На официална церемония в столичния Хеликон-Витоша бяха обявени номинациите на награда „Хеликон 2017“ г. Една от най-устойчивите литературни награди у нас се връчва за 16-а поредна година и маркира посоките на новата българска художествена проза. През 2016 г. романът „Камбаната“превърна писателя Недялко Славов в двукратен притежател на „Орлето на Хеликон“ за две последователни години.

За 2017 г. Наградата Хеликон малко промени условията си. Журито реши нейното шестнайсето издание да включва все така дузина номинации, но това да е максимумът. Тоест, възможно бе да бъдат номинирани и по-малко заглавия, в случай че литературната продукция през годината не удовлетворява всички изисквания. Освен това номинациите не бяха обявявани всяко тримесечие, както досега.

Промяната целеше да се увеличи интереса към крайния резултат и същевременно да не се демотивират литературните усилия на много добри пера, неполучили сезонна номинация. Очевидно журито в състав Димитър Шумналиев − председател, и членове − Албена Стамболова, Катя Атанасова, проф. Валери Стефанов и Бойко Ламбовски все пак е преценило, че има достатъчно качествени творби през 2017г., защото квотата от 12 заглавия бе запълнена.

Ето мнението на Бойко Ламбовски за отличените автори:

„Дванадесетте номинации за шестнайсетата поред литературна награда „Хеликон 2017“ включва седем романа и пет сборника с разкази. Наградата за нова българска проза през годините се утвърди като своеобразен камертон за националните рефлексии, като показател за стилистичните и морални търсения на най-добрите ни белетристични пера. През някои години можехме да отбележим ръст на експериментите в областта на фентъзито и еротиката, през други − особено вглеждане в психологията на творчеството. Имаше и акценти върху мемоаристиката, върху тъмни аспекти от тоталитарното минало, дори върху фолклора и етнографията…
Сегашната литературна извадка говори за константна тенденция към четивото с историческа основа или поне с исторически фон, за платна от романов тип с широк темпорален спектър. Разбира се, както се знае, българската литература е особено силна в сферата на разказа. Петте сборника, селектирани от журито като претенденти за наградата тази година, доказват жизнеността на тази традиция. И „Само за напушени“ от Радослав Парушев, (изд. „Гигамоно“) ; и „Улици и кораби“ − сборник с разкази на Иван Станков, (изд. „Фабер“) ; и „Юлски разкази“ на Здравка Евтимова, (изд. „Жанет 45“); и „По колко пъти на ден не умираме“ – сборник на Тошка Иванова, (изд. „Жанет 45“ );  и „С аромат на тютюн“, от Венцислав Божинов, ( изд. „Рива“), са забележителни постижения в националната ни литература в областта на разказа. Те са в широк стилистичен диапазон − от реверанс към абсурда и естетическа провокация („Само за напушени“), през изяществото на актуалното митотворчество („Улици и кораби“, „Юлски разкази“), до болезнената безпощадност на себепознанието („По колко пъти на ден не умираме“) и пейзажната лекота на ненатрапливото съзерцание („С аромат на тютюн“)…
И все пак − „Чамкория“ − мащабното историческо платно на Милен Русков за двайсетте години на XX в., видени през погледа на уникален и в същото време типичен балкански херой, „Хавра“ на Захари Карабшлиев − контаминационна импровизация между съвременна крими афера и романтично-героичен епистоларен ракурс към времената от XIX век, преброждани от аватара на журналиста Макгахан, метежно-горчивият пътепис на Мария Станкова за житието и страданията на съвременния бг-гастарбайтер („А Бог се смее“), както и коренотърсаческите усилия на Димана Трънкова („Празната пещера“) някак диктуват тенденциите.
Това не значи, че оставяме без внимание проницателното към християнската парадигма перо на Теодора Димова („Първият рожден ден“), или изящната лекота на мъгливите а ла Модиано реминнисценции на Владимир Полеганов („Другият сън“), нито пък лирическото гмуркане във водите на кримипроизвола на прехода от Константин Трендафилов („Затворисърце“) − тези четива безусловно намират и ще намират верни и възторжени почитатели. В случая само правим опит да определим къде гледа все още тънкият пласт от постоянно четящи българи. И ни се струва, че − през призмата на „Хеликон“, той гледа натам − към миналото, но през настоящето. При това с повече демистификационен и дегероизиращ взор, нежели с нова потреба от патос и ритуален монументализъм.

Тук са всички номинирани заглавия за награда „Хеликон 2017“ по сезони :

Зима

„Първият рожден ден“, повест на Теодора Димова, изд „Сиела“;

„А Бог се смее“, роман на Мария Станкова, изд. „Лексикон“;

„Другият сън“, роман на Владимир Полеганов, изд. „Колибри“.

Пролет

„Празната пещера“, роман на Димана Трънкова, изд. „Жанет 45“;

„Само за напушени“, сборник с разкази на Радослав Парушев, изд. „Гигамоно“;

„Затворисърце“ – роман на Константин Трендафилов, изд. „Жанет 45“.

Лято

Чамкория„, роман на Милен Русков, изд. „Жанет 45“;

Улици и кораби„, сборник с разкази на Иван Станков, изд. „Фабер“;

Юлски разкази„, сборник с разкази на Здравка Евтимова, изд. „Жанет 45“.

Есен

По колко пъти на ден не умираме„, сборник с разкази на Тошка Иванова, изд. „Жанет 45“;

Хавра„, роман на Захари Карабашлиев, изд. „Сиела“;

С аромат на тютюн„, сборник с разкази на Венцислав Божинов, изд. „Рива“.

Снимки: Стефания Терзиева – „Хеликон-Витоша“