На 5 януари отбелязваме края на започналите на 25 декември „мръсни дни“ –  така се наричат „некръстените“ дни, в които новородения Исус Христос все още не е получил все още Светото Кръщене. Денят е познат сред народа още като Попова Коледа или Водокръст. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстина. В православните храмове се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода.

Утре – на Богоявление, попът хвърля кръста в реката или водоем. В различните населени места, мястото е различно, но традиционно. В Пазарджик на Богоявление кръстът ще бъде хвърлен във водите на р. Марица в 11 часа, в района на моста, както всяка година. Това ще се случи след тържествената архиерейска света литургия и литийното шествие, което ще тръгне от катедралния храм „Успение Богородично“. Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне. Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново. Днес на масата се слагат само постни храни – боб, зеле, сарми и плодове.

Ето какво е написала етнографката Йорданка Манкова, в работата си „Култът към водата в българската фолклорна култура“. Враца, 1996, 29-30.

„Популярни са представите на народа, че в нощта срещу Йордановден (наричан още Богоявление или Водици) – последният ден от така наречените „мръсни дни“, водата се „кръщава“, „пречиства се“ и това става среднощ, при спирането ѝ в оня миг, в който, според народната вяра, бил спрял и вятърът, и „небето се отворило“, защото Св. Богородица родила Христос. Такава вода наричат „богоявленска“ или „кръстена“ вода. За нея се вярва, че притежава особени отгонителни способности срещу всякакви демонични същества и който пие от нея, „очиства се от мръсните дни“. Според народния светоглед в тези дни демоничните сили се активизират и зловредят на човека. Водата – особено „богоявленската“ – се нарежда, ведно с огъня и дима, между обичайните средства за защита от тях. „Доде не е кръстена“ тази вода в някои райони дори избягват нейната употреба поради страх от отслабналите й отгонителни способности в периода на ,,поганните“(мръсните) дни.

В Югозападна България с такава вода не се мият, не се перат, не се къпят“, а в Югоизточна България, ако се наложи да се мият, слагат в нея малко от „пиперенцата“ (водата на туршия от чушки, в която през предната година са сложили малко „кръстена“ вода). Пак в този край на страната, за да могат да вземат сутринта рано на „Водици“ „кръстена“ вода – т.нар. „агиазмо“ за здраве и очистване от „поганните“ дни, местните жители през целия преден ден не поемат никаква храна, откъдето идва специфичното наименование на празника – „Неядка“.

Едновременно с очистителните възможности на водата през този ден от годината се приписват и особени плодоносни сили. Разпространена е вяpaтa, че който успее да гребне от нея в мига, когато е „спряла“ през нощта на Богоявление, „жълтици ще извади“.

Вярата в отгонигелните и очистителните възможности на „богоявленската“ вода, съчетана с представите за нейното здравеносно въздействие, е наложила популярната практика на Водици рано сутринта да се изхвърля „старата“ вода и най-възрастният член на семейството да донася „нова вода“. Съда той оставя пред къщи, измива се пръв „за здраве през годината“, а след него със същата цел се измива и цялата му челяд. Обикновено млад човек – най-често момата в къщата – полива на членовете на семейството да се измият, при което всеки поотделно й хвърля в котела „по някоя пара за чеиз“. В крайдунавските села на Врачанско от тази вода тя разнася и по комшийските домове, за да се умият с нея и техните стопани ,,за здраве“, като всекиго от тях подканя с думите: „Св. Йордан е дошъл здраве ни донесе. Айде да се умиеш за здраве!“. Пак там за оня човек, „който не знае що е болест през годината казват: „Къпал се е у Дунава на Йордановден“.