В деня на Христовото Рождество църковното настоятелство при катедралата бе подготвило празнична торта, състояща се от 180 парчета. С нея се отбеляза и края на честванията по повод 180-ата годишнина от построяването на храма, които продължиха през цялата година. Епископ Яков прочете молитва за благословение на храната и призова Божията милост над живеещите в Пазарджик и Пазарджишка духовна околия. Той прикани всички деца, дошли в този ден в Божия дом, да духнат заедно свещичките на тортата, след което всеки получи по парче от нея.

27църквата1

Един от символите на Пазарджик, наред с Часовниковата кула и Старата поща, е катедралната църква „Успение Богородично“. Тя е най-голeмият запазен възрожденски храм в страната. Построена е през 1836-1837 година. Създаването на храма преплита исторически хроники и легенди. Твърди се, че местният онбашия разрешил на българите да си построят църква, но тя да бъде колкото една волска кожа. Тогава пазарджишките еснафи и по-будните нашенци разрязали на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новияградеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки.

 Великолепният дърворезбен иконостас е дело на майсторите от Дебърската школа, показали изключително оригинално третиране на растителни мотиви в орнаментални композиции. Човешки фигури са въведени също в цели композиции. За изработването му са били необходими голяма за времето си сума – 70 000 гроша, наложило се пазарджиклии да вземат заем от Виенската банка. Пазарджиклии разказват, че иконостасът бил изработен от седем майстори за седем месеца. Но според проф. Иван Батаклиев, автор на книгата „История на църквата „Св. Богородица“ в гр. Пазарджик“, иконостасът е създаден между 1840 и 1845 година.

Днес виждаме катедралата като трикорабна псевдобазилика с три портала: централен – на Св. Богородица, десен – на св. Мина и ляв на Св. Харалампий.

Най-известната част от светилището е неговия иконостас. Едно уникално творение на резбари от Дебърската художествена школа, разположено на площ от 120 кв.м, с изключително фина изработка. В него са представени сцени от Стария и Новия завет, изображения на Христос, резби на ангели и херувими, открояват се изкусни фигури на дракони, вълци и грифони и други невероятни майсторски постижения. Името на майстора, което стои зад това произведение на изкуството е Макри Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско. Негови помощници са четирите му сина, двама от които иконописци, а другите двама – скулптори. През 1895 г. е изгоряла малка част от иконостаса, изработена отново от майстор Нестор Алексиев, също от дебърския край.

Освен всичко, църквата разполага с други забележителни творби. 211 са иконите, поместени в храма, всички датиращи от различен времеви период. Най-старата е тази на св. Дионисий, рисувана през 1815 г., по времето на епископ Дионисий. В годините след това “Успение Богородично” получава други ценни икони от различните гилдии в града – иконата на “Св. Богородица”, дарена от гилдията на абаджиите през 1827 г., “Св. Мина” – от механджийската гилдия през 1854 г., “Св. Харалампи” от балканската през 1857 г. и от същата година “Св. Илия” от кюрчишкия еснаф. През 1860 г. за храма е рисувана иконата на “Св. св. Кирил и Методий” от видния български зограф Станислав Доспевски, племенник на Захари Зограф.

През 1914 г. той е основно обновен и изписан от ново поколение художници, начело на които бил внукът на Макри Фръчковски – Апостол Христов. Тогава били изписани образите на св. Иван Рилски, патриарх Евтимий, цар Борис и др.

Днес Катедрален храм „Св. Богородица“ е един от 100-те национални туристически обекта.