В началото на февруари внезапна смърт покоси кметът на Тополи дол – Петър Петров. Вестта за кончината му бе оповестена на месечния брифинг на кмета на Пазарджик – Тодор Попов.  Петър Петров бе кмет на селото за втори мандат, той спечели изборите през 2015 г. , като бе излъчен за кандидат от „Коалиция Тодор Попов ЗА Пазарджик“ и бе подкрепен от десните сили и земеделците. Прецизен в работата си и много отговорен, така бе охарактеризиран Петър Петров и от своите колеги – кметове на други населени места от региона.

23цоцорков

На 16 май 2017 г. ни напусна проф. д-р Лъчезар Цоцорков – почетен гражданин на Панагюрище и Стрелча.

Той бе председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД – най-голямото и структуроопределящо предприятие в община Панагюрище и Пазарджишка област. Носител е на най-високото държавно отличие – орден „Стара Планина – първа степен“, както и на приза „Мениджър на годината` 2009“. Дарител е за реализацията на многобройни значими проекти и благотворителни каузи в общината и страната. Като меценат на културата многократно е удостояван с наградата „Златен век“ от Министерството на културата.

Начело е на „Асарел-Медет“ от над 30 години .

През 1986 г. става главен директор на Технологичен минно-обогатителен комплекс „Асарел-Медет“. Неговата лична инициатива, професионализъм, организаторски качества и всеотдайност в работата, са решаващи за успешното изграждане и пуска в експлоатация на новите мощности на рудник и обогатителна фабрика „Асарел“ на 6 декември 1989 г.

През 1999 г. проф. д-р Лъчезар Цоцорков става изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на „Асарел-Медет“ АД, а от юли 2014 г. е председател на Надзорния съвет на дружеството. Под негово ръководство „Асарел-Медет“  успешно се преструктурира и модернизира, прилагайки най-добрите европейски и световни практики в технологиите, екологията и корпоративната социална отговорност.

През 1991 г. Лъчезар Цоцорков става един от учредителите на Българската минно-геоложка камара, като е преизбиран за неин председател. След изтичането на втория му мандат, на 27 април 2017 г. той е избран за първият почетен председател на БМГК. Има активно участие и принос за устойчивото развитие на минната индустрия и поставяне основите на съвременен модел на социален диалог с миньорските синдикати, допринесъл за запазване на социалния мир в трудни за страната години.

От 1992 г. до 2012 г. проф. Цоцорков бе член на Управителния съвет на Българска стопанска камара, а от 2012 г. участва в Консултативния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Член бе на Съвета на директорите на Атлантическия клуб. Участва активно в подпомагането и развитието на читалищното дело, спорта и туризма в община Панагюрище.

Той бе един от учредителите и първи председател на индустриален клъстер „Средногорие мед“ – Пирдоп, и на Сдружение на предприемачите – Панагюрище. От 2000 г. членуваше в Ротари клуб – Панагюрище. Проф. Цоцорков бе инициатор за създаването през 2010 г. на „Реформ Юнион Клуб“ и бе избран за негов първи председател.

Проф. д-р Лъчезар Цоцорков бе член на Международния организационен комитет на световния минен конгрес – Варшава. Той бе действителен член на три международни академии в областта на минното дело и минералните ресурси.  Участваше в Управителните съвети на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия и на Българския национален минен комитет от 1994 г. Издаде книга по фирмено управление и защити докторска дисертация пред Висшата атестационна комисия на тема „Основи на фирмената култура в минно-обогатителните комплекси“ през 2000 г.

От 2014 г. бе почетен професор на Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“. Изнасяше лекции по корпоративно управление пред студенти от МГУ „Св. Иван Рилски“ и Нов български университет. Семеен, с две деца.

На 20 май ни напусна учителят по история, краеведът Хачик Хардиросян. От няколко години насам, той се бореше с коварно заболяване. Все още близките му не са обявили часа и деня за погребението. Ще ви информираме по-късно за това. 

16хачо

Хачик Михаил Мардиросян е роден на 26. X. 1953 г. в гр. Пазарджик. Основното /III ОУ „Ив. Батаклиев”/ и средното си образование /II СОУ „К. Величков”/ завършва в родния си град.

През 1977 г. завършва Великотърновския университет, специалност история.

Непосредствено след завършването на висшето си образование работи в Окръжен исторически музей – гр. Пазарджик.

От 1991 година е учител по история в учебни заведения в гр. Пазарджик /VII ОУ “Хр. Ботев”, Професионална гимназия по строителство, Професионална гимназия по промишлени технологии/.

Специализирал е  „Видеотехниката в обучението по история” /1996 г./ и „Гражданското общество в обучението по история” /2001 г./.

Хачик Мардиросян се отличаваше с широки и трайни интереси в областта на историческата медиевистика, историческата география, краезнанието, арменистиката.

При завършването на университета във Велико Търново защитава дипломна работа на тема: „Българо-арменските отношения в периода IV – VII в. и участието на арменците в политическия, социалния и културния живот на Първото българско царство /681 – 1018 г./”.

По време на работата си в Историческия музей в Пазарджик съсредоточава усилията си върху изследвания на средновековната крепост „Цепина” при с. Дорково, Пазарджишко и тракийската крепост в м. „Алков камък”, при с. Костандово, Пазарджишко.

В резултат на тези проучвания Хачик Мардиросян има съвместно с Недялка Гиздова две публикации в сборника „Археологически открития и разкопки през 1982 г.” : XXVIII нац. конференция по археология – Плевен – С. 1983 г., с. 40 и с. 71.

През същия период във в. „Септемврийско знаме”- гр. Пазарджик – Хачик Мардиросян публикува две статии – „Цепинските релефи на апостолите Петър и Павел” /в броя от 22 май 1982 г./ и „Разгромът на византийците – 1000 години от победата на Самуил над Василий II” /в броя от 9 август 1986 г./. През 1986 г. представя доклад на конференция, която се провежда в гр. Ветрен и е посветена на битката в прохода „Траянови врата”, спечелена от цар Самуил над Василий II – Българоубиец. 

Като историк и утвърден специалист в областта на краезнанието Х. Мардиросян участва активно в провеждането на беседи по история в училищата в гр. Пазарджик, както и в отпечатването на материали във в. „Ереван”, отразяващи съдбата на арменската общност в България.

Хачик Мардиросян работи и при реализирането на юбилейни вестници. Съвместно с Диди Дингилева в Юбилеен вестник на Исторически музей – Пазарджик от м. май 1999 г. публикува статия със заглавие „Уроци по родолюбие”.  Принос има и за обнародването на  Юбилеен вестник от Исторически музей – Пазарджик, посветен на 200 годишнината от рождението на Стефан Захариев и 140 годишнината от отпечатването на „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза”.

Хачик Мардиросян е консултант на Био-библиография за видния географ и историк на Пазарджик и Пазарджишкия край – проф Иван Батаклиев. Ползотворно е участието му със статии в списването на „Енциклопедия Пазарджик” /2011 г/.

Хачик Мардиросян няколкократно участва в предавания на „Час по България”, в които популяризира дейността на най-значимите краеведи на Пазарджишкия край, както и събитията, свързани с геноцида над арменския народ, извършен от управляващите кръгове в Османска Турция в периода 1915 – 1921 г.  

Регионалният Исторически Музей в гр. Пазарджик по достойнство оцени високо-професионалната и родолюбива дейност на г-н Х. Мардиросян и със Заповед № 9 от 10.01.2017 г. го награди с Паметен знак и Грамота за принос в опазване на културното наследство и развитието на музейното дело в Пазарджишкия регион. Тази година във връзка с 24-ти май – Денят на българската просвета и култура беше удостоен със специална награда на Община Пазарджик. Хачик Михаил Мардиросян бе личност със светъл възрожденски дух!

29янакиева

На същата дата Бяга се прости с една от най-видните жителки на селото, дългогодишната преподавателка по български език и литература в пловдивската Английска гимназия – Велика Янакиева.

Тя бе човекът, който успя да събере в книга историята на селото и това се случи с цената на много усилия, и ровене в архивите на църкви, и библиотеки. Благодарение на нея бе сътворен и параклисът Свети Атанасий, край селото. Историята за неговото откриване можете да си припомните - ТУК

07темелко

На 24 май почина един от столетниците в областта Темелко Лазаров от септемврийското село Симеоновец е починал днес, съобщиха негови близки. Съвсем скоро той щеше да навърши 104 г. Дядо Мелко беше един от най-обичаните хора в селото.

Столетникът от Симеоновец бе преживял първата световна година като дете, а после се е сражавал за Родината по време на Втората световна война. В цялата Община Септември има още само един столетник – това е 101 годишният Михал Даскалов, който живее в общинския център.

04жоро1

На 1 юли загубихме младият и талантлив археолог Георги Михайлов, който работеше в Регионалния исторически музей в Пазарджик.

27свещ

На 23 юли внеапно почина бизнесменът Борислав Митраков, съобщиха негови близки. Той бе един от създателите на първите големи фирми в Пазарджик след промяната през 1989 г. Понастоящем продължаваше да развива своя бизнес в областта на строителството и хотелиерството по Черноморието.

Член е на Сдружението на предприемачите в Пазарджик и през 2015 г. става носител на наградата на Сдружението за инвеститор, която му бе присъдена  за инвестиционно-строителната му дейност и изграждането на комплексите „Афродита“  – „Афродита Роуз“, „Афродита Палас“ и „Афродита Гардънс“, в курорта „Слънчев бряг“. Фирмата “Бон Марше” влиза в десятката на най-големите строителни предприемачи по крайбрежието.

22гаргов

 

На 7 август от този свят си тръгна и дългогодишната дуетна половинка на примата на българската естрада – Лили Иванова, Асен Гаргов. Той бе женен за пазарджиклийка, от която има дете. Любовта им бе в основата на раздялата на дуета Иванова – Гаргов.

Големият музикант и композитор бе на 68 години, а за смъртта му е предизвикана от дългогодишната му битка с най-коварната болест – рака. След многократни операции в страната, Гаргов е заминал за Турция, където е било продължено лечението му.

Асен Гаргов е роден на 24 юли 1949 г. Като малък дълго свири на цигулка. После родителите му заминават за Чили, където Гаргов учи китара в една от най-известните музикални школи. Кариерата му започва във вокален квинтет „Студио В“, където е поканен за солист от Вили Казасян в началото на 1970-те години. От 1975 г. до 1991 г. Гаргов е дуетен и творчески партньор на Лили Иванова, като в този период изнасят концерти и записват албуми. Той пише редица песни както за нея, най-популярната от които е „Детелини“, така също и за дуета им. Разделят се през 1991 г.

В телевизионно интервю за БТВ през 2013 г. Гаргов заявява, че след раздялата е предложил на Лили Иванова да основат продуцентска къща на нейно име за млади изпълнители, но певицата му отказва. Впоследствие той забранява на Лили Иванова да изпълнява песните му, тъй като не плащала авторски права, а тя забранява гласа си върху песните.

Като самостоятелен певец Гаргов е известен с песента „Развод ми дай“, добила популярност след 1989 г. Песента „С любов“ по музика на Асен Гаргов е озаглавила два албума на Маргарита Хранова, издадени през 1995 и 1998 г. Гаргов има и два дуета с Маргарита Хранова – „Нека бъде така“ и „Забрави за мен“, записани в албума ѝ „Марги и приятели“. През 1996 г. песента „Забрави за мен“ печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“.

22недка

На 20 октомври от този свят си тръгна непрежалимата Недка Русекова. Нейното огромно сърце беше широко отворено за хората, за малчуганите, които посрещаше в Детския отдел винаги с усмивка, раздаваше се за най-малките читатели и не щадеше време и внимание, за да помага и на колегите си.
Нейното място ще остане завинаги празно в Регионална библиотека“ Никола Фурнаджиев“, където тя прекара целия си професионален път и отдаде опита и знанията си за издигане авторитета на културната институция.

На 17 ноември загубихме художникът от Септември - Георги Веселинов. „Аз съм свободен човек. Никой не може да ми нарежда какво да правя. Стремя се да живея естествено. Омръзна ми да слушам как навсякъде се говори за политика и за пари. Предпочитам да се отдам на любимото занимание в ателието си.“ И припомня, че досега е показвал създаването и развитието на писмеността. Сега вече изписва цитати от Азбучната молитва или или от библията, от много известни поети и писатели. Те са балсам за душата на човека, уверява художникът, който е майстор на шрифтовете и калиграфията. Затова нашите сетива, трябва постоянно да се докосват до тях. Те трябва да присъстват в нашето всекидневие. “

17веселинов

Преди броени дни, на 13 декември Пазарджик загуби и народната певица Иванка Иванова – Питрек. Тя остави след себе си огромна съкровищница от български народни песни от нашия край и България. През целия си живот се опитваше неуморно да разказва на света за богатството на нашето фолклорно наследство.

13иванка питрек

Няма да забравим всички тези хора. Това, което всеки от тях носеше в сърцето си и това, с което беше важен е останало и ще пребъде във времето. Важно е обаче, за нас – живите, да си даваме сметка, че всички сме смъртни и онова, което ще оставим зад гърба си – са нашите дела!