Аржентинецът Фернандо – Хорхе Ферари Кастро спечели 1800 лв. обезщетение от държавата ни, заради нечовешките условия в обитаваната от него килия в следствения арест, така реши Апелативен съд – Пазарджик.

Делото е образувано по искова молба на Фернандо Кастро, с която е предявен иск против Министерството на правосъдието и против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на условията, при които е поставен в Арест – Пазарджик в периода от 08.01.2016 г. – до 31.10.2016 г. Аржентинецът е обвиняем по делото срещу въоръжения грабеж на офиса на търговеца Спас Спасов, а поисканото от Кастро обезщетение е в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва от 08.01.2016 г., както и иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 114 лв. за закупени лекарства за лечението му от заболяването, което е придобил в ареста, ведно със законните лихви от 08.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки е оспорил исковата молба. Счита, че по делото не са доказани твърденията на ищеца, че са му причинени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия или бездействия на служители на двата затвора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Министерство на Правосъдието не изпраща представител в проведените съдебни заседания и не взема становище по повдигнатия спор.

Прокурорът при Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че искът е недоказан по основание и размер, поради което следва да бъде оставен без уважение.

Предявеният иск против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” е допустим, а разгледан по същество е частично основателен:

По делото са установени следните обстоятелства: Ищецът е бил задържан в Арест – Пазарджик в периода от 08.01.2016 г. – до 31.10.2016 г. Видно от издадената справка е, че в периода от 08.01.2016 г. до 27.01.2016 г. същият пребивавал в килия № 15, а в останалия период – в килия № 14. Видно от събраните доказателства – справки и свидетелски показания е, че през процесните периоди ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение:

Килията е била постоянно заключена, включително през деня. Същата не е разполагала със самостоятелен санитарен възел. Независимо, че не се доказаха твърденията на ищеца, че се е налагало да ползва шишета и други приспособления за облекчаване на физиологичните си нужди, несъмнено липсата на тоалетна в килията, която е била постоянно заключена, го е затруднявала в максимална степен. Както килията, така и целият арест е бил разположен под нивото на земята, което несъмнено е затруднявало проникването на свеж въздух и естествена дневна светлина. Ищецът е бил лишен от много важния за физическото и психическото му здраве ежедневен престой на открито, тъй като „раздвижването“ се е извършвало в едно от помещенията на ареста. Не на последно място – в помещенията, в които е пребивавал ищецът е имало хлебарки, а дезинфекцирането се е извършвало в негово присъствие.

Следователно в процесния период ищецът е бил подложен на кумулативното влияние на множество неблагоприятни фактори, които несъмнено в своята съвкупност преминават прага на допустимите ограничения на задържаните лица и представляват нечовешко и унизително отношение, съгласно чл. 3 от Конвенцията.   В този смисъл е практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“.

Поради това по делото е безспорно установено, че при престоя си в Арест – Пазарджик ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в периода от 08.01.2016 г. – до 31.10.2016 г., т.е. в продължение на около 10 месеца. Затова е частично основателна претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Неоснователни са възраженията, че не е доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради което по делото не следва да се счита установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.

Предвид горното съдът намира, че с оглед лишаването на ищеца от правата му по чл. 3 от ЕПКЧ той е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат компенсирани по справедливост с обезщетение в размер на 1 800 лева, която сума е съизмерима и с обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ по дела на лишени от свобода срещу България.

Следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, но не от претендираната дата – 08.01.2016 г. Законната лихва следва да бъде присъдена от датата, на която изтичат три месеца от датата, на която настоящето решение стане окончателно. Това разрешение за началния момент, от който се дължи лихвата е в съответствие с практиката на ЕСПЧ, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“.

Предвид изводите на вещите лица, чиито заключения съдът намира за обосновани и правилни, не се доказаха твърденията на ищеца за неадекватно лечение на заболяванията му. Поради това е неоснователен е искът му за обезщетение за имуществени вреди в размер на 114 лв. за закупени лекарства за лечението му от заболяването, което е придобил в ареста, ведно със законните лихви от 08.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото разноските за платените от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица в общ размер на 410 лв. следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Същото важи и по отношение на платеното от бюджета на съда възнаграждение преводача, което е в общ размер на 250 лв.

Предвид гореизложеното, съдът реши:

Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на Ф. Х. Ф. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, причинени му в резултат на условията, при които е бил поставен в Арест – Пазарджик в периода от 08.01.2016 г. – до 31.10.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърля до размера 35 000 лв. над уважения размер 1 800 лв. иска, предявен от Ф. Х.Ф.К. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, като периода, в който ищецът претендира, че е търпял вреди е от 08.01.2016 г. – до 31.10.2016 г., ведно със законната лихва от 08.01.2016 г., а претендираният размер на обезщетението е 35 000 лв., ведно със законната лихва от 08.01.2016 г. до крайното изплащане.

Отхвърля предявения от Ф. Х.Ф. К. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 114 лв. за закупени лекарства за лечението му от заболяването, което е придобил в ареста, ведно със законните лихви от 08.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Оставя без разглеждане иска, предявен срещу Министерството на правосъдието и прекратява делото в тази му част.

Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на Административен съд Пазарджик разноски по делото в размер на 660 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.