По повод 140 години от Освобождението на България, Община Пазарджик ще финансира преиздаването на една от най-ценните книги за Пазарджик – „Пролетта на един град” с автор д-р Константин Кантарев. Поради трайния интерес към книгата  и нейното голямо значение като важен извор,  а в някои случаи и единствен, за миналото на града ни, инициативен комитет от пазарджишки интелектуалци  предлага тя да бъде преиздадена през настоящата година, с което ще се отбележи по най-подходящ начин и 115-та годишнина на автора ѝ. Това бе съобщено от кмета на Пазарджик – Тодор Попов, който подкрепя инициативността на интелектуалците и смята, че книгата наистина е безценен източник на информация за времената от преди повече от сто години назад.

Новото издание ще бъде допълнено с биография на автора, речник на чужди и остарели думи и ще бъде обогатено с нов илюстративен материал. Очаква се книгата да бъде готова през есента. Първото и единствено засега издание на „Пролетта на един град“ е през 1983 г. Мемоарите са били публикувани от издателство „Христо Г. Данов“ в Пловдив.

„Пролетта на един град” е малка енциклопедия за близкото минало на родния град на автора, еднакво интересна, както за всеки любознателен читател, така и за специалисти. Тя представя интересна информация относно бита, населението, архитектурата, културата на Пазарджик.

Среща читателите с хора като Константин Величков, Теодор Траянов, Димитър Бояджиев, Никола Фурнаджиев, Асен Калоянов, художниците Атанас Гюдженов, Димитър Андреев, Георги Машев, скулптора проф. Михаил Михайлов, кмета на града Георги Брегов и други знакови личности и патриоти.

18kantarev

Д-р Константин Кантарев /1903 – 1992/ е  медик по образование, но с енциклопедични интереси в различни области и множество публикации в областта на медицината. Автор е на повестта „Песента на мама“, на книгата за Пазарджик „Пролетта на един град“ и на мемоарната автобиографична книга „ Един безвластник в лапите на властта“.

Д-р Константин Кантарев е роден на 5 август 1903 г. в гр. Пазарджик в многодетно семейство. Баща му умира през Балканската война и той отрано заживява със сирашките неволи. Семейството живее мизерно и жълтата гостенка отнема живота на майка му, на една сестра и един брат. Средното си образование завършва в родния град. Жаден за повече знания, през 1923 г. той записва медицина в София и следва с оскъдните средства, получени чрез заем от вуйчо му, които трябва да върне след дипломирането си.
Завършвайки следването си през 1928 г., той работи като селски, общински и околийски, а по-късно и като участъков лекар в пловдивските поликлиники. През 1940 г. придобива специалност по педиатрия и до пенсионирането си (1964 г.) работи като завеждащ детско отделение в IV-та поликлиника в гр. Пловдив.

Макар да е работил само в лечебната мрежа, а не в научни медицински заведения, д-р Кантарев редовно следи развитието на медицинската наука и проявява научни интереси. Активно допринася за въвеждането на БЦЖ ваксина в България и написва няколко публикации за нея. Провежда проучвания върху физическото и психомоторното развитие и кръвната картина на деца до 14 години. Прави наблюдения за усложненията след коклюш и морбили. Пише ръководство за работа в детските консултации.

Голям популяризатор на медицинските знания, той изнася множество сказки и беседи. Има отпечатани около 180 научнопопулярни статии в повече от 80 наши периодични списания като „Здравна просвета”, „Здраве и живот”, „Природен лекар”, „Човекът” и др. Заедно с д-р Ал. Минчев през 1931 г. издава в Пазарджик вестник „Обществена медицина”.
Сам заклет въздържател, той води страстна борба против алкохола и тютюнопушенето.