Демократите в България проспаха сто годишнината от рождението на най-големия радетел за свобода от най-новата ни история – септемвриецът Илия Минев. Датата, на която трябваше да бъде отбелязан век от появата на българския Нелсън Мандела е 15 декември. Преди десет дни пък се навършиха 18 години от смъртта на Минев, който бе изоставен от своите съратници и малцина го посещаваха в къщата му в Септември. Един от верните му хора бе покойният вече фотограф Христо Минчев – Конго. На него дължим и една от последните фотографии на болния и отчаян от побългарената демокрация Минев.

05minev

Миналата година в родния му Септември бе подета инициатива за възстановяване на бащината му къща и превръщането ѝ в музей. Развитие и по тази тема няма.

16ilia_minev3

Илия Минев е роден на петнадесети декември 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември). През 1930 година учи в гимназията в Пазарджик. След създаването на Съюза на легионерите през 1932 година се включва в дейността му и се обявява срещу разпространяваните сред съучениците му коменистически идеи. По този повод е пребит жестоко от гимназисти ремсисти. След като излиза от болницата, баща му, който е заможен земевладелец го изпраща да учи в Католическия френски колеж в Пловдив, а след това – да следва в Тулуза. Там завършва инженерната специалност индустриялна химия. Във Франция се запознава с Франсоа Митеран, който по това време членува в националистическата организация Аксион франсез. Завърнал се в страната, отбива военната си служба, след което отново се включва в легионерското движение и в периода 1941 – 1944 г. е избран за член на главното водачество на Съюз на българските национални легион, завеждащ отдел „Външно-политически“ и водач на легиона в Пазарджик.

Затворнически години

На 10 септември 1944 г. е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на ДС. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван понеже „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. През същата година е осъден на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет – Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористични действия. Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. След това е осъден на 7 години за „опит да отрови водата на София“. По-късно му дават още една година за незаконно производство на пластмасови изделия. С кратки промеждутъци прекарва в затвора до 1978 г., като лежи в почти всички затвори на страната – най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. Когато в затворите е спусната вътрешна разпоредба, че всички политически затворници трябва да бъдат изкарвани на работа, а който откаже да бъде вкарван в карцера, единственият в България, който отказва да работи, е Минев. Поради това прекарва 1860 дни в карцер, а независимо от това 460 дни прекарва в гладни стачки. След като е освободен, живее в град Септември, където е въдворен и са му наложени редица ограничения по Закона за народната милиция. Осем години е с мярка за неотклонение „подписка“ и всяка сутрин и вечер се разписва при дежурния офицер в управлението.

Идеята му за създаване на Дружество за правата на човека възниква в затвора. В периода 1984- 85 г. работи активно по организирането на такова дружество. През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ – Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека. В писмото си описва циничното нарушаване на правата на българските граждани.

След 1989 г. 

През лятото на 1989 г. Независимото дружество за защита правата на човека е оглавено от свързвания с ДС – Румен Воденичаров и в този вид става част от СДС, а Минев остава в изолация и забвение повече от 10 години до смъртта си. На 20 февруари 1990 г. официозът в-к „Работническо дело“ излиза с информация, че дружеството се разграничава от своя основател. Като цяло не се отказва от идеите на СБНЛ, включително и след 1989 г. Започва да издава вестник „Свободно слово“.

Година преди смъртта му, през януари 1999 г. осем партии и движения внасят при тогавашния президент Петър Стоянов предложение да бъде награден с орден „Мадарски конник“ за заслуги към България, но без резултат. Умира на 6 януари 2000 г. на 82-годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември. На погребението на Минев се появяват високопоставени представители на управляващия тогава СДС, но са освиркани. На гроба му по-късно е поставен достоен паметник.

На 9 декември 2002 г. в София е издигнат паметник на Илия Минев по инициатива Тошо Пейков и Район „Оборище“ на Столична община на дарено от общината място в градинката срещу НДК и хотел „Хилтън“ между булевардите „България“ и „Черни връх“. В родния му град Септември с решение на общинския съвет е обявен за почетен гражданин и един неголям площад е наречен на негово име. На 11 октомври 2008 г. в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада, кръстен на него.