Празникът Игнажден се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Отбелязва се всяка година на 20 декември. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Кой пръв прекрачва дома ви?

От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие.

Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост.

Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Затова в различните местни наречия гостът се нарича „спохожняк“, „полазник“ и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия. Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест – да разрови с клонка жарта в домашното огнище.

Но това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята. Затова още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините „Славите ли Млада Бога“, има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го „пазят“.

Поверия за деня:

  • Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
  • Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
  • Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
  • Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
  • Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
  • Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
  • Не се иска и не се дава нищо назаем.
  • Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
  • Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

На Игнажден празнуват: Игнат, Игната и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни.