Ветрен се намира между височините на изток от връх Еледжик – на изхода на прохода Траянови врата. В местността „Паланката“, северозападно от град Ветрен, се намират развалини от средновековна крепост. В миналото тук се е намирало и село, което се е казвало Паланка, но днес е заличено. От тук е минавал централния диагонален римски път в отсечката Сердика за Филипопол.

Късноантична, средновековна и османска крепост и римска пътна станция Паланката/Понс Укаси/Казлъхисар се намира в местността „Паланката“, на 4.34 km северозападно по права линия от центъра на град Ветрен. Крепостта е построена от римляните като римска пътна станция и е използвана през цялото средновековие, включително и от османците. От нея до следващата пътна станция към София- Сонейум са 9 римски мили (13.35 km), която е в началото на прохода Суки. От Паланката до следващата станция към Пловдив „Бона мансио“ са 6 римски мили (8.9 km).

Крайпътните станции са изграждани за улеснение на пътуващите по римските пътища. Най-често са използвани следните термини за пътни станции (mansio и mutatio). Първият тип пътна станция е за по-продължителна почивка и пренощуване, а втория тип е за кратка почивка. Първите типове станции се изграждат в интервала от 25 до 30 км. Вторите видове станции са строени на по-кратки разтояния 10 до 15 км. В планинските райони се налагало изграждането на подобни съоръжения на по-малки интервали. Пътните станции се състояли от помещения за пренощуване и обор за животните, трапезария и помещения за обслужващия персонал. Освен собственика и неговото семейство тук живели и хора с различни занаятчийски професии свързани с отглеждане на животни и др. В по-големите пътни станции има и охранителни полицейски части, които се грижели и за реда по самите пътища. Част от пътните станции се намирали в очертанията на селищата, а други представлявали отделни комплекси.

За крепостта се предполага, че е била седалище на деспот Новак Дебели и вероятно е била използвана от Хан Крум при спирането му на византийската армия, предвождана от император Никифор. След като разорил Плиска византиецът тръгнал да се връща към Константинопол, тогава Крум заповядал да бъдат завардени всички проходи от Северна към Южна България. А решителната битка довела до убийството на Никифор се е състояла във Върбишкия проход.

Според П. Мутафчиев, станцията се е казвала Понс Укаси, заради моста, по който на това място е била прехвърляна река Укасус (Яворица). Тази станция е отбелязана единствено в „Бурдигалският пътеводител“. Крепостта има форма на квадрат, със страни от по 40 крачки дълги, до 3 m широки и 5 m високи. Според Петър Овчаров, който е посетил обекта, в единия ъгъл има следи от кула. Стената е изградена от ломен камък, споен с червен хоросан и редове тухли. Османците през 15 век около крепостта построяват малко селище (паланка) за охрана на прохода.

28паланката1