Примирете се с това, че никога няма да бъдете най-добрите, но пък никой не може да ви попречи да бъдете добри.

Винаги около вас ще има хора, които знаят или правят нещо по-добре от вас. Приемете, че вие пък сте по-добри от начинаещите, а да израстнете и да стигнете върховете на тези преди вас, е въпрос на лични усилия.

Четвърто: Никога не бъди най-умният човек в стаята, ако си най-умният, то значи това не е твоята стая.

Стремете се да бъдете в такава среда, от която нещо можете да научите, да надградите от вече съществуващите ви знания. В този смисъл, когато станете най-умният човек в стаята, трябва да смените работното си място.

Пето: Винаги правете малки стъпки.

Вашият път в програмирането е много дълъг. Той спокойно може да се проточи и повече от петдесет години. Заради това учете по малко, но бъдете уверени в знанията си и така с постепенно надграждане, ще можете да направите и голямата крачка, когато ви се отдаде тази възможност.

Николай Стоицев е възпитаник на Механотехникума в Пазарджик, във Факултета по математика и информатика на СУ“Климент Охридски“ попада след като печели национален кръг на Олимпиада по информатика. В момента той работи като софтуерен инженер в Uber, където разработва големи системи обработващи плащания. Сега прави магистратура „Извличане на информация и откриване на знания“. Работил е в компании като IBM и VMWare.

За да стигне до тук обаче, той е преминал през много препятствия, включително и такива, за които не се говори и не се изучават в никой университет. Всъщност – няма значение дали ще завършите компютърни науки в СУ“Кл. Охридски“, в САЩ, в Германия или Индия, преподаваният материал навсякъде е един и същ. Това е голямото предимство да вземеш тази специалност в България. След като преминеш през ситото на академичното образование, изборът да продължиш напред, е лично твой. Но, за да продължиш напред – програмирането трябва да ти харесва.

Правило едно: Ако не обичаш да го правиш, по-добре не се занимавай с него.

Правило две: Няма значение кога ще започнеш да учиш програмиране. Това може да стане още в юношеството, но може да стане и в първи курс на университета. Възрастта не е от значение за твоите умения и качествата ти.

Имам приятел, който беше завършил езикова гимназия в Стара Загора, но беше решил да учи компютърни науки, разказа Николай. Когато дойде в първи курс нямаше понятие от програмиране. Там започна и много скоро знаеше доста повече от мен и хора, които го бяха правили преди.

Правило три: Питайте.

Не се страхувайте да питате тези, които се занимават с програмиране. Когато нещо не ви е ясно, винаги ще има кой да ви го разясни. Имам приятел, който започна да изучава „С++“ и то във времето, когато излезе книгата с този език в България. Стана така, че край него нямало човек, който да му помага и тогава той решил, че ще пита изобретателят на този език датският програмист Боярне Строуструп. Неговият имейл бил на корицата на книгата. Писал му и не вярвал, че ще получи отговор, но станало чудо. Получил писмо с подробни разяснения и всъщност той намерил най-добрия учител. Заради това не се страхувайте и не се срамувайте да питате. Винаги ще намерите някой, който да ви отговори.

Правило четири: Трябва да се състезавате.

Трябва да участвате с състезания по математика и информатика. Не става дума само за училищните или националните Олимпиади. Има сайтове, където можете да тествате своето ниво и където да предложите ваш начин за решаването на една задача за програмисти. Освен това във форумите ще намерите и отговорите на много въпроси, които ви вълнуват.

Правило пет: Винаги споделяйте своите знания.

Така ще помогнете на повече хора да достигнат по-високо ниво. Така се вдига и нивото на средата, в която вие се развивате като програмист. Ако и останалите правят това, усвояването на много неща ще бъде по-лесно и много по-приятно.