Първата болница в Пазарджик е сградата на бивш конак, който бил закупен от тогавашния кмет Георги Брегов, за да се ползва за лечебница.

Болницата разполагала едва с двадесет и пет легла, годината е 1880 -та, а здравното заведение е наречено „Свети Панталеймон“. Тъй като сградата била боядисана в синьо, в историята остава и като Синята болница. Сградата разполага с три отделения – мъжко, женско и инфекциозно. В нея се помещава аптека, амбулатория и опрационна. Първият шеф на болницата е д-р Иван Драгомиров, от Стара Загора. Той е завършил своето образование в Русия, остава в Пазарджик до 1887 г., когато е преместен за управител на Първостепенната болница в Пловдив. Ето какво е трябвало да прави градският лекар:

Из протокол от заседание на ОбС – Пазарджик за определяне задълженията на градския лекар. 28 март. 1885 г. 

„1. Да лекува безплатно всички бедни от града като бъде задължен да ги посещава и у домът им.

2. Да дава своите медицински съвети безплатно на всички граждани, които искат тия съвети на болницата или градската аптека през определените от него часове на деня.

3. Да получава от визити по 5 гроша текущи дене и по 10 гроша ноще.

4. Да бъде задължен да изпраща всички свои рецепти за продание на Градската аптека.

5. Никакъв процент или възнаграждение не ще взима от аптеката или от наемателят й срещу рецептите, които издава.

6. Да издава безплатно медицински свидетелства, когато му се поискат от ученици и бедни граждани. 

7. Да изпълнява всичките предписания на закона относително до длъжностите на Градский доктор, както и всичките правилници и по- становления по санитарната част на града, издадени от Градский съвет или от Кметството.

8. За всички спорове, които се биха появили между Градската община и него по изпълнение на обязаностите му като Градский доктор да се съди пред тукашните съдилища, без да иска да се ползва от привилегиите си на чуждо поданичество, ако има такова.

9. Да получава по 10 лири турски на месецът.“

Д-р Драгомиров извършва първата трахеотомия в България в Пазарджишката болница, а по-късно прави и първата лумбална пункция в България – на 16.05.1903 г.

Негово е и описанието на градската болница – „ ..тя е малка, скромна болница с 25 кревата, но числото на болните не надхвърля 20. В нея постъпват и се лекуват освен солдатите всички онез, които пожелаят…”. Болницата се издържа от градския съвет и често не достига бельо, храна, хирургически инструменти. На базата на всичко това д-р Драгомиров заключава, че общините не могат да издържат болницата и тя трябва да стане държавна.

И така през януари 1888 г. с нареждане на Гражданска санитарна инспекция болницата се преименува на Второкласна държавна болница. След заминаването на д-р Драгомиров за Пловдив, управители на болницата са съответно д-р Габровски, д-р Левичин, д-р Чобанов, д-р Чачов, д-р Калинков, д-р Марков, д-р Витанов. Старата болница има печалната слава на лечебното заведение, в което е докаран и трупът на мъртвия Алеко Константинов на 11 май 1897 г.

23бъчвари-старинна

През това време в града се развивали занаятите.

Преди Освобождението

За здравето на пазарджиклии са се грижили предимно чужденци. През втората половина на 18 век, тук са практикували занаята си италианецът Антонио Соморайдо, който имал и аптека, а също така и докторът по медицина гръкът Таналотис Пилоти.

22бей-старинна

 

Справките в музея и Държавен архив сочат още, че през първата половина на XIX век в града работи и д-р Луи Асино – личен лекар на Каванозоглу Хасан Бей, чийто род е управлявал повече от 200 години града. Именно той лекува и отседналия по това време в с. Ветрен френски поет и общественик Ламартин, който е болен от малария. За това разказва в мемоарите си един от най-известните приятели на Виктор Юго. Алфонс Ламартин определя отношението си към българите още по време на първото си преминаване през българските земи (1832/1833 г.).

10Vetren-PZ-Lamartine-memorial

Той се спира в Пловдив, Пазарджик и с. Ветрен, където лежи болен известно време. Своите впечатления той споделя откровено с читателите си: „Аз успях да изуча тук (в Йеникьой – Ветрен), в самите семейства, нравите на българите; това са нравите на нашите, швейцарски и савойски селяни. Те са обикновени хора, приятни, работливи, пълни с уважение към своите свещеници и с вдъхновение към своята вяра … Свещениците са също обикновени работливи селяни като тях. Българите са няколко милиона и се увеличават непрекъснато; те живеят в големите села и малките градове отделени от турците… Жените и момичетата са облечени почти като тези от планините на Швейцария. Те са красиви, живи, грациозни…Страната, която населяват, ще стане скоро възхитителна градина, ако безогледното и групово потисничество – не на турското правителство, а на турската администрация – ги остави да обработват земята с малко по–голяма сигурност; те са влюбени в земята …“

Друг именит лекар от същия период бил арабинът известен като Багдатлията, той бил личен лекар на турския султан, но се провинил и за наказание бил заточен да практикува в Пазарджик. Бързо създал име на добър човек и отличен лечител, а когато починал през 1850 г. бил погребан в двора на къщата си в кв. „Чиксалън“. Той успял да предаде своите знания на двама  души – зет си – Шериф Молла и на хаджи Ламбри Иванов, които се прочуват като много добри лекари.

През 1872 г. в Пазарджик се заселва д-р Венко Гръмников, родом от Ст. Загора, учил медицина в Букурещ. Ап- теката му е срещу църквата „Св. Богородица”. Той е културен лекар, сътрудничи с популярни статии на различни вестници и списания. Умира едва на 28 години и е оплакан от цялото население на града. Към края на 1876 г. в града започва работа д-р Саркис Филджанджиян – отначало с частна практика, а по-късно – като градски лекар. По същото време в града работи и един лечител – недипломиран лекар – хаджи Ламре от Ели дере, който е много уважаван и от турците, и дори е допускан да лекува жените в харемите.

Станал известен специалист по „женски болести”. Той е първият много популярен мес тен лечител. Арес- туван е заедно с 400-те Пазарджишки бунтовни- ци, осъден и заточен в Азия по-късно. Връща се в града след Освобож- дението и аптеката му съществува до 1886 г.

Вторият бележит лечител на града е Хаджи Христо Хекимина, който учи медицина в Цариград 10 години. Известен е с това, че успешно лекува маларията, която се шири по това време. Лекува я с хинин и пелин. Многбройната му челяд събира всяко лято по 600 кг пелин. И той бил близък на революционната борба, арестуван и осъден на заточение, но още в Цариград е освободен. В Пазарджик преди Освобождението работят още са- моуки биляри и чакръкчии – Димитър Марков, учителят Кесарий Попвасилев, който съставя „Лечебник” от 200 страници, както и Стефан Костадинов – народен лечител и аптекар, съставил два рецептурника, които са изследвани и прилагани от неговите роднини аптекари.

Към тези лечители трябва да прибавим и името на бащата на бъдещият пазарджишки архитект Константин Мумджиев, учителя Тодор Мумджиев, чиято е заслугата за написване на историята на здравеопазването в града – единственото пълно изследване, оценено по достойнство от мнозина автори.

14пазарджик-джамията

След Освобождението на Пазарджик на 2.01.1878 г. руските войски се установяват заедно с лазарети и медицински персонал в тогавашния конак зад Ески джамия (първата и най-голяма джамия, намираща се на Вароша зад днешното казино и срещу общината). Руските войски там правят своя болница и назначават служебен лекар д-р Николай Нейчев от гр. Панагюрище. Тук работи и плененият турски хекимин П. Христодулов. Доктор Нейчев изпълнява длъжността на окръжен, околийски и градски лекар, но почива няколко месеца по-късно от туберкулоза.

Новата болница

През 1904 г. е избрана комисия за стро- еж на нова болница и е определен терен – в източната част на града, близо до канала Паша арк и същата година се полага основният камък. Днешната МБАЛ – Пазарджик се намира на същото място. Болница се открива през 1906 г. и е представена от 4 отделения – мъжко и женско хирургическо и вътрешно отделение, отделение за гръдно болни и инфекциозно отделение.

За първи управител на новата болница е назначен д-р Славчо Тодоров – много начетен хирург, завършил в Швейцария. Негови помощници са няколко болногледачи, един аптекар, един прислужник в операционната, файтонджия и писар. По това време в болницата идва на работа хирургът д-р Белинов, който по-късно специализира УНГ-болести и става първия завеждащ Ушна клиника в новооткрития Медицински факултет в гр. София.

По време на Балканската война нуждата от повече болнични легла налага да бъдат разкрити клонове на болницата в някои от училищата на града.

Тогава за първи път в града идват на работа и дипломирани медицински сестри. Краят на войната довежда като лекар в Пазарджик д-р Ата- насов – хирург и управител на болницата до 1928 г. След голямото земетресение през 1928 г. болницата получава средства от международни фондации и се прави разширение – четири нови самостоятелни постройки. От- делни сгради се предоставят на административно-стопанския сектор и кухнята. Болничните легла се увеличават на 250.

През 1932 г. в управител на болницата става д-р Георги Аджаров, който поставя основите на съвременната хирургия. Тук работят много известни лекари – д-р Лобанов – създател на организацията за борба с маларията, д-р Иван Соколов – известен акушер-гинеколог, който открива първата частна болница в града, която работи до 9.09.1944 г. По- късно той става асистент по акушерство и гинекология в Ме дицинския факултет – гр. София.

След 1948 г. се разширява болничното дело, увеличават се амбулаторните прегледи, нараства и броя на квалифици- рания персонал. От 1.01.1959 г. с решение на Министерството болницата става Окръжна болница, пряко подчинена на МНЗ и социални грижи. Жителите на града се обслужват и от три поликлиники: Градска, Консултативна и Работническа. От 1979 до 1990 г. Окръжна клинична болница – Па- зарджик става база за обучение на студенти от ВМИ – Пловдив.

Днес в нашия град има четири болници – МБАЛ- Пазарджик, Първата частна болница в страната – МБАЛ ”Хигия” (1991 г.), МБАЛ „Здраве” – като част от УМБАЛ „Пълмед” (2003), МБАЛ „Хигия – север” (2004 г.) и МБАЛ „Ескулап” (2003 г.). Към тях функционират и съответните ДКЦ-та.