Древен мегалитен комплекс е надвиснал над Фотиново. Местните хора го познават като Чатал кая, което в превод означава раздвоената скала. Не е нужно да се обяснява защо. Камъкът е имал огромно и ценно значение за първите обитатели на този дял от планината.

29чатал кая - али каравелиев

Снимка: Али Каравелиев

Според хипотезата на проф. Ана Радунчева скалните светилища, на територията на Родопа планина, са изградени и активно ползвани още в Неолитната епоха (края на VII и началото на VI хилядолетие пр. Хр.). Това е периодът, в който най-ранните заселници на Балканския полуостров тръгват от земите на Мала Азия следвайки течението на най-голямата балканска река Марица и нейните притоци, заселниците откриват земите на север от Средиземно море и западните области на Балканите.

В равнините те създават най-ранните селища, а високо в планината изграждат своите скални светилища. Тези светилища според Радунчева постепенно се превръщат в истински свещени комплекси, за чието „архитектурно“ оформление древните хора използвали природните форми на скали и ниши, или ги доработвали, за да ги превърнат във внушителни скални свещени места, където извършвали ритуални действия. В Източните Родопи е най-голямата концентрация на сакрални скални обекти, но Западните Родопи не са така добре проучени.

Според проф. Радунчева близостта между праисторическите светилища в Родопите ги превръща в „гигантски“ олтар за почитане на боговете от върховния праисторически пантеон, а планината – в свещена. В същото време те са доказателство за предходност пред т. нар. тракийски пантеон, който е с 2500 години по-млад от описани скални праисторически светилища в Източните Родопи. Проф. Радунчева защитава тезата, че древните заселници са използвали светилищата и като своеобразни астрономически обсерватории и са познавали небесните тела и разположението на звездите, което им било ориентир.

По време на археологически експедиции на обекти в Източните Родопи ръководени от проф.Радунчева, колегите ѝ са се натъкнали на втория – т.нар. древнотракийски пласт зидове, при който изображенията на старите божества са били зазиждани, а помещенията са били преустройвани или запълвани с пръст и камъни. Точно затова проф.Радунчева нарича скалните светилища в Източните Родопи праисторически и подчертава, че е исторически невярно да се свързват само с културата на древните траки. Проф. Радунчева изтъква че, тези праисторически заселници са разработили на територията на Източните Родопи над 150 рудника за добив на злато и са създали най-старата и блестяща Европейска цивилизация, което би могло да се характеризира като „златния век“ на човешката история. Може да се твърди според нея, че тези скални светилища предхождат строителството на Египетските пирамиди поне с хиляда години.

Но да се върнем в Западните Родопи. Мегалит подобен на този край Фотиново има на връх, който отстои на около тридесет километра и се намира над Велинград.

29скална арка връх острец

Върху най-добре изявения конусовиден връх в тази част на Западните Родопи – Острец, екипът на проф. Марков регистрира друг значим култов обект – добре заравнена елипсовидна площадка и следи от архитектурни градежи датиращи от пред Римската епоха и късната Античност.

През 2009 г. са проведени археологически проучвания организирани от Исторически музей Велинград върху най-високата част на върха, оградена с каменна стена в отделни участъци. В северозападния край на светилището е засечен малък участък от вероятно по-ранна стена, ориентирана изток-запад. Тук е открит и железен жезъл, завършващ с две змийски глави. Змията, независимо от връзката и с други божества, се приема за без-спорен символ на родения от Зевс и Персефона – Дионис – Сабазий.

Не по-малко интересен е друг мегалит, който се нарича Свети Мина. Мегалитното скално светилище се намира в местността Амина във близост до землището на село Мечкул.

Археологическите проучвания в района са установили, че тук е имало поселища още от неолита (7000-3000 г. пр. Хр.). Теренните археологически проучвания в района на близкото село Крупник доказват съществуването на значително древно селище на тракийското племе Меди.

29свети мина-иво

Снимка: Иво Филипов

В района на светилището не са извършвани задълбочени археологически проучвания, поради което е трудно да се направи пълна и точна характеристика на култовото място. Видимо че обектът е бил част от голям скален комплекс, който местните наричат „каменния град“. В местните предания и легенди се споменава за стар Римски път, по който е транспортирано вино създадено от лозовите масиви намирали се в местността през Античността.

Свидетелство за древната история на Фотиново са останките от крепостта „Калето“ и множеството „римски“ мостове и калдъръмени пътища в района, преминаващи от тракийската столица Бесапара за пристанищата на Егейско море.

Повечето старинни каменни мостове в Родопите са строени на древни пътища от Римската империя, поради което ги наричат „римски“, но всъщност те са от епохата на късното средновековие (по датиране от специалисти).

Един от тези мостове може да се види под селото по картирания маршрут за Фотинските водопади. Мостът е двусводест, разположен на 1040 м н. в. и около него са запазени останки от стар калдъръмен път.