На 24 ноември Православната църква почита паметта на св. великомъченица Екатерина. Светицата се чества като покровителка на майките и е една от най-образованите жени на своето време. Според преданието Екатерина била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет, по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, тя получила блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя заявила на родителите си, че ще встъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Майката на Екатерина тайно изповядвала християнството и я изпратила при отшелник, който посветил и младата Екатерина във вярата.

Преданието разказва още, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император, убеждавайки го, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успяла да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени да я върнат към езичеството. Впоследствие те били убити и обявени за мъченици. Какво се случило с Екатерина? По заповед на императора тя била вкарана в затвора. Там тя продължила да проповядва и въвела в християнството всички, които я посещавали. Поради това била осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпаднало, когато Екатерина го докосва, палачите не могли да я екзекутират по този начин и затова я обезглавили. В преданието се разказва още как ангели отнесли тялото на мъченицата в планината Синай. Главен символ на св. Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“.

В традиционната българска народна култура се вярва, че св. Екатерина предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В някои краища на България на този ден, рано сутринта майките омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окачва на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“.