Пещера е един от градовете в нашата област, който има интересна и изпълнена с превратности история. На пръв поглед градчето сгушено в подножието на планината не би могло да се похвали с особени забележителности, но внимателното вглеждане в него, ще ви увери, че това съвсем не е така.

Първото и най-важно условие да се преклоним пред този град е това, че то става дом на множество етноси, които и до ден днешен живеят в сговор и уважение помежду си. От векове насам, тук си дават среща култури и обичаи, които рядко ще видите събрани на едно място.

Населението на Пещера включва много етнически общности. Преобладаващо е българското население, но има и голям брой турци, роми, гърци и власи (арумъни), като последните имат своя културна организация. Броят на ромите в общината е близо 4000. В Пещера те са разпределени в 2 ромски квартала, като единият е изцяло ромски, а другият е със смесено население. Етносите в Пещера винаги са живели в разбирателство и толерантност.

В Пещера живеят 20 493 души. От тях около 16 500 са българи, има още 2 800 цигани, 800 турци, 250 власи и 150 души от други народности.

Но да се върнем към историята.

Пещерското землище е било населено от най-дълбока древност. Направените археологически проучвания в пещерите около днешния град недвусмислено свидетелстват за това, че тук е имало население още от времето на неолита. По-късно хребетите на върховете са се превърнали в седалище на траките от племето беси.

Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на IV век пр. Хр. Най-трайно е взаимодействието на траки, българи и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура – кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, мостове, останки от калдъръмени пътища и от крепостите Киево калеПерунТъмраСв. НиколаСв. Петка и др. Голяма част от движимите артефакти ще видите в местния исторически музей. Именно той е първата спирка, към която ви отправяме, ако идвате за първи път в този топъл родопски град.

23музей-пещера

Няколко са предположенията за името на град Пещера, но надделява това за пещерите в околностите. Най-ранният писмен документ за съществуването на селището под името „Пещера“ е от 1479 г. По онова време Пещера е в тимара на някой си Мустафа, заедно с още 41 селища. И в случай, че не знаете, какво е тимар, най-просто казано става дума за феодално владение, което по време на турското робство включвало няколко селища, заедно с прилежащите им земи и хора.

От музея можете да поемете към Часовниковата кула известна още и като Сахата.

23сахата

Представете си Пещера преди четири века. Тук е кипял истински живот, заради липса на земя, която да се обработва, местното население било принудено да се занимава със занаятчийство. Освен традиционната дървообработка и свързаните с нея производства, хората имали дюкяни, в които предлагали различни видове услуги – шивашки, кожухарски, обущарски, ковашки, грънчарски, златарски и всичко характерно за онова отдавна отминало време. Часовниците били рядкост. Малцина имали джобни часовници, които все още не били достатъчно точни, а сверяването им ставало горе- долу по слънцето. Така местните занаятчийски еснафи решили да финансират изграждането на часовникова кула, която да известява на цялото градско население колко е часът.

Точната дата на строежа не е установена, но по всяка вероятност е свързана с времето на общото икономическо издигане на града. Едновременното „вдигане и спускане на кепенците“ в цялата чаршия под ударите на „Сахата“ вероятно е било красива гледка. Часовниковата кула не е обслужвала само работещите наблизо и преминаващите, но и мюсюлманското богослужение. Според Иван Попов кулата е построена около годината, когато е изградена джамията в Пещера – 1650 г., и има еднакъв градеж с нея; може би е построена и във връзка с джамията. Според други източници кулата е строена, за да не протестират турците, че в тяхната махала се строи българска църква.

И сега нека обърнем поглед към храмовете на Пещера. Първият от тях е залепен на гърба на музея.

23света петка-отвън

Това е и по-старата от двете градски църкви е Света Петка, известна и със своята чудотворна икона.

23света петка

Тя е построена в периода 1690-1710 г. и е осветена от пловдивския митрополит Григорий Дамаскин вероятно през 1711 г. Първоначалната църковна сграда е била значително по-малка и както сегашната, вкопана в земята (13 стъпки), съгласно изискванията на османската власт – „да не бъде по висока от феса на турчин яхнал кон“. Впоследствие към църквата е изграден манастирски метох (XIX в.). През 1902 г. най-старата църква в Пещера изгаря, по неизвестно какви причини. Но не след дълго, през 1904 г., храмът е въздигнат наново във вида, в който го виждаме днес. Осветен е на 22 май 1905 г.
Ценни сведения за пещерската църква „Св. Петка“ намираме в книгата на  възрожденеца Стефан Захариев – „Географско – историко – статистическо описание на Татарпазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г.

Според писанията на  изследователя: „В тая черкова се намира и чудотворната икона на Св. Петка, дето на 4-ти Октомврия става тържество, та много поклоници отиватъ отъ градътъ и от селата, най-вече които страдат отъ очеболие и чудѣсно се исцѣляват. Тая икона в завоеванието като развалили турците старата голѣма черкова Св. Петка (на която развалините стоят из вѫн селото) нѣкой свещенникъ ѩ скрилъ въ една отъ близките длъбоки пещери, та преди 120 години  нѣкой Турчинъ отъ селото  ѩ намѣрилъ тамо и  ѩ занѣсълъ у дома си за да ѩ продаде, но отъ едно страшно предвидѣние ся уплашил и посвятилъ кѫщатѫ си на Святицѫтѫ за черкова, която незабавно съградили Българите, дето и сега  освѣнъ черквата и  мѣтохътъ нема други християнски кѫщя, и понеже много Турци ся исцѣляватъ въ тая черкова, почитат  ѩ съ благоговѣние.“. Чудотворната икона на Св. Петка и днес се съхранява в пещерския храм „Св. Петка“.

Както се вижда, описанието потвърждава логичното заключение, че църквата „Св. Петка“ приема името и се явява наследник на стара средновековна църква на хълма Света Петка, която около 1865 г. била в руини. Днес предполагаемото място на този старинен храм влиза в реставрираната крепост „Перистера“ и при него е възстановена църква – кула, която също е посветена на Св. Петка.

В този ред на мисли трябва да се спомене и една легенда, разказваща, че на мястото на пещерската църква „Св. Петка“, преди да бъде изградена (преди повече от 300 години), имало черничева градина и под едно от дърветата била намерена въпросната чудотворна иконата, а целебният извор (аязмо) бил под нея. Ликът на Света Петка дошъл от Търновско след разрушаването на местния храм (на хълма Св. Петка) и неизвестна ръка оставила иконата на дървото. За кратко време славата на иконата и извора се разнесла надлъж и нашир и на това място, което се превърнало в християнско оброчище, с надежда за изцеление, започнали да идват много хора. За да оздравеят, поклонниците преспивали тук и миели лицата и очите си.

23света петка1

Едно от преданията за чудодейната сила на аязмото и иконата на светицата лечителка разправя за изцелението на детето на татарпазарджишкия валия: „Турският валия, който е бил управител на цялата област е имал дъщеря, която е била сляпа. В съня на жена му се явила жена в черни дрехи, която и казала да отиде до пещерското оброчище и да заведе детето си, за да преспят там и да се измие от водата, която извира. Валията забранил на жена си да ходи там, тъй като това било християнско средище. Жената обаче отново се явила в съня на туркинята, скарала и се, че не е довела детето си при извора. Семейството на валията било заможно, ходили по много лекари, но не могли да излекуват дъщеря му. За това жена му използвала случая, при който той тръгнал по работа за Пловдив. Тогава тя взела дъщеря си и пристигнала в Пещера. Останали една нощ при християнското оброчище, а детето измило лицето си с целебната вода. На другия ден си тръгнали към Татар Пазарджик, но по същото време валията се върнал от Пловдив и разбрал, че жена му не го е послушала.  Той се сетил къде са отишли, вбесил се и искал да накаже непокорната си жена. Тръгнал да посрещне семейството си ядосан, но когато се приближили дъщеря му го разпознала, при което бащиното сърце трепнало. Вместо наказание душата му се размекнала и валията измолил да се направи джамия за мюсюлманите в съседство на оброчището, а на мястото на аязмото измолил разрешение да се съгради православен храм, но малък, да бъде вкопан в земята, така че да не се вижда.“

Така, според легендата, била построена църквата „Света Петка”, която първоначално е била малка, вкопана в земята, а днешната, макар и значително по-голяма, след обновяването ѝ в началото на XX в., е оставена вкопана на 13 стъпки под нивото на главната улица, до която се намира. Интересно е, че чудесата в това свято не са изявяват само в легендите, а продължили да се случват и в по-ново време и дори в наши дни. Така например при пожара през 1902 г. иконата на лечителката Света Петка не изгоряла в пламъците и се пази до днес. Спасява се по чуден начин – била e намерена у едно турско семейство, без никой да знае как се е озовала там.

Последното чудо е свързано с излизането на бял свят на чудотворния извор, след като в продължение на повече от 100 години бил пресушен.  Ценната „находка“ е открита случайно по време на ремонт на стария дървен под на църквата, предприет от свещеника на храма – отец Димитър. Тогава, под изгнилото душаме открили мраморен камък, а под него, след като разровили, бликнала светата вода. Забележително е, че това се случва седмица преди Гергьовден (6 май) в 2012 г.  или точно 107 години след освещаването на храма (1905 г.), извършено вследствие на  тогавашното обновяване на църквата.
Днес, аязмото с целебна вода, на което дължи възникването си храмът „Св. Петка“ в гр. Пещера, е отново достояние на миряните и всеки дошъл тук с вяра и любов към Бога, може да получи Неговия благодат.

Другият храм е Свети Димитър.

23свети димитър

Църква Св. Димитър“. „Енорийска църква в Пещера, построена в 1831 г. За неин строител се приема Петър Казов
(Казоолу) от Брацигово. Трикорабна сграда, с три купола: един голям и два по-малки без барабани. С двуделно преддверие и двуетажна емпория. Колоните, които разделят корабите, са каменни. Върху тях лягат високи арки, поддържащи свода, който е също масивно изграден. Сводовете и куполите са изградени от тухли, докато стените са каменни. Отвън има по-ниска аркадна нартика с каменни колони и полукръгли арки над тях. Олтарната част е отделена с дървен, украсен с резба иконостас. Притворът и двуетажната емпория са с дървени решетки (кафези). Каменната зидария и архитектурните детайли от камък са много добре изпълнени. В полукръговете над външните прозорци има декоративно изписване.“ /Арх. Петър Бербенлиев и Владимир Партъчев „Брациговските майстори строители“/
Да, този факт е на път да взриви добросъседските отношения между Пещера и Брацигово. Всъщност в миналото между двата града имало лека вражда, подкопавана от още по-лека завист. Брациговци завиждали на Пещера, че имат съдилище и са предпочетени като по-голям град, а това продължило и в социализма, когато в Пещера бил построен хотел на „Балкан-турист“, а в Брацигово нямало даже туристическа хижа. Ето защо когато случаен минувач попадал в Брацигово и питал за хотел, местните му казвали, че има обаче на седем километра на запад. Ако човекът попадал в Пещера и питал: Къде е минералният извор?, пещерци отвръщали: на седем километра на изток. Така стоят и нещата с майсторите строители. Пещерци продължават да настояват, че имат пещерска архитектурна школа, която всъщност е брациговска. А това е лесно доказуемо, стига да ви се ходи в музеите.

Но да речем, че това са едни стари работи, които нямат общо с днешността.

29перистера

Петото чудо на Пещера е крепостта Перистера. Многократно сме разказвали нейната история и блясъка, който тя пръскала към котловината, когато била издигната в миналото. Днес вие ще трябва да разчитате и на собственото си въображение, но пък гледката към града е доста впечатляваща.

Още за Перистера - ТУК

Шестото място, където ще ви изпратим се намира в сърцето на града. Там където можете да видите съхранената негова аристократичност от началото на миналия век. На пешеходната зона.

22пе-часовник-центъра1

Освен хубаво кафе и вкусна храна, там ще почувствате и пулса на града. Винаги край вас ще минават местни хора, които ще ви впечатлят с диалекта си понякога, а друг път неволно ще ви въведат в проблемите си, които винаги обсъждат на висок глас. А над главата ви ще бие новият градски часовник. Той работи от скоро, след като с дарителска кампания бяха събрани средства за поправката му.

23шадраван

Съвсем близо се намира и градският шадраван, който радва пещерци с прохладата си през лятото. Е, молете се да не замирише от „Биовет“, защото понякога и това се случва. Казват, че все по-рядко.

За да видите още нещо, с което се слави Пещера, а именно пещера „Снежанка“ ще трябва да поемете по пътя за Батак. Няма как да изпуснете отбивката, защото тя е ясно видима. Но с колата няма да се изкатерите до пещерата. Ще трябват малко усилия.

31снежанка2

Още за пещерата - ТУК

Също извън града е крепостта Киево кале. Обветрена от легенди и предания.

Тракийска, късноантична и средновековна крепост Киево кале се намира на 3.84 km южно по прва линия от центъра на град Пещера. Изградена е на самостоятелно, труднодостъпно възвишение, с подстъп от югозапад и североизток. От югоизток, покрай възвишението минава река Пиздица. Укреплението има неправилна форма съобразена с терена, с размери около 100х80 m и площ от 5.3 дка. Стените са били дебели, но са разсипани по склоновете не възвишението. Западната част на обекта представлява масивна скала с над 50 m отвесни страни и там крепостни стени не са издигани.

Във вътрешността на укрепеното пространство се забелязва вътрешна стена, която разделя крепостта на две части. Входа на твърдината се намира от североизток, като е защитаван от правоъгълна кула чийто останки са силно обезличени. Кулата е била издигната върху скалиста основа вписвайки в себе си отделни каменни струпвания и поради тази причина останките ѝ са трудно различими. Западно точно под отвесните скали има останки от път, който най- вероятно е заобикалял върха от север и постепенно се изкачва към входа на крепостта. От побекта има пряка видимост към останалите крепости в района.

Най- близо до него е крепостта „Перуна“- на 0.8 km по права линия. Твърдината е построена в средата на първото хилядолетие пр.н.е. В най- високата ѝ част, в скалата е изсечена голяма правоъгълна шахта с дълбочина 2.5 m, която най- вероятно е използвана за подаване на сигнали, съдейки по процепите, които са насочени към други крепости наоколо. В източната част се наблюдава издълбан кръст в скалите. Във вътрешността се забелязват остатъци от градеж със спойка от хоросан, говорещи за по- късно използване на крепостта през късната античност и средновековието. Керамика се намира само в едната част на твърдината, което навежда на мисълта, че само тя е използвана след тракийският период. Останките на обекта са разнищени от иманяри.

23киево кале

Както вече споменахме в началото град Пещера е богат на етноси, а това означава и на рецепти, които предполагат много и вкусна храна. За да усетите вкуса на турските сладкиши, направени ръчно, идете в най-симпатичната сладкарничка - ТУК

За съжаление последното ни предложение не може да бъде видяно в момента, заради това ви предлагаме само виртуална разходка в изгорелия наскоро музей на соцвозилата - ТУК