Това изображение, направено от космическия телескоп „Хъбъл“ на НАСА / ESA, показва колоритното „последно ура“ на звезда като нашето слънце, съобщи НАСА на сайта си.

Звездата завършва живота си, като изхвърля външните си слоеве газ, които образуват пашкул около останалата част на звездата. Ултравиолетовата светлина от умиращата звезда прави светлината на материала.

Изгорялата звезда, наречена бяло джудже, е бялата точка в центъра. Нашето слънце в крайна сметка ще се изгори и обвие със звездни останки, но не и преди да са изтекли следващите пет милиарда години.

Нашата Галактика на Млечния път са покрита с тези звездни реликви, наречени планетарни мъглявини. Обектите нямат нищо общо с планетите. Планетарната мъглявина на тази снимка се нарича NGC 2440. Бялото джудже в центъра на NGC 2440 е едно от най-горещите познати ни до момента, с температура на повърхността над 360,000 градуса по Фаренхайт (200,000 градуса по Целзий).

Хаотичната структура на мъглявината предполага, че звездата епизодично е изразходвала масата си. По време на всяко избухване звездата изхвърли материал в различна посока. Това може да се види в двата локуса.

Мъглявината също е богата на облаци от прах, някои от които образуват дълги тъмни ивици, насочени настрани от звездата. NGC 2440 се намира на около 4000 светлинни години от Земята в посока към съзвездието Пуппис.

Материалът, изхвърлен от звездата, свети в различни цветове в зависимост от неговия състав, плътността му и колко близо е до горещата централна звезда. Синият цвят е хелий; синьо-зеленият кислород и червеният е  азот и водород.