Анна Мария Гюзелева: Биенале „Артемидия“ е витрина за таланти

ЗА НЕЯ

Анна Мария Гюзелева е актриса, балерина, хореограф, поетеса, кино и тв продуцент. Описва се като романтичен и емоционален човек, но животът често я поставя пред изпитание, принуждавайки я да бъде по рационална… През 1984 г. актрисата се жени за оперен бас Никола Гюзелев. Още същата година заминават за Франция, а после за Италия. Установяват се в Парма, а по-късно в Рим. През 1985 г. се ражда дъщеря им Адриана, която също взема участие в няколко филма заедно с майка си и посещава театрални курсове, но в крайна сметка завършва политически науки и западна филология в Рим.

През 2007 г., по случай приемането на България в Европейската общност, Анна Мария Гюзелева заедно с италиански колеги учредява Асоциация „Артемидия“ и започва провеждането на Биеналето, с което представя наши творци и изпълнители в Италия, осъществявайки един културен мост между българската, италианската и европейската култура. Тя е телевизионен журналист и дългогодишен сътрудник на БНТ, и на италианските RАI, TВ La 7 и Mediaset.

За биеналето, за политиката, за Рим и София, за младите, за България разговаряме за читателите на PZdnes.com

Биеналето и „Артемидия“ са…

Биеналето, както и асоциация „Артемидия“ са основани преди десет години именно поради приемането на България в Европейската общност, целта беше тя да бъде витрина за таланти и културен мост между българската и италианската култура, за една „артконфронтация“ в добрия смисъл, среща опознаване и съпоставяне на културите в областта на изкуството. „Артемидия“ е една широка платформа за изява и гостуване на оперни пувци и не само, музиканти, автори, композитори, писатели, поети, художници, скулптори от двете страни. Това е основната концепция. Биенале „Артемидия“ има за цел задълбочено популяризиране на българските таланти и големи имена в литературата, поезията, музиката и изкуството за укрепване на положителния облик на България в Европа и света, както и да приобщи още повече младите хора и техните интереси в творческите процеси на изкуството и културата.

Хората, които се срещнаха на моста „Артемидия“ са…повече от 40 артисти, творци и изпълнители.

Много. Те са записани в нашите архиви. Не бях свободна, до днес все още не съм успяла да направя един каталог, който да представи участниците. Не можем да представим повече, в рамките на Биеналето, тъй като то разполага с определен период от време за провеждане. Живот и здраве, догодина ще се постарая да направя каталог, за всички участвали в него за последните десет години. Тази година е шестото поред Биенале Артемидия ‘’Изкуство и Приятелство’’ и  участниците са – част от носителите на международната награда ‘’Никола Гюзелев’’ за 2017 г. M° Sergio Oliva и българският популярен оперен тенор Калуди Калудов,  младото италианско сопрано Elisabet Braga, чудесните музиканти Aghel Zaberski и Tom Sinatra, Др. Dimitrinka Yordanova, М° Ilia Lozanov, Aneta Shishmanova-Rinaldi, Riccardo Sesani. Като автори представяме големи имена в нашата поезия и литература, както и в италианската. Представяли сме и утвърдени автори – поети от Франция, Англия и Германия. В една от годините имаше акцент върху някои автори, които творят на римски диалект. Той е много характерен, има класици, които са писали и на римски диалект. Основната идея е това, да се чуе името на България с нейните ценности, в обастта на културата. Друга цел е  по-задълбочено съхраняване и популяризиране на националната памет и народност сред българската общност в Рим и пред италианската публика,  за по-нататъшно утвърждаване на положителната представа за България в чужбина. Не е толкова обширно, това биенале, за да покажем и български филми, още повече, че в Рим вече от години има празник на българското кино, който на практика е под шапката на Българския културен институт, заради това няма нужда и ние да правим, но много от представянията на творците от други области на изкуството са с мултимедийно решение, представяме документални филмчета и видеопрезентации, без претенции, че става дума за документално кино.

Качеството, което помага в организацията на този форум е …

Аз може би, имам вродено чувство за дисциплина. И това го забелязвам у мои съученички от хореографското училище, които следя от време на време в дейността им. Да, ние притежаваме една дисциплина, която ни помага много в живота, за да няма хаос у самите нас  и в работата ни. Прекарали сме в хореографското училище по девет години, пръснали сме се в различни точки и сега постепенно се откриваме в интернет. Ние сме едно голямо семейство и сега на живо или чрез фейсбук имаме много редовна комуникация, която се крепи на това топло, семейно чувство, което ни е дало нашето училище. Тази дисциплина е създадена тогава и си остава завинаги. Това ми помага и в организирането на Биеналето, което правим с много малко средства. Чест прави и съдействието, което ни оказват двете Министерства на културата и в България, и в Италия, на Българското посолство в Рим, на Българския културен институт в Рим, на Региона Лацио, а преди години и на Римска голяма община.

На везните – Италия или България…

Аз съм българка. Това го разбирам винаги, когато трябва да почувствам сърцето си. Моят живот е преминал и тук, и там. Така че към Италия аз имам много топли чувства. Ние живяхме там общо 32 години, дъщеря ни завърши там цялото си образование и университет. Когато Никола се влоши, се върнахме тук. Дъщеря ми Адриана живя пет години и тук, и в Брюксел, защото работеше там в Европарламента. Тя много харесва България, реши тук да бъде нейната база и това ѝ прави чест. А аз, мисля, че по равно съм и тук, и там. Зависи от ангажиментите. За мен България си е България, аз съм българка. За мен няма съмнение, че ако трябва да избирам, ще избера България. Но повече от половината ми живот е минал в Италия и ако мога да се изразя така, това е втората ми Родина. България никога не може да бъде изличена от мен и много ме боли за проблемите ѝ. Никола също много страдаше, за хората тук…За тези проблеми, които така и днес не намират своето решение. Аз и сега се чувствам подтисната и ми е мъчно за това, че нещата в България не се оправят.

Има ли изход?

Има изход. Изходът обаче не е бил търсен от хората, които са управлявали през последните двадесет и осем години. От една страна е добре, че се приключи с някои неща, които пречиха на условията за живот преди, но се унищожиха и позитивни неща от предишния живот, които бихме могли да запазим. В тези двадесет и осем години ние разрушихме социалната система и това доведе съответно и до обедняването на народа ни. Тук, ако си говорим честно, се краде, и то много, и то на високо ниво. Знаем и за олигарсите, и т.н. „Българската мафия“ не е италианската мафия, която има и поведение, и чувство за чест и достойнство, там нещата са въпрос на фамилия и т.н. Нашето е съвсем друг вид мафия, постсоциалистическа. Тези неща са най-страшните и тъй като зависим от благоволението на подобни личности, от тях зависи и да се прекрати с краденето и с корупцията. Често се питам: не се ли накрадоха вече, няма ли свършване? Не. Няма свършване. В една съседна Гърция, въпреки че добре знаем византийския им манталитет, успяха да си направят нещата. Успяват да вземат пари от някъде. Даже има случай: гръцки евродепутат казал на наш: „Много сте странни, вие българите, защо се карате преди да вземете европарите? Първо ги вземете и после се карайте…“ Звучи като анекдот, но говори много за нас като нация.

Много неща влияят върху това, не говоря за вината само на едно правителство. Виждам, че в течение на тези години се направиха едни усилийца, но те са незначителни в сравнение с проблемите на народа. Направиха се някакви усилийца, да се увеличи малко пенсийката, малко заплатката, но те са толкова минимални. Ние нямаме здравна система. Всичко, което тук се прави е имитация. Ние вече нямаме здравна система. Най-доброто здравеопазване с всички дефекти е италианското, френското и немското. Точка. Нашето е само в ущърб на хората. Откъде накъде ние искаме да имитираме американската система? Все се надявам, че нещата ще се оправят, но този 28 г. преход не свършва, защото така за някого е удобно. Да вземем за пример Албания и Македония, те не са в Евросъюза, а имат повече постежения. Колко много неща са се променили към добро при тях.

Ние като хора и българи трябва до такава степен да държим на държавата си, че да изискваме от управниците ни, да имат и пазят своята политическа позиция, вместо да се въртят като слънчоглед.. Защо не вземем пример от Унгария, Чехия, от Полша? Те също бяха в социалистическия блок?

Изходът е …

Аз много разчитам на младите поколения, че те са различни. Говоря за хората около тридесет години. Това е и поколението на дъщеря ми Адриана. Те са свободни хора, които никога не са били обременявани с миналото, в което сме живели ние и по-големите от нас. Един ден те ще бъдат хората, които ще правят българската политика и ще решават българските проблеми. Вярвам, че ще се справят успешно.

Любимите книги…

Имам различни и много любими автори и книги. Аз съм завършила своето образование в България и не познавах добре италианските автори и творци, въобще. Във връзка с Биеналето, тъй като исках да представям и италиански автори, се запознах с много от тях през годините и то доста задълбочено. Тридесет и две години живея в Италия, опознах не само държавата, но и нейните артисти – писатели, поети, художници, музиканти, актьори и пр. А работата ми на продуцент ме и свърза още повече с тях. Сега чета едно малко романче, на един колега, с когото бях снимала два филма и когато се срещнахме и ми я даде помислих, че става дума за стихосбирка. Името на романа е „Трепет на криле“. А сега също препрочитам „Тъй рече Заратрустра“ на Ницше. Може би, пак ще се върна и към други, четени в миналото книги. Хубаво е да се чете.

Любимият град, любимият човек и любимото място…

Рим наистина е Вечният град. Имам много любими места, живея в центъра, близо до катедралата Свети Петър. Самият площад Сан Пиетро много ми харесва. Преди живеехме в един резиденциален квартал. Обичам много Де Треви, палацио Фарнезе, където е френското посолство, страшно приятно ми е да виждам Колизеума. С Никола обичахме да ходим в Театро Арджентина, близо до него има старини, там близо са Камарата и Сената, там също има едно площадче Сант Еустакио и в едно от кафенетата им правят кафе с невероятен каймак. До днес как постигат това е тайна. Там обичахме да ходим много често, извън Рим също, там има невероятни места. С приятели също много сме ходили на най-различни места.

Рим и София…

Когато се разхождам се абстрахирам от ежедневието, за да мога с погледа си, да обхващам глобално града. Вярно е, че там има много старини, но там хората имат и култура за поддръжка на сградите. Вярно е, че имат и пари, но ако нямат пари, събират с години и в крайна сметка си поправят сградите. Но такива чудесии като тук, да падат с парчета сгради в центъра, там няма.

Папа Франциск е …

Ние бяхме на аудиенция с дамите от Eudonna при Папа Франциск, в една сряда, през април. Той е един съвсем различен Папа от предишния, много се приближава към Йоан Павел II. Той е бил епископ на Буенос Айрес и има голям опит като човек, който е бил близо до самите маси и не случайно, той избра пръстенът и кръстът му да са от олово. Той не живее в папските покои на Ватикана, а на по-обикновено място, но пак в рамките на градът – държава. Силно комуникативен и харизматичен. И може би точно от такъв човек Църквата имаше нужда сега, в този силно кризисен за нея период…