На 92 -годишна възраст днес е починал акад. Николай Кауфман, човек с изключителен принос в опазването на българския фолклор. В неговото творчество има и обработки на множество песни от пазарджишкия край.

Акад. Николай Кауфман завършва ДМА (дн. ДМА “П. Владигеров”) с тромпет и музикална теория през 1952 г. От 1952 г. до 1988 г. работи в Института по музикознание (дн. сектор “Музика” в Институт за изкуствознание) на­ БАН, после ­ в Института за фолклор на­ БАН. От 1978 г. е професор в ДМА. Доктор на изкуствознанието (1973 г.). Преподава в Свободен университет ­ Варна.

Акад. Николай Кауфман е изтъкнат български етномузиколог с международна известност. Теоретичните му изследвания и неговата теренна дейност, която включва записи на над 30 000 народни песни и инструментални мелодии, са основополагащи за съвременната българска фолклористична наука. Автор е на книги, сборници и множество студии и статии.

Член-кореспондент на БАН (от 1997 г.). Академик (от 2003 г.). Носител е на медал “Марин Дринов” и награда “Паисий Хилендарски” (от БАН и СУ “Св. Кл. Охридски”) и много творчески награди. Музиката му е свързана с песенни и инструментални фолклорни образци.

Акад. Кауфман е автор на над 1000 обработки на български и еврейски (сефарадски и ашкеназки) народни песни за различни хорови и инструментални състави; множество клавирни пиеси (сред които четири тома “Антология на българските метроритми” за пиано). Творбите му се изпълняват с успех от български и чужди музиканти.

Негови обработки на народни песни са включени в световноизвестните албуми “Мистерия на българските гласове” на швейцарския продуцент Марсел Селие. Във втория албум, получил наградата “ГРАМИ” (1990 г.), акад. Кауфман има три авторски хорови песни. Едни от най-хубавите му произведения са включени в авторско CD ­ “Портрет на Николай Кауфман”, издание на “Рива саунд”, в изпълнение на “Мистерия на българските гласове”, “Космически гласове” и Хора на Ансамбъл “Пирин”.