Топлата есен е подходящото време да направите своето пътуване до Стрелча. Причините за това са поне две – минералната вода и меалитните светилища. Стреча е едно от селищата в областта, които все още пазят своя пасторален дух, а миналато е обвита в тайна. И е мистерия, в буквалния и преносния смисъл на тази дума, защото на Кулата, Качулата и Скумсале, със сигурност са били практикувани древните практики, известни и като мистерии.

Проучването на мегалитити край Стрелча все още не дава отговори на много въпроси свързани с древното минало на тази част от средногорския край. Преданията и легендите достигнали до наши дни са твърде оскъдни, за да съдим за мащабите на тази толкова интересна част от местната история, но пък и предостатъчни, за да оценим значимостта ѝ за отминалите вече времена.

Според изследователката Александра Делова, землището на Стрелча е било разположено на греницата на две древни тракийски царства. В подкрепа на своето твърдение, тя сочи наличието на  хермата -светилище в  м. Динчов камък, която бележи границата, при която свършвала „свещената земя” на долината и започвала територията на Одриската държава през VI в. пр.н.е. 

Там е границата, където свършват гористите склонове на Средна гора и терена рязко започва да се спуска към долината в която днес е разположен градът. В Древна Тракия и по късно в Елада, Хермес бил фалически бог на границите. Името му (в думата “херма”) било приложено за крайпътен маркиращ стълб от камъни, където всеки пътешественик добавял нов камък. В по-примитивните “килениански” херми на планината Килен, както и по билата на нашата Средна гора, където минавала границата на Одриското царство, стоящия камък или дървен стълб бил просто каменен фалос

Едва през VI век  пр.н.е. Хипарх, синът на Пизистрат, архонт на Атина, заменил грамадите и каменните фалоси от древността, с квадратен или правоъгълен стълб от камък или бронз, с бюст на Хермес на върха, обикновено с брада и еректирал фалос в основата.

Това показва, че светилището-херма в м. Динчов камък, с оглед спецификите на  тракийския култ към скалите и тяхната обработка, като сакрални обекти,  е изградено от местното население далеч преди 6 в.пр.н.е.

В подножието на височината, върху която е изградено светилището, като част от сакралната характеристика на подобни култови обекти, има естествен студен извор, а от източната страна във формата на разсечена скала са разположени няколко необичайно обработени скални къса, твърди Александра Делова.

02динчов камък

Между трите мегалитни обекта Скумсале, Кучулата и Кулата, край Стрелча, има визуална връзка и те оформят права линия в посока север-юг. Тя  бележела една своеобразна символична разделителна линия между граничните територии на одриси и беси върху земята на „свещената долина” на днешна Стрелча, разположена в пазвите на същинска Средна гора, наричана още  „Свещената сребърна планина“ в историята на древна Тракия, пише изследователката Александра Делова. Важно е, обаче да се установи системата на повторяемост, йерархичност, функционалната им характеристика и взаимовръзките между тях, кутовите центрове вътре в сакралното пространство на долината като „свещена територия”, играеща  ролята на крупен древнотракийски  култов център, в който  били провеждани наблюдения и церемонии, във връзка с  небесните явления и вероятно са били извършвани езически религиозни ритуали.  

Проучванията на обектите са извършени под ръководството на доц. д-р Алексей Гоцев, помощник-ръководител е Николета Петкова. Консултант на екипа е проф.Васил Марков, д-р Алексей Стоев директор на филиала ИКСИ – БАН Стара Загора, доц. Д-р Деян Вангелов от СУ“Св.Климент Охридски“.

Светилището Качулата представлява изолиран скалист връх с отлична експозиция във всички посоки. В най-високата част е изправен голям вретеновиден монолит, който доминира над цялата околност. По монолитните каменни блокове в местността ясно личат следи от човешка дейност — в скалите са оформени два скални трона с различна ориентация — единия обърнат на изток, а другия на североизток; наблюдават се и вкопавания в различна форма — овални, елипсовидни, във формата на „казан“ и от т. нар. Маркови стъпки. Самото възвишение от северната част е заобиколено от неголеми скали, разположени равномерно и със следи от обработка по тях. Един от основните проблеми на този паметник е интензивната иманярска намеса, която е повредила голяма част от древния мегалит.

01качулата

Според Алексей Гоцев мегалитните обекти в местността Качулата са така организирани, че точно на 22 юни — деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето.

Мегалитният комплекс Скумсале е комплексен паметник, разположен на билото на водоразделен рид, ориентиран в посока север-юг, с наклон в южна посока и с внушителни размери – дължина 1300 m и широчина 600 m. Светилището е съставено от няколко последователни, изолирани скални групи (мегалитни масиви и скали), които се издигат и доминират околния терен. Всяка мегалитна група е „приобщена“ и свързана в археологически обект по различен начин с предходната посредством скални арки, скално-изсечени тронове (престоли), скални платформи, мегаитни съоръжения с яйцевидна форма и др. Концентрация на скално-изсечени и вторично оформени елементи в скалите е впечатляваща.

Северната част на светилището е оформена около поляна с площ около 25 декара. Около мегалитната формация, която се намира от северната страна на рида са разположени по-малки формации от мегалити. Тя е заобиколен е от ров във формата на полумесец, който е с изкуствен произход. В източната част на масива доминира скален „трон“, ориентиран на североизток, а на върха му се наблюдава загладена изкуствено скална площадка ориентирана на юг.

На западната страна, са разположени две групи от мегалитни формации, отстоящи на малко разстояние една от друга. При формацията разположена на северозапад се наблюдава добре оформена трилитна скална арка. На приблизително 5 m от арката е разположена малка пещера образувана от два големи монолитни блока. Определеният за централен жертвеник монолитен блок, е с размери 52,70 m и широчина около 12 m. Разделен е в северната си част от проход, при което се оформят две части – северна и южна, като северната е с по-малка площ. На южната страна има 12 m дромос – път. Вкопаванията са с различна големина и форма и са предназначени да поемат изсипваната в тях течност, която изтича по специални улеи или в следващото вкопаване.

През 2011 г. научният екип залага сондажи на три места – в точката на свързване на двата сектора на светилището в южната част на централния олтар и централната мегалитна формация в северният сектор на светилището. Керамичните фрагменти открити при проучването се отнасят най-общо до I хил.пр.Хр. Фрагменти са предимно дъна, устия, дръжки или стени от декорирани съдове, които учените определят като типичен инвентар характерен за тракийските мегалитни светилища.

През 2012 г. археологическото проучване е продължено, а откритите находки включват – къс железен меч, тежести за стан, части от фибули, датирани от късната Желязна епоха. При проучването при върха на мегалитната формация, разположен в северната част на светилището е проучен пласт от късния халколит. Kерамичните фрагменти от съдове открити в този пласт са неопровержимо доказателство в подкрепа на хипотезата, че светилището е използвано още от много по-ранни епохи.

На място при теренни обхождания археолозите са разкрили наличието на антично селище. Находките на Скумсале са пострадали както от иманярски набези, така и от добив на камъни, които значително са променили и разрушили облика му. Според доц.Алексей Гоцев има данни за човешко присъствие в местността между IV пр.Хр. и II в.сл.Хр., което вероятно означава, че светилището е било ползвано в много продължителен период от време.

01Kulata_Strelcha_Iz6

Мегалитният комплекс Кулата се състои от няколко компонента – скален трон, скални арки, перустии и формира сложна система за почитане на божествата. Сравнително малко по размери, то впечатлява с архитектурните си решения. Непосредствено при захода към комплекса е разположен скален блок с множество вкопавания по повърхността на скалата, като в източната му част са оформени големи скални ниши. По пътеката спускаща се към комплекса се наблюдават фланкирани идеално оформени каменни пирамиди. От двете страни се наблюдават множество вкопавани с внушителни размери.

На източната страна е разположено голямо скално възвишение с височина над 20 m. В югоизточната му страна е оформен трилит (мегалитна арка). Стръмна пътека води нагоре, от лявата страна на която е оформена в скалата своеобразна стрела от източната страна на скалния масив. Височината на стрелата е 8.40 m, а върхът ѝ е разполовен на две, тъй като камъкът е съставен от два прилепени каменни къса.

В края на пътеката отдясно е разположена малка пирустия, с размери 2.40 m x 2.40 m, разположена върху един голям и два по-малки камъка. От площадката, на която е разположена пирустията започва стръмен проход – дълъг 5.30 m и широк от 1.20 до 1.40 m. По средата на пътеката е разположен камък-жертвеник, а краят на прохода е увенчан със скална арка (трилит).

След изкачването на площадката от лявата страна е оформена дъговидна скална арка, ориентирана на югоизток. На около 4 m на север от арката е разположена т.нар. „голяма пирустия“ с размери 4.50 m x 4.30 m.

Същинската част на светилището е разположена върху голям скален блок. От северната му страна е разположено голямо вкопаване тип “казан”. Пред него е оформена “пирустия” – съоръжение, свързано с гадателски практики и с мита за Дионис. Скално изсечена арка, оформена от един монолит, е единствената от такъв тип на територията на Стрѐлча от известните досега. Кулминацията на светилището е скален трон, поставен върху две игловидни скали, с приблизително кръгла форма. Тронът е добре оформен като седалка. Седящият на трона има видимост към целият южен хоризонт на 180° като в далечината при ясно време се виждат склоновете на Родопите и Рила.

На по-ниското ниво около трона е оформена пътека, която обхожда подножието му. Интересен е фактът, че тронът както и арката са ориентирани към изгрева на пролетното слънце, което загатва, че мястото не е случайно и е служело за провеждане на езически ритуали, свързани с възраждащата се природа. На север пътеката се разширява в площадка, която стъпаловидно слиза към подножието на масива. Площадката и околните скали са осеяни с вкопавания с правилни форми, които не будят съмнение за изкуствения им произход. В южното подножие на трона пътеката преминава под скална арка, която наподобява като да е изсечена в самата скала.

01Kulata_Strelcha_Iz5

На юг от основния скален масив, на сравнително добре оформена скална площадка, се намира изправен скален стълб, т.нар. менхир. Скалните масиви около него също са прорязани от изкуствени вкопавания. На семантично ниво менхирът се разглежда от учените един от най-старите символи на мъжкото начало и на Слънцето. Менхирите също се считат за едни от най-старите астрономически уреди използвани за наблюдение на небесните тела и за промяната на сезоните.

Мегалитният комплекс е на няколко нива и не заема голяма площ, но въпреки това е внушителен. Въздействието се усилва и от многото скално изсечени ями и канали в околните скали.

Според проф. д.н.к. Васил Марков този тракийски мегалитен храм е уникален за тракийската култура и засега единствен по рода си от известните ни. Доц. д-р Алексей Гоцев, ръководител на теренните проучвания, допълва че, древният комплекс поставя повече въпроси за изследване, отколкото да предоставя лесни отговори. Проучванията на обекта продължават, а специалистите работещи по него се надяват с работата си да внесат допълнителна яснота за организирането на сакралното пространство в Древна Тракия.

Археологът Алексей Гоцев казва: „За мен най-впечатляващо беше  скалното светилище в местността Кулата. Там има една заравнена площадка, която е направена от човешка ръка. В нея има изкопани улеи с около 50 см дълбочина и оформен ръб. Върху тази скала има камък – валун, огромен, който тежи няколко тона.

Има един период, в който са използвани тези дупки, след това този камък пада отгоре и ги захлупва, но отгоре върху този камък има нови изсичания. Това означава, че е имало традиция, която прекъсва, а след това е продължена.“