Поклоническо пътуване до Йерусалим направи през януари група от Пазарджик, водена от трима свещеници – Борис Манев, отец Иван от Нови хан и отец Тодор от Пловдив. Сред миряните бе и творческия тандем скулпторът Спас Киричев и керамичката Маргарита Иванова.

За преживяванията и духовното усещане на Светите земи, разговаряме със Спас Киричев. Това, което отличава поклоническото пътуване до Светите земи от другите е, че може да бъде видяно поне едно от трите библейски чудеса, в момента на случването му, а също така, че се изпълняват и църковни служби от присъстващите свещеници. 

Поклоничеството в Светите земи е започнало още от времето на император Константин и майка му Елена, които практически легализират християнството. По искане на Елена е направено проучване и са открити местата, по които е преминал Иисус, мястото, на което е бил издигнато Разпятието му, гробницата и още десетки места описани в Библията. На мястото на Голгота римляните издигат храм на Афродита.

През 326 г. св. Елена и епископ Макарий ръководят строежа на църквата на Божи Гроб. Тук през вековете започват да се стичат милиони поклонници от целия свят. През 614 г. градът е превзет и разграбен от персийския шах Хозрой, а църквата на Божи Гроб е опожарена. След 24 години св. патриарх Софроний отваря вратите на града за нов завоевател – арабския халиф Омар ибн ал-Хаттаб и Йерусалим постепенно започва да придобива мюсюлмански облик.

Малко по-късно за халиф в Йерусалим е провъзгласен Муаф I, основател на династията на Омайядите. На мястото на разрушения юдейски храм е построена джамия, която за мюсюлманите е третата по святост след тези в Мека и Медина. Първият кръстоносен поход всъщност се позовава на намерението на халиф ал-Хаким, който заповядва да бъде разрушен изцяло храмът на Божи Гроб.

Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана – Златната порта (Golden Gate). По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“

През същата тази врата, през 628 г. византийският император Ираклий решил да влезе триуфално, облечен в блестящи одежди, яздейки кон – завръщайки се от победоносен поход срещу Персия. По време на този поход владетелят успял да възвърне от плен и да донесе обратно в Йерусалим великата светиня – Христовия кръст, открит от императрица Елена през IV в. и обкован със злато и скъпоценни камъни, който персите заграбили при оплячкосването на светия град през 622 г.

Естествено императорът смятал, че има право да увенчае така бляскаво победата си над Персия. Но когато триумфалното шествие стигнало до Златната порта, конят на Ираклий се спрял като прикован и отказал да върви. “Не тъй носеше кръста си нашият Спасител” – упрекнал императора тогавашният йерусалимски патриарх Захарий. Тогава Ираклий свалил бляскавите одежди, събул се бос и пешком внесъл в Йерусалим през Златните врата Христовия Кръст.

Поклонически пътепис запазен до днес има от монахиня Егерия, която разказва своето пътешествие през Х в. Любопитна подробност е и това, че в 1070 г. в Йерусалим избухва огромен пожар. Повечето от постройките в града са унищожени, а пожарът налага и прекрояването на улици и площади, издигането на нови храмове на мястото на изпепелените.

На практика познатият ни днес Виа Долороса е създаден от кръстоносците. Иисус е бил съден в Кулата на Давид, по писмени източници съдим, че пътят, който той е извървял е друг, но той не е оцелял до наши дни, твърдят учените. Но Виа Долороса е истинска антична улица и е съществувала по времето на Иисус.

Да преминеш по нея, това е по-скоро начин да си представиш по-лесно случилото се със Спасителя. Пътят за туристите е дълъг около 600 метра, разказва Спас Киричев. По него има дванадесет спирки. Има възможност срещу заплащане да си вземеш кръст, като този, който е носил Иисус и с него да достигнеш до Голгота.

Но преди да достигнем до момента на Възкресението трябва да минем през Гетсиманската градина, където са се събирали апостолите, сладкодумно разказва Спас Киричев. Тя съществува до ден днешен, а маслините, които растат в нея са от две хиляди години насам.

08градина

Градината е с размер около петдесет на петдесет метра, по времето на Библейските събития тя била собственост на есеите. Именно тук Иисус разбира, че няма връщане назад и ще трябва да изпие горчивата чаша на земната смърт. На мястото, на което той произнася своята молитва, в камъка днес има вдълбана негова фигура в молитвена поза.

08молитвеният камък на Христос

Камъкът се намира пред олтара на Католическата църква на всички народи. Днес градината е оградена с тухлена ограда и за нея се знае, че е собственост на Ордена на францисканците, още от деветнадесети век. В непосредствена близост до нея са разположени храмът „Успение Богородично“ и руският манастир „Света Мария Магдалена“.

08карта

От Гетскиманската градина предаденият от Юда Христос бива отведев в Кулата на Давид, където е чакал присъдата си. Запазена е и тъмницата, в която е бил затворен. След като станало ясно, че е осъден на смърт, той тръгва по пътя на болката, това е преводът от латински на Via Dolorosa. На всяка от спирките по този път се е случвало събитие описвано в Библията. Христос както и останалите двама осъдени е носил на гърба си кръста, на който е трябвало да бъде разпънат.

11виа

Това е улицата, която отвежда Христос до хълма Голгота. Църквата твърди, че това е хълмът, в който е погребан и първият човек Адам. Всъщност „голгота“ означава точно „череп“. Християнската религия разглежда този хълм като център на света и когато христовата кръв се изцедила в земята, тя измила първородния грях на Адам и Ева, това е и причината да наричаме Иисус – Спасителя. По пътя на болката на главата на Христос бил наложен и трънен венец, това било направено, за да го подиграят, че казвал, че словото му ще превземе света и той ще бъде негов духовен пастир. В момента на физическата му смърт земята се разцепила и кръвта му била попита от земята.

11адам

Този момент е нарисуван в множество католически фрески, това е една от тях тя се намира в храма „Сан Николо“ във Флоренция.

Днес хълмът Голгота е напълно застроен и е трудно да си представиш, че се е намирал извът крепостните стени на града, както и че е бил напълно безлюдно и празно място, където са се изпълнявали смъртните присъди на разбойниците.

На мястото на разпятието на Христос днес се издига храмът „Възкресение Господне“. Първият храм на това място е издигнат по заповед на майката на император Константин – Елена. Точно тук тя открива Животворния кръст, на който бил разпънат Спасителя. По-късно храмът е бил дострояван и днес е огромна постройка, в която се вият опашки от поклоници, които искат да се докоснат до светия Гроб Господен. – разказва Спас Киричев. Там всеки оставя дарове и сувенири, за да се осветят от съприкосновението със святото място. Но ако искаш да се помолиш, все ще има някой който да те побутне по рамото и да ти каже, че му пречиш защото снима.

10гроб господен

11гробът господен10гроб господен1

Тук е и мястото където на православния Великден слиза Благодатният огън. Това чудо се случва ежегодно, часове преди да произнесем сакралната фраза „Христос Возкресе“. Тук е и мястото, където човек може да получи свето причастие, ако е много ревностен християнин.

Православни араби с фесове охраняват Гроба Господен.

България е имала своя църква в Йерусалим до Освобождението от Османско иго. По време на социализма сме загубили правото си да разполагаме със своя собственост в Светите земи. След като лично получиш Божието благословение, вече можеш да се отправиш към сградата на Йерусалимската патриаршия, което е едно от трите възможни места, където да получиш сертификат за хаджийство.

В Йерусалим има два големи храма посветени на Дева Мария. Става дума за „Рождество Богородично“, мястото където се е родила малката Мария и мястото, където е погребана в храма „Успение Богородично“. Църквата не е изяснила въпроса къде точно е погребана Богородица, защото за нейн гроб претендира и намиращият се днес в Турция град Ефес.

Нашите пътешественици са посетили и град Лида, с поклонение в църквата на православния гръцки манастир, където се намира гробът на Св. Великомъченик Георги. Къщата на Свети Георги и гробът му са свещено място и за християните и за мюсюлманите. Неговият гроб е миротворящ. Много често хората бъркат мирото с елей, но има разлика. Мирото се приготвя от 40 билки или изтича от мощите, елеят е дървесно масло. Целият гроб е пропит с миро и поклониците си топят памучета, за да го съхранят и отнесат благословението в домовете си. Има и вериги, които казват, че са на Свети Георги, които изцеляват, според вярващите. Около манастира има и много туристически атракции.

11свети георги

В град Назарет нашата група е разгледала базиликата „Благовещение“, както параклиса на Св. Архангел Гавраил и кладенеца на Дева Мария, пещерата, в която е живяла Божията майка.

В Кана Галилейска пък е извършено поклонение в „сватбената“ църква, където Господ Иисус Христос направил първото от своите чудеса – превръщането на водата във вино.

11кана

Групата от поклоници била настанена в хотел, в който имало асансьор с надпис „Шабат“. Оказало се, че това е съботният асансьор за евреите, които не правят нищо в този ден. Включително за грях според религията им се счита натискане на копчето за съответен етаж на асансьора. Кабинката пристига и стои отворена на първия етаж докато в нея се качи някой, след това спира на абсолютно всеки етаж от сградата, за да не се налага някой ръчно да ѝподава команда.

11шабат

Ортодоксалните евреи се молят на Стената на плача, тя е най-голямата им светиня. Преди да достигнеш до нея трябва да преминеш през обиски и скенери, които проверяват багажа ти. Тази стена е свещена, защото е единственото, което е останало от втория Соломонов храм.

Случайно групата станала свидетел на церемония в еврейски гробища и се впечатлили от това, че там не палят свещи, а при поклонение поставят по едно камъче на гроба на роднини и близки.

Виното, което пият в Израел се приготвя от фурми и смокини. То е много сладко на вкус. И за финал един виц, който групата научила от шофьора на автобуса, който ги возел в Светите земи.

Отишли Аврам и Моше в Рим и си говорят:

– Аврам, Исус не беше ли евреин?
– Евреин е.
– А, Симон – Петър не беше ли и той наше момче?
– Наше момче е.
– А, защо тогава в Рим прибират парите от тия двамата?

 

За да прочетете първата част на този пътепис - ТУК