Здравейте,

пиша Ви, защото ми направи впечатление, че има хора, които не разбират смисъла от това да бъде направен нов пешеходен мост, който да свързва острова с отсещния бряг на Марица. Аз и друг съм ви писал, живея наблизо и виждам, какво се случва. Тъй като често ходя да си пазарувам от „Търговията“, този мост ще ми дойде много добре. Не съм от богатите в този град и все гледам да мина по-тънко. Обикновено ходя с колелото. За да стигна до складовете минавам или през моста до „Елхим Искра“, или през големия до Билла. И в двата случая главата ми се върти като вентилатор. Движението вече е толкова натоварено и вонята на изгорял дизел и бензин, ми взимат здравето. Този мост поне ще ми спести отровните газове.

Зоната на здравето, по мое време беше едно доста използвано място. Сега всичко е занемарено. Като направят моста, там ще започнат да се развиват нещата лека – полека. По принцип ми е гадно като слушам как на безценица се продавало това и онова, ама хора, по – хубаво ли е в града да има джунгла? Можем да се заядем и да викаме, че не щем нищо да се продава. Всичко да си стои така, както си е било. Тогава нищо няма да се случва. Ще въдим змии и гущери в храсталаците и камъняците. По-добре е да го вземе някой и да направи нещо с тази Зона. Там има идеални условия за спорт. Като направят моста, сами ще видите, че нещата ще живнат.

Най-много ме е яд на песимистите. Те винаги се вълнуват само от кинти. Този откраднал това, онзи – онова, а в същото време ръцете им празни, а акълът им зает само с това да пресмятат, какво печелят другите. Пак казвам, не съм от богатите хора в тоя град, но имам жилище, имам семейство, имам спестявания. А имам, защото съм си правил сметката за всяка стотинка, която е минала през ръцете ми. Искам да имам много повече, но не смятам, че това ще стане с търкане на билетчета и магическа пръчка. В момента работя на две места. Въртя смени в „Костал“ и помагам в един сервиз. Погледнато от страни, ще си помислите, че вземам много повече от останалите хора. Но мисля, че всеки може да постъпи като мен. Тогава ще бъде по-лесно да дишате. А, ако някой го мързи, то си е за негова сметка.

 

Драгомир Иванов, ул. Дунав