Истерията около покупката на ЧЕЗ продължава да набира инерция, а Гинка Върбакова все повече буди любопитството на хората, тъй като към момента никой не знае как изглежда тя. В Пазарджик мнозина я познават, но нито една медиа не разполага с нейна фотография.

Според публикация в „Капитал“ от вчера „първият фамилен бизнес е търговията, разказва източник, близък до семейството. След това, по време на строителния бум от 2003 г., Върбакови започват да инвестират в строителни проекти и изграждат няколко жилищни и офис сгради в Пазарджик. Към 2008 г., когато се приемат целите за дял на енергията от възобновяеми енергийни източници и държавата предлага гарантирано изкупуване на произведения от такива централи ток на висока цена, те се насочват към фотоволтаиците. Първоначално нито една българска банка не им отпуска необходимото финансиране за изграждане на соларен парк, поради което Върбакови представят инвестиционния си проект пред чуждестранни кредитни институции и получават подкрепа от словашкия бизнесмен и чешка банка.

Така се стига до изграждане на проект „Елшица“, който се състои от две фотоволтаични централи с обща инсталирана мощност 2.45 MW. Теренът, върху който са соларите, е с обща площ 60 хил. кв. метра. Тези фотоволтаични централи са собственост на „Риал Стейтс“, в което Гинка Върбакова е била управител до края на 2016 г.

На ВЕИ вълната

Централите са присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България EР“. Едноличен собственик на дружеството пък е „Солар грийн енерджи“, чийто представител е Върбакова. „Риал Стейтс“ има сключени дългосрочни договори за изкупуване на енергията с „ЕВН България ЕС“.

Семейство Върбакови изгражда и проект „Хаджийски ливади“, който обединява четири фотоволтаични централи с обща площ 400 хил. кв.м. Те са собственост на различни дружества – „Улер 2009“ (с обща инсталирана мощност 4.703 MW), „Диана Хънт“ (с 4.736 MW), „Евро бетон“ (4.780 MW) и „Еко-Строй Инженеринг“ (4.680 MW). Всички те са присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България EР“.

Още през 2010 г. „Риал Стейтс“ получава и лиценз за производство на енергия на базата на идеен проект за изграждане на мащабен фотоволтаичен парк в местност Сакарджа край с. Априлци. Но след промените в Закона за енергетиката от 2015 г. се отказва от този проект, за което свидетелства заявление до Комисията за енергийно и водно регулиране от 28 декември 2015 г. Решението на регулатора за прекратяването на този лиценз е от 11 май 2016 г.

От източници, близки до „Инерком“, „Капитал“ научи, че интересът на семейство Върбакови към възобновяемите енергийни източници не е приключил и те обмислят нови проекти за соларни централи. Такива биха могли да бъдат реализират значително по-лесно, ако се ползват възможностите на дружествата на ЧЕЗ, които „Инерком“ купува.

Връзката „Земек“

Най-явната връзка на семейство Върбакови с по-едър капитал, който би могъл да финансира сделката за активите на CEZ, е тази с чешкия металургичен магнат Зденек Земек, чийто основен бизнес е в Чехия.

Взаимоотношенията им започват още през 2012 г., като реално „Хаджийски ливади“ е изградено с негова помощ и финансиране (малко над 22 млн. евро). Моделът се повтаря практически огледално и при четирите компании – „Диана хънт“, „Улер 2009“, „Евро бетон“ и „Еко строй инженеринг“, като разлика има само в имената на чешките компании и представителите им.

Всички те допреди това практически нямат дейност, като в началото на 2012 г. фирми свързани със Земек, придобиват по 76% дял във всяка от тях по номинал за по 3800 лв. Конкретно в „Диана хънт“, където делът е купен от чешката Promabyt, като управители влизат самият Земек и двамата му синове Александър и Зденек-младши. Веднага след сделката три фирми, контролирани от Земек (Z group, Zelezarny Vesely и HESCO), отпускат заеми на българските компании, срещу които са вписани като заложени кредитори. И четирите договора са огледални, като българските дружества получават по 5.65 млн. евро за изграждане на фотоволтаична централа с 5MW мощност.

Няколко месеца по-късно, през август 2012 г., и четирите заема са рефинансирани от словашката Postova banka. „Диана хънт“, „Улер 2009“, „Евро бетон“ и „Еко строй инженеринг“ получават всяко по 7.5 млн. евро заем. След това компаниите на Земек са отписани като заложени кредитори, но той остава мажоритарен собственик. Това се променя чак в средата на 2015 г., когато дяловете от по 76% са върнати на „Солар грийн енерджи“. Любопитно е, че според публикуваните в Търговския регистър договори това става отново по номинал – за по 3800 лв., въпреки че вече дружествата имат изградени централи. След излизането на Земек заемите са рефинансирани в ОББ, която и досега е основен кредитор на дружествата под шапката на „Солар грийн енерджи“.

Продължението четете – ТУК