* Снимки: Сградата на Земеделския колеж в Пазарджик

Кметовете на Пазарджик от Освобождението до днес са изпълнявали множество, а понякога и странни задачи. Градският съвет пък е първообразът на днешния Общински съвет. Те вземали решения, които са важни и значими за града, а някои от тях днес будят усмивки.

Причината е в липсата на законодателство (в началото), което да регламентира точните функции на тези длъжности, а също така и времето, в което вместо улични лампи имало фенери, файтоните били основното средство за предвижване, а всички в града познавали майсторът, който ремонтирал градския часовник.

Както добре знаем от историята, първият временен кмет на областния град след Руско – турската война е Иван Чунчев. От него до петия кмет Георги Пенев, се полагали основите на новия обществен ред в живота на града, а документите за периода от 1878 до 1884 г. са доста оскъдни.

Но все пак от протокол от заседанието на Общински съвет – Пазарджик от 12 май 1884г. е ясно, че са приети тарифи, данъци и поемни условия за отдаване на предприемач събирането на следните градски такси и налози: “тарифа за уличното право”, “кадастрален данък”, “телялие – продажба на стоки чрез глашатай”, “такса за ползване скелето за салове на р. Марица”, “чилбурпарасъ- такса за продаден добитък за поддържане чистотата на говеждия пазар” и др.

На 16 апр. 1884 г. пък е решено да се отдадат „общински места на опълченците, живеещи в Пазарджик, за построяване на къщи в района между Аледов хан и остров “Свобода”, във Варушки квартал.“ Пак тогава са приети и бюджети на Пазарджишкото общинско управление, с данни за предвидените приходи от градската болница през 1884-1887 г., за персонала и годишните заплати за 1884-1887 40 и 1894 г. Протоколи от заседание на Общински съвет – Пазарджик от 17 януари 1884 г. сочат, че градският остров се именува „Свобода“ и е притежание на градската община.

22пазарджик - острова

В периода от 15 септември 1886 до 29 авг. 1887 г. Общински съвет – Пазарджик, е разисквал по данни за незаконно построени цигански колиби в Петковския квартал и е взето решение да се отпуснат безплатно общински места за построяване на къщи в “кирпитчийската махала” срещу чифлика на Мехмед Али бей.

Поради зачестилите пожари в началото на 1887 г. е взето и решение за построяване на пожарна кула (Янгън купеси) върху сградата на общината и за начина на известяване при пожар. Също от протоколите на Общинския съвет, научаваме, че Н.Ц.Височество Фердинанд е посетил града през м. август 1887 г.

На 09 ян. 1893 била издадена заповед на кмета Георги Пенев, да бъде раздадено униформеното облекло на служителите в общината, пожарната команда и на градския санитарен пристав. Униформата е включвала костюм, бяла риза, ръкавели и гамаши за общинарите, а за пожарникарите и санитарния пристав е имало специални униформи.

На 12 ноември 1893 г. Градският съвет е избирал на „3-членна депутация, която да присъства на погребението на бившия български княз Александър I Батемберг в София“. Така Александър І Батенберг се оказва единственият ни владетел с известен и запазен гроб и мавзолей в пределите на България, той е погребан на 14 ноември, след опелото в катедралата „Свети Крал”, останките на Батенберг са положени в древната църква „Свети Георги”, а по-късно пренесени в специално издигнатия за целта мавзолей в центъра на столицата ни, където почива и днес.

Изглежда местните първенци са решили да се подмажат на царското семейство и през март 1893 г. са взели решение за включване в инициативата на Дамския комитет – София за закупуване всенароден подарък за Н.Ц.В. Мария Луиза Пармска. Повод за това е сватбата ѝс княз Фердинанд, която се е състояла на 8 април 1893 г. в Пианоре, Италия. Тъй като семейството ѝ е било съставено от ревностни католици, те поставят условие пред Ферднанд наследниците им да са католици, а това наложило промяна на Търновската конституция. От брака си с княз Фердинанд Мария-Луиза има 4 деца:

  • цар Борис III (1894-1943)
  • княз Кирил Преславски (1895-1945)
  • княгиня Евдокия (1898-1985)
  • княгиня Надежда (1899-1958), херцогиня Вюртемберг

    12мария луизаМария Луиза умира на 30 януари 1899 г. от простуда, малко след раждането на четвъртото си дете – принцеса Надежда. Нейният саркофаг е дело на италианския скулптор Томазо Джентиле (1853-?) и под него са изписани последните ѝ думи към Фердинанд: „Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България“. Саркофагът е положен в катедралния храм „Свети Лудвиг“ в град Пловдив.

През септември същата година Общинският съвет и чрез заповед на кмета, приема решение за преименуване на улиците “Панагюрска” в “24 априлий”, на “Главна” в “Прогрес”, а улица “Княгиня Мария Луиза” става булевард.

Протокол от заседание на Общински съвет – Пазарджик, сочи за проведен митинг в града на 24 септември 1894 г. против режима на Стефан Стамболов и отново решение за преименуване на улица “Панагюрска” на ул. “24 Априлий”, нещо, което не са успели да сторят съветниците от предишния Градски съвет.

През 1898 г. са приети Правилници за събиране на градски налози (данъци): “смет”, “сергийно право”, “от файтоните, колята, бричките, автомобилите и велосипедите”, “върху забавителните игри – табла, домино, билярд”, “октроа – за внесени стоки”, “кан парасъ – за клане на добитък”, “кантар парасъ” и др. Със заповед на кмета на Пазарджик е назначен пазач на остров “Свобода”.

Първоначално кметовете не са имали помощници, те се появяват през 1898 г. В списъка, който се съхранява в Държавен архив, няма да откриете името на баба си. Явно до 1944 г. са считали, че жените са негодни да изпълняват отговорни длъжности, но пък можете да откриете в списъка дядо си. Ето кои са били помощник-кметовете от 1898 до 1944 г.:

Борис Доспевски, Димитър Личев, Георги Цонков, Стефан Симонов, Стефан Кацаров, Юрдан Гърбов, Георги Попов, Костадин Кузмов, Сотир Димитров, Димитър Мичев, Спас Попов, Никола Г. Николчев, Янко Фучалов, Иван Савлаков, Димитър Спасов, Спас Ковачев, Михал Караджов, Костадин Стойнов, Никола Панов, Юрдан Филипов, Димитър Стоилчев, Михаил Кривошиев, Кирил Иванов, Димитър Перничев, Борис Годжунов, Иван Ив. Генов, Танчо Здравков, Любомир Левичаров, Петър Гагов, Стоян Цоков, Георги Божков, Христо Червенков, Велчо Димитров, Иван Кр. Генов.

И сега да се разровим и да видим, какво са правили тези хора.

Сред техните ангажименти е била и организацията на местните избори. И както е видно от списъка с кметовете са се правили доста често – ТУК

Бюджети на Пазарджишкото общинско управление, с данни за предвидените средства за издръжка на градските лечебници, химически лаборатории, амбулатории, Здравната съвещателна станция и Общинската аптека са били приемани през 1902, 1934,1935, 1938, 1939, 1943 г.

На 5 септември 1906 със заповеди на кмета Георги Юртов, били назначени Никола Донов, Юрдан Пешунов и Чудомир Урушев на длъжностите градинар и помощник-градинар, към общината.

И понеже времето е вървяло бързо, на 6 октомври 1925 г. на заседание на Общински съвет – Пазарджик, е взето решение за “поставяне ликовете на бившите кметове в заседателната зала и албум с ликовете на съветниците, както и на бъдещите такива”. 

По време на Балканската война кметът получавал постоянно данни за пристигащите от Македония бежанци, те идвали и от Одринско, а заедно с тях пристигнала и болестта холера през 1913 г.

По заповед на кмета на Пазарджик Спас Ковачев през 1918 г. се дава допълнително мляко на децата до двегодишна възраст, съгласно решението на местния Комитет за стопански грижи и обществена предвидливост. Със заповед на същия кмет населението се информира, че от 03 октомври цар Фердинанд абдикира от престола в полза на престолонаследника княз Борис III. През октомври същата година е съставена и комисия, която да реквизира помещенията на Костадиновското основно училище за настаняване войниците от 2-ри гаубичен полк. И това става на 11 окт. 1918 г.

Следващият кмет Иван Илиев забранява всякакви увеселения, театрални постановки, концерти и кино- представления, поради поставените тежки условия в Ньойския мирен договор; като нарежда и провеждане на мирно траурно шествие на 26 септ. 1919 г.

Протокол от заседание на Общински съвет – Пазарджик, от 24 април 1920 г. описва местонахождението и обхвата на кварталите в града: Костадиновски, Петковски, Успенски и Варошки. Седем години по-късно има нова Заповед на кмета на Пазарджик за райониране на града на 7 участъка, с описание на улици, обществени сгради, училища, тържища, площади, заведения и др. Заповедтта е от 05 ян. 1927 г.

Протоколи от заседания на Пазарджишката общинска тричленна комисия, е взела решение за удължаване на срока по извършване нивелацията на града от инж. Д. М. Пъдев и прокарване новопроектирани улици в централната част, с подробно описание. От там е видно, че всичко това се е случвало от 20 юли 1923 – 01 март 1924г.

С благословията на градските съветници през март 1922 г. Общината се е включила с дялов капитал във воден синдикат “Въча” и има колективно членство в електрическа централа “Въча” – с. Кричим. Пак съветниците са взели решение за направа на бетонови резервоари за ползване при пожар и приети Поемни условия за отдаване на предприемач направата на нови пожарникарски бурета с колесниците. 09 апр. – 27 септ. 1921 г.

Доклад на Софийския пожарен командир от 26 февруари 1929 г. за състоянието на пожарната команда в Пазарджик, приключва с констатация, че “не отговаря на най-елементарни изисквания и не е в 32 състояние да се справи дори с един малък пожар” и препоръчителни мерки за организиране на Пожарната команда. През същата година поради изложените по-горе основания съветниците гласуват закупуване на най-належащите машини за Пожарната команда и Поемни условия за доставка на ново оборудване. Кмет по това време е Александър Цонков. Той издава и заповедта за изработване на санитарно-благоустройствен план на града, а съветниците го подкрепят и заръчат на градският архитект да изготви безплатно план за построяване на Офицерски клуб.

Според протоколи на заседания на Общинския съвет в страната и града е имало няколко преброявания на населението, през  1920г., 1921 г., 1926 г. и 1934 г.

Кметът Георги Юртов, който по това време кара втория си мандат получава разрешението на съветниците да предвожда и състави представителна делегация, за да присъства на погребението на английския публицист и приятел на България – Джеймс Баучер,на пети януари 1921 г. в София. Наследилият поста кмет Кръстьо Машев на 26 септ. 1921 г.  има честта да изпрати съболезнователна телеграма до семейството на патриарха на българската литература Иван Вазов и да отпусне сумата от 3 000 лв. за построяването на паметник за увековечаване паметта на поета.

И тъй като вече стана дума за погребения, време е да отбележим, че по времето на кмета Иван Илиев, който е двадесет и втори от Освобождението насам, съветиците разрешили закупуване на погребална кола и по заповед на кмета е доставена такава от фирма “Орозов” – гр. Враца. Катафалката служила вярно на гражданите от 19 авг. 1919 до 19 май 1927 г.

На 2 май 1929 г. съветниците провели разисквания по предложението за укрепване левия бряг на р. Марица и изменението на градския остров “Свобода”, като се съедини със сушата. Явно не са стигнали до единодушие, защото островът и до днес е заобиколен с речни ръкави.

Протокол от заседание на Общински съвет – Пазарджик от 16 юви 1937 г. е запазил решението градската градина срещу Областния съд и ул. “Софийска” да бъдат именувани “Княз Симеон Търновски” по случай раждането на престолонаследника Симеон Сакскобургготски.

За това какви са били бизнесите по онова време можем да съдим пак от решенията на градските съветници, които са приели Правилник за вътрешния ред и управление на Общинската сушилня за кожи и Общинската черварна работилница, одобрен на заседание на Засилената общинска управа на 29 ноем. 1937 г.

Протокол от заседание на Общински съвет – Пазарджик, с приети поемни условия за отдаване под наем Об- щинската фурна, находяща се на ул. “Пловдивска”, е съставен на 24 окт. 1938 г.

Протоколи от заседания на Общински съвет – Пазарджик, с решения за доставка на електропомпени агрегати за плавателния басейн в градския остров “Свобода”, за довършителни работи на новооткрития градски плаж и отдаване под наем бюфета на плажа, съществуват за периода от 18 май до 01 септ. 1938 г. Както и протоколи от заседания на Общински съвет – Пазарджик, с описание състоянието на градския остров “Свобода” през 1939 г. и с решение за изграждане на укрепителни зидове през 1942 г.

Факт е и Протокол от заседание на Общински съвет – Пазарджик, с решение за събиране на българските и иноверски гробища на едно място и закриване на старите, от 21 юли 1938 г. Съветниците взели решение и за отпускане общинско място за разширение на Хладилно-ледената фабрика на Фанка Наумова Апостолова, разискванията по това решение са траели доста дълго от 27 юни 1938 до 14 февр. 1939 г.

Тридесет и деветият кмет на Пазарджик – Тома Янчев, пък е издал следната заповед, на 1 и 2 август 1938 г. градът да бъде празнично окичен по повод подписването на споразумение между България и Съвета на балканското съглашение за отпадане на военните ограничения на страната от Ньойския мирен договор.

По време на втория си мандат кметът Никола Панов е издал заповеди за закупуване на нови пишещи машини “Adler” и циклостил, и до чиновниците “да се научат да работят с тях”. 

През 1927 г. в общинският щат е фигурирала и длъжност – завеждащ служба по застраховка от градушки. В градската архива има и Списък на чиновниците, назначавани от МВРНЗ и длъжностите, които заемат в Общинско управление – Пазарджик: амбулаторен лекар, началник на санитар- ната служба, архитект, началник техническа служба, пожарникари и държавен контрольор (с данни за рождената им дата, заповед за назначаване и трудов стаж). Длъжността общински адвокат е заемана от Милош Станков и Иван Ив. Генов.

Не е ясно какво е разгневило кмета Тома Янчев и какви са били подбудите му, но на 23 август 1939 г., тридесет и деветият кмет на града пуска заповед, “всички чиновници и служители, навършили 60-годишна възраст за мъжете (с 33 години стаж) и 50-годишна възраст за жените (с 25 години стаж), да бъдат уволнени”. 

Съветниците продължили да подпомагат с решенията си местния бизнес, защото на 17 май 1939 г. те взели решение за отпускане на общински места на кооперация “Български коноп” в града, за направа на модерни топилки за обработка на коноп. През 1935 г. художникът Георги Машев е изработил проект за герб на общината, а през 1943 г. съветниците го приели, заедно с девиза „Труд и производство“.

Интересна е заповедтта на кмета Тома Янчев, с която нарежда да се съберат данни за разквартирувани германски войски, в града, които да заплащат наем на Общината за заетите помещения, трябвало да бъде изготвена справка и за датата на заминаването им от града. Като заповедта е пусната на 28 май 1941 г.

Макар войната вече да чукала и на нашия праг, на заседание на Засилената общинска управа – Пазарджик, е взето решение за създаване на Дървоснабдително бюро при общината с участието на Популярна банка и кооперация “Напред”, решението е от 25 авг. 1942 г. По време на същия кмет е било разисквано и оформянето на площад в района на църквата “Св. Петка” и Пловдивското шосе за издигане паметник на Васил Левски. Следващият кмет, който е четиридесети по ред в историята на града – Атанас Попов е командирован от съветниците до София за погребението на Цар Борис III на 05 септември 1943 г.

Съществува и решение за изселване на циганите на определени места извън града през 1938 г. и за отчуждаване на общински места, определени за създаване на цигански квартал през 1943 г. 

Съветниците гласували и Бюджети на Пазарджишкото общинско управление, с данни за предвидените средства за: Фонд “Културни мероприятия за земеделието, горите и водите” за 1925-1926 г., подпомагане на скотовъдството през 1937, 1939 г. и за общинско предприятие “Кожи, тлъстини, кръв и др.” при общинската кланица за 1943 г.

На свое заседание Засилената общинска управа на Пазарджик, взела решение за гражданска евакуация на възрастните, жените и децата, поради опасност от въздушни нападения и организацията на противовъздушната защита на 06 апр. 1944 г. Малко по-рано, на 27 януари е взето и решение на Засилената общинска управа – Пазарджик, с данни за приети технически, стопански, финансов план и бюджет на новообразуваното стопанско общинско предприятие “ВиК” и Правилник за дейността му.