* Снимки: Триптихът „Св. Богородица Одигитрия и светци“ от гръцки зограф, дарение на храм – паметник „Св. Александър Невски“ от Румен Манов

Всички твърдим, че сме православни християни, но ако се налага да отговаряме на елементарни въпроси свързани с вярата ни, голяма част от нас ще се затруднят. Това е така, защото в повечето от случаите, никога не сме разговаряли в семейството или с духовниците си за общоизвестни факти.

Знаете ли защо е обичайно в дома си да имаме икони?

Най-често те служат като помощник при произнасянето на молитвите. Помагат ни да се съсредоточим и да отправим своите желания към съответния светец или светица. Счита се, че домашната икона е закрилник на дома. Но трябва да бъде осветена в църквата. Независимо от къде е закупена, всяка икона трябва да бъде „спята“, с изключение на случаите, в които при закупуването са ви казали, че вече е осветена.

Иконите са част от църковната утвар, но те са и част от домашния ни „храм“. Всеки от нас има в дома си икони. Важно правило е – те да бъдат поставяни само и единствено на източната стена на жилището. В православната духовна йерархия, при повече от една икона, най-високо се поставя изображението на Иисус Христос, а вляво от него на Света Богородица. Ако имате икона на вашия светец покровител, то следва тя да бъде под основната икона. На църковния олтар ще видите, че след Спасителя и Богородица са подредени апостолите и равноапостолните светци; светите мъченици и великомъченици; преподобните светци; праведниците и блажените.

Важно е и това, че около иконите не трябва да има картини, календари, плакати или други стенни украси. Счита се, че най-силна закрила на дома дават копията на чудотворните икони. Има хора, които ги поставят още на входа на жилището си, за да предпазват от зли мисли и злонамерени хора, които прекрачват прага. Но от църквата казват, че това не е правилно и по този начин се показва неуважение към съответния светец.

Според българската православна традиция защитник на дома и на целия народ е Свети Иван Рилски.
Свети Мина се счита за покровител на семейството. Не е икона снимката, залепена върху дърво. Много често икони се поставят в стаята на новородени. Те също трябва да бъдат на източната страна и най-подходяща е иконата на Света Богородица.

Ето и историята на иконите

Иконата – наследник на древните портрети, има почти две хиляди години история. Тя дължи своето дълголетие на консервативните техники за живописване. Разцветът на иконографията настъпва през Средновековието, когато тази традиция е особено ценена. Тогава са съхранени много секрети на това изкуство, наследено от античността, което не е загубило своето очарование и до ден днешен.

Най-лесно иконописната техника може да бъде представена като наслагване на разноцветни слоевете боя,  под които като основа служи бяла плоскост или грундирана дъска. Главният прийом в иконописта е наслояването. Желаейки да предадат своеобразието на средновековната иконопис и да я сравнят с изкуството на Ренесанса, Талбот Райс и Ричард Байрон пишат: „Византийците наслояват, италианците моделират“. С оглед на това, техниката на средновековната живопис може лесно да се опрости чрез намаляване на слоевете, или да се обогати като бъдат допълнени нови.

Традицията свързва появата на първите икони със самия Исус Христос, който е изпратил на едеския цар Aбгар изображение на лицето си върху парче плат. За ранен опит за иконопис свидетелства житието на апостол Лука, който създава икона на Дева Мария. От «LIbri Carolini», принадлежала, очевидно на пер Алкуин, знаем за иконите на Петър и Павел, които папа Силвестър подарил на Константин Велики.

Историята на изкуството не разполага с ранни примери на старинни икони, въпреки че за живописните експерименти на евреите, които са живели в елинистичния период, може да се съди по цикъла картини по Стария завет от синагогата Дура Еуропос, изпълнени малко преди средата на III.  Добре известни са и изображения на събитията от свещената история, както от Стария Завет, така и от Новия Завет, в стенописите, миниатюрите и произведенията на приложното изкуство в началото на християнската ера – преди приемането на християнството като държавна религия.

Най-старите икони, са съхранени в църквите на Рим и в Пинакотеката на манастира „Св. Екатерина“  в Синай,  където те щастливо са избегнали унищожението по време на императорите-иконоборци, царували през VI век. По правило, те са изписани върху дърво с восъчни бои – това е техниката на енкаустиката, общоприета в целия елинистичен свят. Енкаустиката и нейната разновидност восъчната темпера са най-съвършенната живописна техника в древността, но не и единствената. Древните художници са владеели и мозайката, и фреската, и темперната техника.

Тези техники са били наследени от ранното християнство, но не всички от тях са съхранени до Средновековието. Добре известно е какви щети на иконата е причинила ерата на иконоборството.  За два века преследване са унищожени не само най-старите икони, но и няколко поколения художници. Документите на Седмия Вселенски събор показват, че по заповед на иконоборците, от дъските са  изстъргвали восъка, а от мозайките – камъните,  иконите са хвърляни в огъня или разбивани по главите на иконопочитателите.

Свидетелствата рисуват картина на ужасен вандализъм: заедно с иконите си, в ужасни страдания и издевателства са умирали както почитателите им, така и художниците-иконописци. След иконоборството техниката енкаустика повече не се възражда. От IX в. иконописната техника, която използва  четка и бои, работи единствено и само с темпера, пише руската изкуствоведка Анна Яковлева.