Никола ИВАНОВ, литературен критик

20поезия

Преди повече от сто години литераторът професор Иван Шишманов е осенен от идеята да направи книга с интервюта с  най-известните му съвременни писатели, начело с Патриарха Иван Вазов, която е известна като „Шишмановата анкета”. Особеното е, че въпросите към всеки писател са едни и същи.

В своята книга „Мълчалива поезия” адвокатът-колекционер Хари Хараламбиев е използвал същия подход, като е интервюирал знакови за последните десетилетия български художници. В сборника са включени интервюта с Никола Манев, Любен Диманов, Стоян Цанев, Милко Божков, Христо Йотов, Михаил Лалов, Васил Стоев, Иван Стратиев, Майя Горова, Богомил Живков, Вълчан Петров, Георги Липовански, Пламен Бонев, проф.Десислава Минчева, проф.Стоимен Стоилов, доц.Николай Алексиев, Долорес Димова, както и известните пазарджишки художници Васил Петров и Леон Бабачев. Към тях Хараламбиев е добавил и интервюта с галеристите Мариела Табакова, Иво Масларски и известния пазарджишки галерист Огнян Боев. Галерия „Боев” в Пазарджик се утвърди сред най-стойностните художествени галерии в България. Неслучайно почти всички художници от книгата са излагали свои работи в галерията, някои вече го правят ежегодно или редовно през различни периоди.

Книгата Хари Хараламбиев е посветил на известния галерист Веселин Досев, в ролята на негов Учител и Демиург, защото Хараламбиев е навлязъл в изобразителното изкуство с помощта на изключителния галерист. Авторът споделя за Досев: „Не друг, а тъкмо той ми разкри хоризонтите на живописта, разтвори пред мен дверите на този странен и самотен занаят. Научи ме да гледам и тълкувам платната по неповторим начин.” Веселин Досев е менторът на Хараламбиев. Както казва Далчев, изкуството е и приобщаване. Хубавото е, че галеристът е попаднал и случил на талантлив ученик. Известна е драматичната и горчива съдба на изтъкнатия галерист.

Интервютата започват с въвеждащи думи на Хари Хараламбиев, в които авторът споделя свои впечатления и оценки за същността на всеки художник и неговото творчество, често позовавайки и цитирайки оценки и думи на капацитети и безспорни авторитети в изобразителното изкуство. Също умело съотнася казаното за други големи художници към интервюираните. Заглавията на отделните интервюта са квинтесенция на най-важните разсъждения и мисли от  споделеното от творците.

Въпросите са оригинални и небанални, защото в противен случай тези художници и галеристи едва ли биха се отзовали на поканата за интервю. Фактът, че Хари Хараламбиев е личен приятел с всеки от тях, говори достатъчно.

Хвърляйки общ поглед върху отговорите на художниците се убеждаваме, че колкото и индивидуално различни, сходно е отношението им към изобразителното изкуство и творчеството въобще. Например на въпроса „Грях ли е да си талантлив? Какво може да похаби таланта?” всички са на мнение, че талантът не може да е грях, защото така е отредил и решил Бог. А талантът може да остане нереализиран и похабен от мързел, главозамайване и най-вече от липса на характер.

На твърдението на Илия Бешков, че „Изкуството е път” всички са съгласни. Като наистина значими творци у всеки откриваме колебанието в собствения талант. Само глупците и бездарниците не се съмняват. Повечето от интервюираните смятат, че са в началото на пътя или някъде по него, че краят непрекъснато се отдалечава, че е почти непостижим мираж. Това е така, защото големите винаги се съпоставят с великите, с гениите. Колкото и да са различни като натюрел и стил интервюираните, те сочат имената на наистина най-великите, които са им пример: Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Сезан, Дега, Ван Гог, Рембранд, Гоя , Веласкес, Пикасо, Салвадор Дали и т.н. Те в последна сметка са техните учители и еталони.

Интервюираните художници се солидаризират и с казаното от поета Константин Павлов: „Всяко време е златно за оран. Не чакай друг да ти сложи хомота, сам си го сложи. Бъди роб на самия себе си!” Защото наистина няма историческо време, определено специално за изкуство, всяко време е подходящо за творчество. Изкуството е пот, сърце, душа, всеотдаденост до обреченост.

Всички художници са единодушни, че творецът трябва да споделя само истината. Лъжата, конюнктурата е смърт за изкуството. Творецът трябва да е роб на съвестта си. Най-важно за всички е Свободата!

За творческия процес при всички техническите подробности не са от особено значение. Най-важна е идеята, иницииращият момент, които те реализират върху платното. Всички са обсебени от неистовия стремеж да рисуват, да творят.

Към бездарието всички са снизходителни, просто се стараят да не му обръщат внимание. Защото бездарникът не съзнава, че е такъв. Неприятно е, че бездарниците са организирани, шумят, но какво от това?! Олимпийците знаят какво остава и ще остане в последна сметка, никой не може да излъже времето.

Въпросите към галеристите са по-различни и това е естествено. Ще изведа заглавията на интервютата, които са акцентите в споделеното, защото говорят за тяхната обреченост на заниманието им, което е не само работа, а и хоби, призвание, по-силно от тях. Мариела Табакова: „Моята галерия е моят храм”; Иво Масларски: „Изкуството е магия, която излиза от сърцето”; Огнян Боев: „Да си галерист е призвание”. Към галеристите Хараламбиев е задал и един общ въпрос по повод казаното от световноизвестния галерист Амброаз Волар: „Не се опитвайте никога да напътствате любителя на картини при неговия избор. Трябва да се пазите да му обяснявате сюжета.” Галеристите са на различно мнение, защото смятат, че галеристът все пак трябва да е посредник към любителя, да му помогне да се ориентира и да стане ценител.

Към всички художници Хараламбиев е задал и въпроса какво е мнението им за галериста Огнян Боев. Мненията и тук не се разминават и различават. Не от куртоазия определят Огнян Боев като рядко срещан галерист, отдаден изцяло на изкуството, защото това е неговият живот и съдба.

Книгата „Мълчалива поезия” (интервюта) на Хари Хараламбиев е поредното доказателство за пристрастието му не само към литературата, но и към изобразителното изкуство. Още повече, че той е представял и вземал отношение на всички от интервюираните творци при изложбите им в галерия „Боев” в Пазарджик. Това е една необходима и вълнуваща книга.

 

Хари ХАРАЛАМБИЕВ, „Мълчалива поезия”, интервюта, Изд.”Изток-Запад”, 2017 година.