Тази година зимното слънцестоене настъпва днес, в 16 часа и 28 минути.

Зимното слънцестоене се определя спрямо деня, през който слънцето е максимално ниско под хоризонта. Това е най-късият ден през годината, а нощта е най-дълга.

Дните на слънцестоенето се почитат от дълбока древност. По време на зимното слънцестоене се провеждат обреди, с които се измолва завръщането на светилото, което дарява топлина. По време на зимното слънцестоене се гадае за бъдещата реколта. Смята се, че ако на 21 декември по дърветата има скреж, зърнената реколта ще бъде хубава. На този ден се месят ритуални пити, които наподобяват Слънцето.

Според вярванията на този ден мракът и злите сили вземат превес. Денят се чества със запалване на огън на открито и свещи – по този начин хората се противопоставят на мрака. Домовете се украсяват с иглолистни и вечнозелени растения. Трапезата трябва да се отрупана със семена, ядки плодове, за да бъде плодородна годината.

Разменят се подаръци, традиционно ръчно изработени. Подаръкът означава, че отдаваш част от вътрешната си красота другиму и е чест както за даряващия, така и за получаващия. Подаръците, разменяни по това време на годината, символизират мъдростта и интроспекцията върху отминалите месеци. Всичко, което идва в живота ни е подарък и когато настъпи време да ни напусне, трябва да го оставим да си иде, благодарни за научения урок.

По време на зимното слънцестоене на ширините зад 66,5 паралел Слънцето остава невидимо – само избледняването на сумрака показва, че то се намира някъде под хоризонта. На самия Северен полюс на Земята даже липсва и сумрака – в регионите зад полярния кръг настъпва тъмнината на арктическата зима.

В момента на зимното слънцестоене, Слънцето пресича 18-часовия меридиан и започва да се изкачва по еклиптиката, на път към пролетното равноденствие, когато ще пресече небесния екватор.