Започна ремонтът на сградата на „Популярна банка“ на ул. „Ген. Гурко“ в Пазарджик, за да се запази архитектурният ѝ облик, който предава чар и аристократизъм на цялата улица. След множество перипетии, касаещи предимно наследниците на сградата и с помощта на общината, ценното здание ще заблести.

Сградата влиза в употреба още през 1923 г., но става собственост на „Популярна банка“ три години по-късно. През тридесетте години на миналия век там се помещава съдът, а след изграждането на Съдебната палата, помещенията са освободени от магистратите, които по неволя се връщат там през петдесетте години и остават там до построяването на Партийния дом, в който в момента се помещава общинска администрация.

Голям ремонт на сградата е правен през тридесетте години на ХХ в., а след това през осемдесетте. От настъпването на демократичните промени у нас, множеството наследници на имота не могат да се споразумеят помежду си и състоянието на имота стига да сегашния почти плачевен вид – ронещи се мазилки и пропадащи тавани.

Това е накратко историята на изящната „Популярна банка“ създадена с много любов и надяваме се съхранена, за да напомня на бъдещето за отминалите времена.

23популярна1

Кой е архитектът, който създава това запомнящо се произведение, до днес създаващо собствен колорит?

23мумджиев

Костадин Тодоров Мумджиев е роден в Пазарджик на 8 юли 1892г. като е едно от петте деца в семейството. Баща му Тодор Иванов Мумджиев е учител, публицист и общественик, директор на гимназията в Пазарджик. Народен представител в Учредителното народно събрание в Търново. Заедно с брат си, Антон – близък съратник на Захари Стоянов. Автор на книгата Спомени по Съединението, Пазарджик, (1915). Голям природолюбител и пропагандатор на туризма по Черноморието.

Дядо му е Иван Пенув Мумджиев, създател на една от първите най-големи свещарници преди Освобождението («мумджи», тур. = свещар), носител на възрожденски идеали и участник в борбата с гърцизма. Често арестуван заради изплащането дълговете на съседи към турците.

Майка му е Дарина Пенева, домакиня; дъщеря на собственика на първата книжарница в Пазарджик и щедър дарител за спасяване на българското училище в града от гръцко влияние.

През 1911-12 г. Костадин заминава с ограничен заем от роднини да следва архитектура във ВТУ Прага, Чехия. През 1912-18 г. прекъсва следването си, за да участва като доброволец в Балканските и Първата световна войни. В периода 1919-21 г. се завръща в Прага заедно с братовчеда на поета Димчо Дебелянов, Велю Дебелянов – също бъдещ архитект и близък приятел на Мумджиев. Познава се с Борис Бояджиев и Лазар Парашкеванов – също студенти по архитектура в Прага. Негови преподаватели са Йозеф Фанта и Антон Балшанек.

Дипломира се през 1921 г. Получава предложение за престижна работа в Прага, но надделява желанието му да се върне в родината. Установява се в родния си град. Работи в Пазарджик и околията, Велинград, г. Септември, Видин, Бургас. Правото му да работи на свободна практика е добито с протокол на МОСПБ 150/1921, обнародван в ДВ 63/1921 г. По поръчка на Общината в Пазарджик проектира и надзирава строителството на редица обществени сгради.

1923Член на журито в конкурса за сграда на пожарната команда в Пловдив.

1925Член на журито в конкурса за Казино в Пловдив.

Съосновател и пръв председател на туристическо дружество «Славееви гори»(по-късно «Белмекен»).

1927 Напуска с писмено заявление Пазарджишкия клон на БИАД и се присъединява към новоучреденото ДБА.

По същото време е закупил терен и започва строителство на кооперативна апартаментна сграда на бул. «Княз Борис» 104, София, където установява впоследствие кантората си.

1929 Оженва се за дъщерята на завършилия право в Париж Никола Пъдарев — полиглот, адвокат във Видин и народен представител от Демократическата партия, автор на книгата Три речи на видинския народен представител, г-н Никола Пъдарев, Видин,(1930). Майка й, Райна Недялкова е роднина на Алеко Константинов и Найчо Цанов. Семейството се установява в София, на бул. «Витоша» 69/б.

Костадин Мумджиев работи като проектант и предприемач с кредити за строителството на кооперативни и частни жилищни сгради, и обществени обекти.

1930Участва в VІІ-ия редовен конгрес на ДБА в ресторант-пивница «Ал. Батенберг», София.

1936Участва в конгреса на ДБА на 21-22 февруари в БИАД, София.

1936-40Работи по строителството на Съдебната палата в София. Доставя месингови детайли, санитарни прибори и облицовъчни плочи.

1937Участва в изложбата и ХІV-ия редовен конгрес на ДБА, организирани през март в изложбената галерия на Художествената академия, София.

Поддържа приятелски връзки с арх. В. Дебелянов, Д. Ненов, П. Кантарджиев, Л. Тонев.

1940Участва в конкурс за Градски дом Пловдив, който остава без решение на журито.

1945-46От м. януари 1945 — началник на отдел към МОСПБ за възстановяване на София след бомбардировките.

1946Умира в София на 25 ноември.

Оставя богато творческо наследство от 60 сгради, 20 от които обществени. Чертежите и архивите му са загубени при продажбата на ателието след смъртта му.

1993-94Изложба «Архитектурата на Пазарджик от Освобождението до наши дни» в Историческия музей – Пазарджик (22.12.1993 — 10.02.1994), организирана със съдействието на Общината, включва множество творби на К. Мумджиев.

Архитект Костадин Мумджиев има значение не само за осъвременяването на архитектурата в родния му град. Той е творец с изявен интерес към модерните форми и неговото творчество се модернизира постъпателно през 1920-те години, за да достигне до такива ярки образци като къщата на брат му д-р В. Мумджиев и паметника на Алеко Константинов – и двата обекта в Пазарджик, 1930 г. Оттогава насетне той се изявява като убеден модернист до края на живота си.

Творби:

1922-27Градски съвет, Съдебна палата, Популярна банка, Окръжна болница (днес Хирургическо отделение), складове, ремонт на пощата (добавя кулата), Пазарджик.

Сграда на Воден синдикат, Пазарджик (проект и ръководство на строежа).

Училища в с. Синитево, с. Динката, Пазарджишко.

Мостове над р. Марица при гара Септември и в с. Ветрен (с братовчед си, инж. Димитър Томов).

Здравен пункт, Бургас (понастоящем МВР).

Стопански сгради на братя Сарамбелиеви, Пазарджик.

Хотел на Борис Михайлов, Пазарджик.

Къща на д-р Ставриди Йотова, ул. «Г. Бенковски», ъгъла с ул. В. Левски», Пазарджик.

Къща на ул.»Мария Луиза» 81, Пазарджик.

1925-27Карловската хижа под връх Юмрукчал (в. Ботев; безвъзмездно; изгоряла).

1925-30Жилищна сграда, ул. «11-ти Август» 10, Пазарджик.

Къща на Сиди, Пазарджик.

Три жилищни сгради на братя Лило, Пазарджик.

Къщи на: Петър Чемишев, Ангел Чемишев, Костадин Костурков, Шахънов, Георги Тамахкяров (всички в Пазарджик).

1927?Кооперативна апартаментна сграда, ул. «Княз Борис І» 104, София.

1927-33Камбанария на църквата «Св. Богородица», Пазарджик.

1927-28Църква “Св. Пророк Илия”, с. Дорково, край Велинград (осветена на 18.11.1928).

1928Къща на Пеневи, ул. “Тодор Пенев”, Велинград.

Вили на Георги Тамахкяров и на Кръстю Левичаров, Велинград.

Хотел «Люлин» («Москва»), Велинград.

Къща на Шабат (кв. Чепино), Велинград.

1930Къща на д-р В. Мумджиев, ул. «М. Атанасов» 8, Пазарджик (НИПК, сн. 23920/20).

Кооперативна апартаментна сграда, ул. «Врабча» 1 (съборена ок. 1947 за строителството на Народната опера), София.

1932Кооперативна апартаментна сграда с търговски базар на Пъдареви, бул.»Хр. Ботев» 67, София.

1932-34Кооперативна апартаментна сграда с магазини, ул. «Цар Самуил» 1,ъгъла с бул. «П. Евтимий», София (собствен дом и ателие в нея).

1935Кооперативна апартаментна сграда на Младен Стойчев с фурна и магазини, бул. «П. Евтимий» 78 и ул. «Цар Асен», София.

1936Вила на д-р Батаклиев, Боровец (национализирана, до ок. 1997 – административна сграда на синдикатите; реституирана).

1936-40Детайли на парапетите на стълбището в Съдебната палата, София.

1939Кооперативни апартаментни сгради, бул. «Скобелев» 44, ул. «Солунска» 42, София.

1940Паметник на Алеко Константинов на остров «Свобода», Пазарджик (по повод 40 години от кончината му, построен с дарение от 100 х. лв на туристическо дружество «Белмекен» с председател – д-р Владимир Мумджиев, брат на К. М.; безвъзмездни конкурсен проект и надзор по строителството – К. М., зам. председател на турист. дружество; Представлява съчетание от дъгообразна стена и 8.25 м. висока колона от бял врачански варовик с барелеф, скулптор – М. Парашчук).

1941Кооперативна апартаментна сграда, ул. «Доспат» 38, София.

1942-43Собствена вила в Княжево край София.

Три частни къщи в кв. «Иван Вазов», София.

Вила на Минев, кв. Горна баня, София.

Две вили в Костенец.

Съставил: д-р арх. Любинка Стоилова