Никола ИВАНОВ, литературен критик

Романът „Хамовото семе” на Йордан Атанасов е преди всичко семейна хроника, защото се ограничава със съдбите на членовете на семейството. Творбата не е родова хроника, защото авторът не проследява рода на фамилията от поколения назад, от първия известен родоначалник през столетията до момента. Всъщност става дума за почти стогодишен период, който обхваща четири поколения – от дядото Иван, през бащата Цонко, синовете му, до техните деца.

24хамовото

В основата на романа стои библейското проклятие на Ной към сина Хам, който го предал. Тогава Ной проклел Хам да се скита вечно семето му по земята и да не намери мир и покой. На основата на този мит Йордан Атанасов прави аналогия с историята на своята фамилия от началото на миналия век до днешни дни.

Йордан Атанасов разказва и обобщава за неговите съселяни от Драганово, които се славят с градинарските си умения. Близо една трета от съселяните му се занимават с градинарство и се прочуват с уменията и трудолюбието си почти из цяла Европа. С градинарство се занимава и фамилията на Цонко Иванов. Не без гордост авторът обобщава: „Трудолюбието, практичността и пестеливостта на градинарите довели до това, че много от тях се замогнали, построили си нови къщи, други вземали семействата си в чужбина и така оставали там с години. Някои се натурализирали, изучили в чужбина децата си, започнали работа в държавния апарат или в институтите и училищата…”.

Събитията съвпадат с Първата и Втората световни войни, с Балканската и Междусъюзническата война, които са трагични не само за България, а и въобще за хората. Романът е отрицание на войната като най-отвратителното и грозно човешко зло. Войната е унищожителка на живота, сее разрушения и смърт, променя човешки съдби, нанася непоправими човешки мъки, променя психологията на човека, антихуманната й същност е тотална. Трудно е да се запази човешкото у човека поради обстоятелствата, в които са поставени народите, и особено войниците. Виетнамската война също се споменава, защото в нея участва най-големият от синовете на Цонко и Христина Йоан. Войната разделя семейството им, запраща ги и захвърля на различни места, сее ужас, всеки преживява лични драми и нещастия, мародерството се проявява и при най-дисциплинираните народи. Нечовешко е отношението на югославската УДБА не само към българите, които се прибират в отечеството. Човешкият живот не представлява ценност. Йордан Атанасов прави справедлива оценка на най-големите сатрапи на най-кървавия и жесток в човешката история ХХ век – Сталин и Хитлер.

Христина в известен смисъл прилича на Талевата Султана, защото се опитва да бъде стожер на семейството. Но въпреки усилията й не успява да опази мъжа и синовете си.

Войната е вгорчила живота на всички народи, участващи в нея. Тя е причина да проституират германките, и не само те, да му отпуснат края немските жени, за да родят и да изпълнят ролята си на майки и да продължат рода си. Мъжете са по фронтовете, а женското тяло си иска своето.

Йордан Атанасов използва натуралистични сцени, романът е реалистичен, на места описанията са снети от живота като фотографски снимки, затова са въздействащи. Условията в българските затвори са нечовешки. Отвратително е в трудови войски. Войнишките гонки и издевателства в казармите са жестоки.

Не е отмината ролята на комсомолските и партийни активисти, повечето от които са ограничени, но верни на глупостите на партията. Държавна сигурност е истинският властелин в държавата. Ако те определят за неблагонадежден, враг на народа или откажеш да сътрудничиш на ДС, трябва да забравиш за следване и добра работа.

Човешкият живот за комунистическите управници не е особена ценност. В ТКЗС хората се трудят до изнемога за жълти стотинки. Ето как авторът описва работата в Девненските заводи: „Работиш под напрежение или в близост до проводници под напрежение. Един невнимателен жест и… Както се случи с колежката Верка. Без да иска, с лакът закачи една шина и се запали пред очите ни. Докато изключим и я изгасим, беше вече жив въглен…” От нечистия въздух масово се разболяват и умират работници, както става със Симо.

Идва перестройката на Горбачов и промяната през 1989 година с много надежди. Но уви… В СДС се внедряват хора с нечисти намерения, заради кокала. Приватизацията с РМД-та е непочтена. Съдбата на вестник „Демокрация” е ясна, завършва със спирането на вестника. Така става и с всички подобни издания.

В цялата книга силно е откроена и екологичната тема, която е особено актуална във времето, защото човекът може да се самоунищожи. А ето част от екзистенциалните разсъждения на автора: „Труден живот! И с колко труд се ражда човекът. Как набъбва до деветия месец, додето разкъса плацентата – тази първа вселена на тялото и душата… И с колко пречки, стопиране и рискове, които помни додето е жив.”

Болезнени и драматични са размишленията на Йордан Атанасов: „Българското хамово семе, пропъдено от сегашните бащици-монополисти и управници, се скита за къшей хляб по света. Слугува, върши черната работа на гърци и испанци, на хладните и точни германци, на гордите викинги, на надменните англичани. Тези млади мъже и жени с времето късат пъпната връв с родината. И стават цял живот емигранти и натрапници в очите на местните. Много малко от напусналите ще се върнат на стари години да потърсят тих пристан в родното гнездо. А техните деца, внуци и правнуци ще забравят език и обичаи. И отечество. Такава ли е присъдата на времето?” Дано Йордан Атанасов да не е прав…

Акцентите в романа се постигат не само чрез разказите от първо лице на героите, но и от потвърждаването им от Летописеца като неутрален разказвач. И най-важното е особено силното хуманистично въздействие и внушение на творбата.   Романът „Хамовото семе” е автобиографичен. Йордан Атанасов е роден в Брауншвайг през 1943 година.

 

     Йордан АТАНАСОВ, „Хамовото семе”, роман, Издателска къща  Огледало, София, 2017г.