В своя роман “Селцето” големият американски писател Уилям Фокнър пише: “Тежко и горко на мъж, който говори празни приказки.”

На 4 септември тая година публикувах обява във Фейсбук за нашия голям художник Димитър Казаков-Нерон, в която мимоходом споменах как навремето той се е хвърлил от моста на Марица заради жена. Някои хора ме упрекнаха в разпространяване на неверни слухове и аз им обещах, че при следващото ми завръщане в България ще проуча и ще докладвам. Ето и заключението от моето частно разследване:

По време на своята последна студентска практика, проведена в Пазарджик, Димитър Казаков се запознава с момиче, което се казва Ваня и което всички наричат Бриджидката. Момичето е все още ученичка в гимназията, но това не пречи на Нерон да се влюби до полуда в нея.

04cenov1

Тук давам думата на г-н Димитър Пампулов, който в книгата си “Димитър Казаков-Нерон” дава много детайлно и изключително колоритно описание на целия любовен романс (прилагам снимка на описанието – стр. 58). И тъй като аз никога не се доверявам само на един източник, потърсих в София човека, който е отговорен за “откриването” на Казаков като художник – г-жа Таня Рачева, съпругата на моя най-първи учител по дирижиране от Националната музикална академия в София, проф. Иван Бакалов. По-долу прилагам две снимки на г-жа Рачева. На една от тях тя държи копие от книгата на г-н Пампулов с посвещение: “На Таня Рачева, откривателката на Нерон, с най-добри чувства”, а на втората тя държи картина на самия Нерон от своята частна колекция. Историята за Нерон и Ваня Бриджидката бе потвърдена и от г-жа Рачева.

Защо тази на пръв поглед пикантно-клюкарска история е толкова важна за мен?
Защото аз лично изпитвам безмерно уважение към всеки мъж, който има смелостта да изкаже открито чувствата си пред жена, особено когато всички хора и обстоятелства около него са против него и неговите чувства. Такива истории ми дават неопровержимо доказателство, че най-любимата ми книга, “Евгений Онегин”, не е художествена измислица.

Но може би много по-важно за нас днес е продължението на тази луда история и тя е, че Нерон “не спира да рисува любимата си в различни пози” (Пампулов). И така ние изведнъж разбираме, че не става въпрос за жена, а за муза. А това, според мен, е най-важното в цялата история.

А сега предлагам всички ние, хората на град Пазарджик, където Нерон е преначертал историята на изобразителното изкуство и на любовта, да обединим усилията си около организирането на една представителна изложба на големия художник в Пазарджик през следващата 2018 година, в която ще се навършат 85 години от рождението на големия творец! Четири картини вече са осигурени с любезното съдействие на г-жа Рачева!

04cenov