Свикнали сме с техният звук, някак си е втъкан в нашето ежедневие. Дори не им отделяме особено внимание.  Църковните камбани отмерват празнични и тъжни поводи и са своеобразен ориентир за жителите на едно населено място. Но какво се случва, когато една църковна камбана „замлъкне”? Цялото селище потъва в тишина.

Летописната книга и анкетни проучвания сред възрастното население на село Ивайло свидетелстват, че през 1922 година  местният жител Стойко Велев инициира идеята в село Ивайло да бъде построен православен храм. До тогава селото е включено в енорията на храм „Св.Св. Константин и Елена” в Пазарджик. През 1937 година проектът за новата църква е готов, а през 1941 година строежът бил завършен. През 1943 година се пристъпва към пълното обзавеждане на храма с църковна утвар.

Същата година е поръчана и закупена от Русия църковната камбана. Тя се отличава с изключително красив тембър и при начален удар възпроизвежда тон „Ми“ на първа октава. За огромно съжаление камбаната се е пропукала. Направен е опит да бъде заварена, но това не дава гаранция, че няма да се отвори отново.

Камбаната е окачена посредством люлеещ се механизъм, който се използва при празнично биене, но механизмът се е амортизирал доста сериозно с годините. Така наречената кобилица (дървената плоскост), която задвижва люлковия механизъм е разядена и изкривена и удряйки по металните греди, на които е окачена е причинила разрушения по стените на камбанарията.

Диригентът на катедрален хор „Успение Богородично” и детски народен хор „Песнопойче” Георги Иванов стартира гражданска инициатива в подкрепа на храма в село Ивайло. След обсъждане на възможните алтернативи за разрешаване на проблема с камбаната, от членовете на църковното настоятелство е взето решение да се закупи нова камбана и вместо да се дават излишни средства за изграждане на нов люлков механизъм, да се изгради по-опростена конструкция, на която камбаните да се окачат статично  и  в случай, че старата се пропука отново и не може да се използва, селото да не остане без църковен звънец.

Проучени са възможностите за закупуване на нова камбана. Тъй като предлагащите се на пазара гръцки, руски, австрийски и италиански камбани са твърде скъпи за изработка и доставяне до България, най-удачният и поносим от финансов аспект вариант, е камбаната да бъде закупена от единствената българска камбанолеярна в град Пловдив.

След консултация с камбанолеярната  „Братя Велеганови” в град Пловдив се оказва, че най-евтиният вариант за закупувана на нова камбана възлиза на стойност 3080 лева. Новата камбана ще тежи 80 килограма и ще възпроизвежда тон „До“ от първа октава, т.е. ще звучи консонансно(благозвучно), съобразно съществуващата към момента камбана.

До момента са събрани около 1800 лева от дарения на местното население в селото и благородни хора от цялата страна. Но сумата все още не е достатъчна, за да се закупи нова камбана и да се направи ремонт на камбанарията.

Надявам се, че ще се появят хора с добри сърца, които биха могли да помогнат, за да не допуснем в един момент, селото да „замлъкне”.

За повече информация можете да се обръщате към Георги Иванов на тел.0894945835, email: georgimiw@gmail.com или facebook: https://www.facebook.com/ivanovpz