На 4 декември Православната и Католическа църква почитат паметта на християнската великомъченица света Варвара. Тя се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт, които не са имали време да се покаят. През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и знатен човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща й я държал делече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. От високото й жилище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур. Минали години, девойката пораснала и Диоскор вече мислел да я омъжи. Явили се много кандидати, защото на всички били известни и красотата на Варвара, и богатството на нейния баща. Диоскор открил на дъщеря си своето желание. Но тя го помолила да не й говори за това. Тя мислила и желаела само едно – да стане християнка. Скоро това желание било изпълнено. В Илиопол дошъл от Александрия християнски свещеник. Като узнал за желанието на Варвара, той й обяснил християнския закон, подготвил я да приеме св. Кръщение и я кръстил. Като узнал, че се е отрекла от своите богове и, че вярва в Разпнатия Диоскор взел жестоко да бие дъщеря си. След това за няколко дни я затворил в тъмна стая. Но като видял, че заплахите и наказанията остават безплодни, той се ожесточил и решил най-после да я отведе при управителя на страната – Мартиан. Управителят дълго я увещавал, но накрая се убедил, че съветите са безполезни и заповядал да бият девойката с волски жили. Дълго я мъчили, но с нищо не могли да разколебаят нейната твърда вяра, и едва жива я пренесли в тъмницата. След дни на дълги мъчения Мартиан видял, че и най-тежките жестокости не я заставят да се отрече от Христа и я осъдил на смърт. Смъртното наказание трябвало да се изпълни зад стените на града. Сам жестокосърдечният Диоскор, държейки в ръката меч, водел дъщеря си. И сам той изпълнил смъртната й присъда. Диоскор и Мартиан обаче още същия ден били получили Божия гняв. Вдигнала се страшна буря и те двамата били поразени от гръм и изгорени от мълния така, че дори останките им не могли да се намерят. Днес мощите на св. великомъченица Варвара почиват в Киев, а една малка частица се намира в софийската църква „Св. Преображение“  в квартал Лозенец. В някои райони на страната света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месят и раздават за здраве „къпани“ питки. Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и „Баба Шарка”. Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.  В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на света Варвара, свети Сава – 5 декември и свети Никола – 6 декември има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.