Още в тракийската древност се е оформил обредният празничен цикъл, който започва на първи март, пише в книгата си „Антични следи в магически обреди от българските земи“ културологът д-р Георги Мишев. За древността на този празник съдим по определенията срещу неговото отбелязване в правилата на първите църковни събори, един от тях е известен като Константинополски или Трулски:

„Желаем съвършено да изхвърлим от живота на верните така наречените календи, бота, врумалия и народния празник, извършван в първия ден на месец март…“

Началото на март в древността е било посветено на посрещането на митичната господарка на месеца. Началните дни на пролетта са обвързани с представата за старицата. – пише д-р Мишев. Ареалът на разпространение на това вярване обхваща цялото Средиземноморие и Балканите. Обредната система и преданията обаче са апазени най-силно в района на българската етническа територия. Господарката на месеца в България наричаме Баба Марта, а в румъния тя е Баба Докия.

В нашите вярвания Баба Марта се свързва с идеята за дарителката на предстоящата пролет, която трябва да бъде омилостивена и благоразположена.

В страната ни съществува легенда, според която Баба Марта отишла да пасе козите си на скален връх и се осмелила да оскърби предишния месец Февруари, в резултат на това боговете я превърнали в камък, от който потекла вода. Интересно е това, че в нашите територии имаме запазени спомени за това, чрез наименования на отделни местности, като напр. Кози грамади край Старосел. Там има и тракийско светилище, което е доказано по археологически път.

Този митичен персонаж – Баба Марта, е запазил в народните предания една основна характеристика на древната Богиня Майка – от неживото (камъка)  тя започва да дава живот (водата).

Впечатление в обредността, посветена на този ден, е присъствието на червения цвят като символно обвързан с благосклонността на Богинята, заменена в по-късни времена от Баба Марта.

Обредите за първи март започват в последния ден на февруари – извършва се пълно почистване на дома и двора. Пали се сметта. Обикновено това се извършва от жени или деца, като това става с наричането: „Бабо марто, аз те грея днеска, а ти мене утре“. В някои краища на страната палят стара метла, с която обикалят къщата и се изрича“ Вън бълхи, вътре Марта“.

Вечерта преди първи март, на оградата на дома или на плодно дръвче в двора се поставя червен плат, тъй като според народната вяра този дар ще омилостиви и направи благосклонна Баба Марта. Платът се оставял да стои девет дни.

Знакова и най-разпространена практика за посрещане на 1 март си остава изплитането на мартеници.

Те се приготвят за цялото семейство, включително и за животните. Интересно е и това, че мартеници са заслужавали и уредите, с които се произвеждало – рало, плуг, стан, хурка и т.н. Мартениците се изработвали от най-възрастната жена в семейството, като се използвала вълна, но не стригана от овцета, а такава, която се закачала по драките, докато стоката била на паша през лятото.

Преди да започне да прави мартениците бабата не трябвало да е пипала или да се е докосвала до огън преди това. Запридането на мартеницата се извършвало на ляво, а жената трябвало да бъде със затворени очи, като мислено пожелавала така да са затворени очите на змиите, вълците и враговете на семейството, за да не нападат човека, който носи мартеницата. При завързването на самата мартеница, жената наричала – нека така да са завързани устите на змиите и вълците. След като били осукани конците, мартеницата трябвало да престои на трендафил, за да получи и силата от растенията и земята, както и да се зареди с пречистваща и предпазваща сила. – пише още в книгата на д-р Георги Мишев.

Пижо и Пенда

Някои от мартениците се изработват във формата на две фигури – мъжка и женска. Женската е наричана Пенда и е червена на цвят, а мъжката се нарича Пижо и е бяла. Не са необходими много усилия, за да се познае в това фигуративно изображение представянето на изначалната божествена двойка – Богинята и Бога. Носейки техните вотивни изображения или цветовото им означение народът цели измолването на тяхната благославяща сила и настъпването на плодородната сила на слънцето, т.е. пролетното равноденствие.

Мартениците се носят или до виждането на първите знаци на пролетта – щъркел, лястовица, разцъфнало дърво или до 25 март. След този период те в никакъв случай не се изхвърлят, а се закичват на разцъфнало дърво или се поставят под камък. И двете практики целят единението на човека от една страна със събуждащия се живот в растителността, а от друга със силата на земята и Богинята, символизирана от камъка.

Ако желаете да научите още за античните обреди поръчайте си книгата – ТУК

За автора

08жоро5
Георги Мишев е завършил езикова гимназия с немски и английски език. През 2006 г. придобива бакалавърска степен по Немски и Руски език, а през 2011 г магистърска по Защита на културно-историческото наследство в Република България. През 2003 г. като стипендиант в Дрезден, Германия, изучава „Приложна лингвистика” и „Антични заклинания” (при проф. Йохан Тишлер). От тогава е научният му интерес към гръцките магически папируси, както и към хетските ритуални текстове. Настоящият текст е публикация на неговата докторска дисертация „Българската традиционна култура като информационен ресурс за магиката в Антична Югоизточна Европа”, защитена през 2014 г.

Авторът има редица публикации по тематиката на български и на чужди езици и е участвал в редица национални и международни конференции (Англия, Австрия, Русия, Виетнам). Член е на международното общество за етнология и фолклор. В момента е хоноруван преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.