Суицидното поведение е параметър за оценка на нивото на психично здраве и социално благополучие на всяко общество. За България самоубийството представлява проблем с непрекъснато нарастваща значимост. На фона на намалена раждаемост и застаряващо население в страната, и в частност в област Пазарджик, е от особена важност да се запази нисък броят на опитите и на успешните суициди. В тази връзка РЗИ проследява, отчита и анализира суицидната ситуация в областта с цел съставяне и прилагане на  профилактични програми за подобряване психичното здраве на населението.*

През 2017 г. са регистрирани общо 95 суицидни опита, с 23 бр. повече отколкото предходната 2016 г., но се отчита намаляване на реализираните суициди – 28, при 40 през предходната година.

Съотношението реализирани–нереализирани суициди през 2017 г. е 29,5% – 70,5%, при 55,6% – 44,4% за 2016г. При опитите завършили със смърт се отчита значително намаляване с 26,1%.

 

година реализирани нереализирани общо
2004 38 116 154
2005 32 72 104
2006 38 90 128
2007 21 63 84
2008 23 68 91
2009 26 61 87
2010 29 60 89
2011 29 68 97
2012 26 40 66
2013 19 37 56
2014 25 46 71
2015 31 52 83
2016 40 32 72
2017 28 67 95

 

Честотата на реализираните суициди е 10,7 на 100 000, каквито са и средните стойности за Европа /по данни на EUROSTAT/.

Мъжете продължават да са рискова група по отношение на реализираните самоубийства. Процентът смъртност при тях е по-висок /26,3%/, като  съотношението мъже – жени е приблизително 8:1.

Средната възраст при реализираните суициди, завършили със смърт е 62,9 г.

За съжаление, през 2017 година е регистрирано реализирано самоубийство във възрастовата група „5-17“ г.

За поредна година, три са основно водещите суицидни способи при общо суицидните опити: отравянето с медикаменти – 51,7%; отравянето с химични вещества – 12,7%  и обесването – 12,6%.

При нереализираните суицидни опити /парасуициди/ преобладават  медикаментозното отравяне и отравянето с различни химични средства.

Въпреки, че водещи са медикаментозните опити, те имат много нисък дял в смъртността от самоубийства.

При реализираните самоубийства обесването заема най-голям процент – 42,9%. Друг разпространен способ е използването на огнестрелно оръжие, хвърляне от високо, изгаряне, използване на електрически ток, самоотравяне с медикаменти или с химични вещества, пробождане и др.

Очерталата се тенденция в област Пазарджик при използваните суицидни способи не се отличава от данните за цялата страна. Във всички региони на страната два са основните методи – медикаментозният и обесването. Това показва основните насоки за превантивна дейност по отношение ограничаване  достъпа на рискови лица до тези способи.

Най-рискова група през 2017г. са хората с психично разстройство – 17,9%.

Сред поводите за самоубийство оносително висок е процентът на различните конфликтни ситуации, в които човек попада при междуличностното си общуване и свързаната с тези ситуации агресия и безпомощност: конфликти между съпрузи – 16,8%, конфликти на деца с родители – 6,3%, конфликти на родители с деца – 5,3%, конфликти с роднини – 5,3%, конфликти със съученици – 1,1%, сексуален тормоз 1,1%.

Друга група мотиви са загубата на любими хора и самотата, раздяла с любим човек, – 8,4%, несподелена любов, загуба на близък човек. Тежките финансови проблеми присъстват с много малък относителен дял – 1,1%.

Човешките взаимоотношения имат ключово значение за предприемането на суицидни действия и са рисков фактор, но със същата сила могат да се  използват и като средство за предотвратяване на суицидните опити.

–––––––––

* Анализът на суицидните опити през 2017 г. в област Пазарджик е изготвен въз основа на генерирани данни от Националния електронен регистър на суицидните опити в Република България.