На 27 декември, третият ден след Рождество, православната църква почита Свети Стефан. В народния ни календар празникът е известен като Стефановден – ден за равносметка, бележещ края на старата и началото на новата година. Ето какви са традициите и обичаите за последния празничен ден от годината.

Като един от седемте ученици на Исус и един от първите, жертвали живота си в името на християнската вяра, Свети Стефан е наричан пръв мъченик или първомъченик. Той бил избран да разпространява и проповядва християнството в Палестина, поради което юдейските управници съзрели заплаха от нарастващия брой християни и направили всичко възможно, за да настроят хората от народа срещу богоизбрания дякон. Свети Стефан бил осъден на смърт от старейшините, поради клеветата на юдеите, че скверни Бога и Мойсеевия закон.

Екзекуцията се състояла извън пределите на Йерусалим, в Йосафатовата долина, където бил замерян с камъни от разярената тълпа. Въпреки всичко, мъченикът коленичил с последни сили и обърнал поглед към небето с думите: „Господи, не им зачитай този грях“, след което издъхнал. Тялото на светеца не било погребано, а било оставено на птиците и зверовете. Според народното поверие, Божията майка наблюдавала мъченическата му кончина и се молела за него. Днес, мощите му почиват в Сионския храм в Йерусалим, след като през V век един свещеник получил видение за тяхното местонахождение.

Според народните вярвания, Стефановден затваря цикъла на отминаващата година, за да отвори път на идната. В превод от старогръцки език Стефан означава „венец“ и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка.

През последния празник от годината около трапезата за пореден път се събира цялото семейство. Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия – свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На софрата присъстват още прясно изпечен обреден хляб и златиста баница.

На Стефановден младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват необходимото уважение.

С 27 декември е свързан и обичаят ладуване, по време на който се събират неомъжените моми, за да извършат характерните обредни практики, които да им предскажат кога и с кой ерген ще се задомят. Всички те плетат китки, към които привързват пръстен или друга лична вещ, заедно с която ги потапят в менче, пълно с мълчана вода, след което го покриват с червено було. Когато се развидели, едната девойка се облича в булчинска премяна и докато останалите пеят ладанки /обредни песни/, тя гадае коя девойка с кой момък ще мине под венчило.

Само в община Пазарджик имениците на този ден са 5778, като се оказва, че хората кръстени на Св.Стефан са по-малко от кръстените Стоян и Стоянка.

На Стефановден имен ден празнуват: Стефан, Стефка, Стефания, Стефана, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стамена, Станимира, Станимир, Запрян, Стоил, Стоилка, Станчо, Станка, Стоян, Стоянка.