* Мъжка тоалетна в древен Рим

В неделя за поредна година от 2002 г. насам ще бъде отбелязан Световният ден на тоалетната. Това и развихрилият се в Стара Загора скандал с монтирана камера в една от кабинките на училищните тоалетни, ни изпрати в тоалетните на пазарджишките школа. Но преди да ви разкажем за тях, прочетете кратка история на

Тоалетните

Първите тоалетни, според историците, са се появили преди 5000 г. Те са открити край бреговете на днешна Шотландия – на Оркнейските острови. Що се отнася до първата тоалетна чиния тя пък се е появила Китай. Близо е до ума, че е била създадена специално, за да задоволява физиологичните нужди на тогавашния император, управлявал около 100 г. сл. Хр., и била, естествено, от чисто злато. Горе-долу по това време пък започнали да се ползват обществените тоалетни в Древен Рим. В тях се събирали към 40 души, които обсъждали последните новини от Форума, докато се облекчавали дружно. Древните римляни използвали морски гъби вместо тоалетна хартия.

Тоалетни в домовете имали само най-най-богатите, а останалото население ползвало обществените. По него време те наброявали 144 – за милион и половина население. Та там поставени във вода били въпросните гъби. За посещение в тоалетната се плащало и който нямал дребни стотинки, ползвал огромните делви по ъглите на улиците. Урината се ползвала от перачите.

Император Веспасиан въвел такса за перачите, които събирали урината по този начин и на упрека на сина си отговорил: „Парите не миришат!“ Постиженията на Античността относно облекчаването били изцяло забравени в Западна Европа през целия период на Средновековието.

Дори в дворците не е имало места за облекчаванекакто и канализация. Благородните персони се разтоварвали, без да подбират мястото – по стълбите, в ъгъла на стаята, за което имали официално разрешение от краля. Както е известно, французите изливали нощните си гърнета през прозорците. След един „инцидент“ с крал Луи XIV, който се разхождал по една от улиците на френската столица, била въведена заповедта преди изливане на гърне на улицата, да се извиква три пъти „Пази се!”. Дори се смята, че поради опасността от поливане с подобни уханни течности, през XVII век в Париж са излезли на мода широкополите шапки.

Първата тоалетна с водно измиване е дело на сър Джон Харингтън, който я изобретил през 1590 г. за английската кралица Елизабет І. Тогава в Лондон все още нямало водопровод, но раболепните слуги измивали съдържанието от височайшия нужник. През 1861 г. Томас Крепер усъвършенства произведението на Харингтън, като към чинията добавя казанче за вода.В днешно време съществуват тоалетни, които притежават ясно изразен коефициент на интелигентност – говорят, пеят, измиват, като единствено не могат да водят смислен диалог с използващия ги. Но пък един ден, може да се появят и такива.

Статистика
Над 70% от учениците в България не използват тоалетните в училище и стискат, показа изследване, което НМД е провела сред над 800 ученици от цялата страна през 2010 г. Основната причина, която учениците изтъкват, е лошото състояние на училищните тоалетни.Последиците се отнасят не само до физическото, но и до психичното и социално благополучие на децата. Лошото състояние на училищните тоалетни крие изключително сериозни рискове за здравето на децата. Вредният навик за стискане в ученическа възраст на по-късен етап може да доведе и до редица заболявания на отделителната система.

„Стискането” е основна причина за редица заболявания на отделителната система – от възпаления до инконтиненция и дори рак на дебелото черво. Липсата на условия за измиване на ръцете водят до повишаване на риска от заболяване от хепатит А. Има и рискове за психичното здраве – от повишена напрегнатост и смущения в концентрацията до негативна самооценка и негативно отношение към собственото тяло. Отбягването на въпроса води и до нежелание за принос към общите пространства.

Конвенцията на ООН за правата на детето е международна конвенция за определяне на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права на децата. Конвенцията определя като дете всеки човек под 18 години. Това правило е част и от Закона за закрила на детето (чл. 2. Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.). Основна препоръка на Конвенцията и на всички произтичащи от нея препоръки е задължението за прилагането на основаващия се на правата подход от всички институции и организации, които разработват нормативна уредба, пряко или косвено засягаща децата, и при всички политики, свързани с децата. С оглед на това схващане всички деца и млади хора са носители на права и всеки, който им предоставя услуги и подкрепа, е задължен да ги подпомага да прилагат правата си. Важно е да се разбере кои от правата, в рамките на Конвенцията на ООН за правата на детето, са свързани с услугите или подкрепата, която е предоставена.

Проблемът е, че училищните тоалетни може да не са на високо място в бюджета на училището и приоритетите за подобрения. Въпреки това състоянието на училищните тоалетни често е измежду най-наболелите въпроси за учениците. Наличието на разписана политика за управление на училищните тоалетни е ясен сигнал към децата и родителите, че училището цени и уважава здравето, безопасността и благосъстоянието на учениците си. Политиката дава възможност на училището да развие и поддържа споделена философия и координиран подход към собствените училищните тоалетни и начините, по които на учениците е позволено да ги използват.

Изисквания 

Всички умивални/тоалетни зони са предпазени от неблагоприятно време. Тоалетните са достатъчно осветени. Може да се използва фотоклетка или поне да се предвиди труднодостъпно разположение на ключовете за осветлението. Всички прозорци имат матирани стъкла, така че писоарите или вътрешността на кабинките да не могат да бъдат видени отвън. Тоалетните са достатъчно топли, за да са комфортни през зимата. Кабинките имат стени и врати, през които да не може да се наднича отгоре или отдолу. Не трябва да има пролуки на пантите.

Вратите са поставени здраво на стените или преградите, така че да не могат да бъдат повдигнати от пантите си. Вратите се затварят плътно, но плавно към рамката, така че да се избегне прищипване на пръстите. Кабинните са достатъчно здрави, за да устоят на естествено износване. Ако е възможно, трябва да се използва цялостно водопроводно решение, в което казанчетата и тръбите са скрити от панели. Достъпът до таблото трябва да е заключващ се и да не е достъпен за отваряне от учениците. Писоарите са самостоятелно заградени. Писоарите са позиционирани така, че да не се вижда отвън, когато вратата е отворена.

Огледалата са позиционирани така, че не позволяват хората да виждат писоарите или кабинките от външната врата. Изпускането на неприятни миризми трябва да бъде предотвратено. Това може да бъде решено чрез почистване адекватно на честотата на използване, добрата вентилация, освежители за въздух и автоматична тоалетна инсталация. Механичната вентилация може също да бъде изискване тъй като отварянето на прозорец невинаги е адекватно или практично. Ако се налага отваряне на прозорци с цел вентилация, то те трябва да бъдат разположени така, че да не могат да бъдат видени писоарите или вътрешността на кабинките.

Броят тоалетни

· ученици над 5 годишна възраст – 1 тоалетна на всеки 20 ученика;
· ученици на възраст под 5 години – 1 тоалетна на всеки 10 ученика;
· в специални училища – 1 тоалетна на всеки 10 ученика, без значение от възрастта.

Мивки 

Където мнозинството от ученици са на възраст под 11 години – толкова мивки колкото тоалетни.
Където мнозинството са над 11-годишни:
· Умивални с една тоалетна трябва да съдържа поне 1 мивка.
· Умивални с 2 тоалетни трябва да съдържа поне 2 мивки.
· Умивални с 3 или повече тоалетни трябва да имат мивки, които да са минимум две трети от броя на
тоалетните.

Наредбата изисква също така тоалетните за момчета и момичета над 8 годишна възраст да бъдат разделени. Момичешките тоалетни не трябва да имат писоари. Тоалетните за обслужващия персонал, освен тези за хора с увреждания, трябва да бъдат отделени от тоалетните за ученици.
Осигуряването на основния брой тоалетни само по себе си не означава, че всички стандарти са достигнати.
Законът изисква тоалетното оборудване (тоалетните чинии, писоарите и мивките) да бъде адекватно по отношение на възрастта, пола, броя на учениците и каквито и да са специални изисквания, които те могат да имат. 
Финансирането на училищата се осигурява чрез техния делегиран бюджет, за да се осигури ежедневна поддръжка. Всяко отделно училище, заедно с представителите на местната власт, трябва да определи дали училищните тоалетни са на етап, в който не могат повече да бъдат поправяни безопасно, или не отговарят на наредбата за училищните помещения и се налага замяна, допълнително оборудване и подобрение. Местните власти са отговорни за инвестиции в училищните помещения и решенията за тези инвестиции са единствено техни, като те се правят с оглед на нуждите и средата в техните училища. Ремонтът на тоалетните може да бъде част от цялостната инвестиционна програма или трябва да бъде част от програмата на местната власт за поддръжка, подготвена съвместно с техните училища.
 
Репортаж за училищните тоалетни в Пазарджик, очаквайте в рамките на няколко дни. Все още очакваме официалното становище на няколко институции по темата.