* Българската войска пред превзетото укрепление Айвазбаба край Одрин – 13 март 1913 г.

На 25 март ВМРО със съдействието на община Пазарджик организират факелно шествие под надслов – „България над всичко”. Всички заедно да дадем пример и да покажем, че можем да бъдем обединени в името на родината. Нека да застанем под българския флаг рамо до рамо, защото Съединението прави силата, а традициите ни крепят и помагат да запазим българското си самосъзнание.

Нашата цел е не само да ги спазваме, но и да поставяме началото на нови, защото това ще ни накара да се гордеем, че сме българи. На 26 март се навършват 105 години от превземането на Одринската крепост. Този боен подвиг, непознат дотогава на
света още буди възхищение и прославя българското войнство по всички части на света. Одринската крепост, смятана за
непревземаема, се преклонява пред българската военна мощ за по-малко от две денонощия.

Тази победа носи свободата на стотици хиляди българи и надеждата им за светло бъдеще, която е попарена от Междусъюзническата война. Войските на Османската империя навлизат в Източна Тракия и избиват масово живеещото там българско население. Хиляди хора са принудени да напуснат своя дом, да се превърнат в бежанци, но въпреки това запазват своя стремеж да съхранят своята родова памет. 

Приканваме всички да се съберем на 25 март, в 18 часа, в Парк-остров Свобода, независимо от своята принадлежност и възгледи, защото всички сме българи. Заедно да тръгнем под звуците на духов оркестър по улиците на града до символа на Пазарджик – Часовниковата кула и всички да направим едно дълго тракийско хоро с оркестър Красен.

Нека покажем, че заедно сме по-силни, завършват възванието си от ВМРО.

 Спомените на ген. Георги Вазов:

25генерал георги вазов

„На 12-и март 1913 г. утринното пролетно слънце отдавна  грееше на небосклона. Леката мъгла, която покриваше рано сутринта хълмистото пространство около Одрин,  към 8 часа сутринта се беше вече изгубила и само пара бликаше тук-там из още влажните гърди на земята. Към това време всичките предни неприятелски позиции в Източния сектор бяха в наши ръце. Маслак, Сапунджилар, Ески Кумлук, Пачаджилар, Мезартепе и Демиркапу – една отбранителна линия от 12 километра – падна в един час под напора на 55 дружини, които ги атакуваха в нощната тишина, преминаха почти едновременно [река] Кумдере и се хвърлиха без изстрел в неприятелските окопи, като разхвърлюваха или прегазваха слабите телени мрежи. Част от неприятелската войска бе избита, около 1000 души и 20 оръдия бидоха пленени, а живите в най-голям безпорядък избягаха зад фортовия пояс. Нашите войски, които нямаха повече от 400 убити и ранени, напредваха неудържимо по петите на противника”.

„Отвъд северния мост на Тунджа, пред временното комендантство пропусках войските и ги благодарих. В една от стаите бяха събрани пленените турски генерали и щабофицери и гледаха на нашите окъсани, но пълни с военна гордост и мъжество войски. В същото време други войски, обезоръжени и нещастни, вървяха на гъсти тълпи към о-ва Сарай… Скоро доведоха и Шукри паша. Поздравихме се. Предложих му да ме последва в автомобила, за да отидем на Каика, гдето го причакваше с щаба си командующият 2-ра армия ген. Иванов. Това е вече сън. Сън чудесен. Сън наяве! Подобни сънища се повтарят след столетия”.