В миналото, а и днес градът ни е приютява хора от всички краище на страната. Те попадат тук по различни причини, някои заради занаятите си, други, защото ги е довела любовта.

Независимо от  изминалите години, имената на тези хора, оставили диря в живота на Пазарджик, продължават да блестят. Един от тях е Петър Трумбев, а през тази година ще се навършат точно сто години от датата на неговата смърт.

04трумбев

Петър Христов Трумбев (3 декември 1876 – 22 октомври 1918) е аптекар. Роден е в Търново, в заможно семейство. Завършва гимназия в родния си град и става ученик в аптеката на вуйчо си. Завършва фармация в Загребския университет. Eдна година работи като управител на аптека в Търново и в София, а от юни 1900 г. открива собствена аптека в Пазарджик, където се утвърждава като уважаван и обичан гражданин.

Член е на УС на Пазарджишкото търговско дружество, председател на читалище „Виделина”, на дружество „Юнак” в града. Доброволец в Балканските войни и Първата световна война, когато заболява тежко. Умира в Пазарджик. В последните си дни завещава 30 хил. лв. за образуване на фонд за стипендии на бедни ученици. На 12 декември 1918 г. в изпълнение на волята му, неговата съпруга Мария Трумбева внася по сметката на Министерство на народната просвета (МНП) сумата от 30 хил. лв.

По късно, на 18 декември, със заповед на МНП се създава фонд „Петър Трумбев”, който се управлява от министерството и влиза в обединения фонд „Завещатели и дарители”. Съгласно волята на дарителя и правилника на фонда, лихвите трябва да служат за стипендия на студент в СУ. Стипендията се отпуска чрез конкурс между младежи от двата пола, родени в Пазарджик и завършили пазарджишки гимназии.

Специалностите се определят от МНП, като трябва да се предпочитат факултетите по медицина и химия. Ако приходите на фонда не са достатъчни за една пълна стипендия, трябва да се оставят за капитализиране. Към януари 1942 г. капиталът на фонда нараства на 153 800 лв. с годишен приход от 8000 лв. По повод 25 годишнината от смъртта на съпруга ѝ, изпълнителката на завещанието подава заявление до МНП да отпусне стипендия за учебната 1943/1944г., като се съкратят процедурите и кандидатът бъде избран по предложение на учителския съвет, без конкурс, с избрана от него специалност.

Вследствие със заповед на МНП са направени промени в правилника на фонда и е избран за стипендиант във Висшето техническо училище в София Александър Христов Цонков, завършил с отличие и добро поведение Мъжката гимназия „Ив. С. Аксаков”, Пазарджик. През 1944 и 1945 г. стипендията е в размер на 12 000 лв, през 1946 е 9600 лв, след което стипендията се прекратява поради „изчерпване на кредита”.

Същият Александър Цонков после става кмет на Пазарджик.

04цонков

Фондът се закрива през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.

???? ? ?????? ?. ???????, ??????? ?????? ? ??????? ?? ?-? ??. ???????

Аптеката на Петър Трумбев в град /Татар/ Пазарджик, където е живял със семейството си /на втория етаж на сградата/, и сега в Пазарджик има улица, наречена на неговото име. Тя е малка пресечка между ул. „Найчо Цанов“ и „Гавраил Кръстевич“.