От 1989 г. насам Любен Берберов се опитва да разбере къде са костите на единственото му дете. За жалост – неуспешно. Смъртта на сина му Кирил настъпва на 7 април 1989 г. по време на мащабно международно учение на войски от Варшавския договор на полигона в Ново село. Редник Берберов е част от танков екип. Той отбива редовната си военна служба в поделение 24260 в Елхово.

Пет дни преди трагедията, родителите му отиват на свиждане, без да подозират, че това е последния път, в който ще видят момчето си. Говорят си надълго и нашироко за това, какво се случва в дома им, Кирил им разказва за службата си. Майката се тревожи за нормални човешки неща – дали ги хранят добре, облича ли се добре. Бащата, който също е офицер от армията дава наставления – да внимава при боравенето с оръжия, да бъде внимателен и в танка. Тъй като Кирил има два дни градска отпуска, семейството взема хотелска стая в Елхово и връща момчето в двора на казармата преди 6 часа сутринта, защото на трети април неговата рота тръгва на учение.

Денят беше неделя, разказва днес Любен Берберов. Прегърнахме се, пожелах му успех в учението и това беше. На седми април ми се обадиха да ми кажат, че синът ми е загинал…Не мога да кажа, какво почувствах в този момент, бях разбит…Майка му също. Веднага тръгнах към Сливен, за да разбера какво се е случило. 

Там ми обясниха, че синът ми е загинал в танк 55А. Това много ме озадачи, защото той служеше на друга машина. Оказа се, че този танк е бил докаран с влекач до полигона в Ново село, което означава, че е бил в някаква степен неизправен. Не е работила и вентилационната му система. Особеното в този модел танкове е, че имат газова уредба, която служи за създаване на димна завеса на бойното поле, а също и за подсилване на двигателите, разказва бащата. При неработеща вентилация в боен режим на машината, когато люкът е спуснат, само една искра е достатъчна, за да се получи взрив.

30танк55а

Мястото на пълнача в танка

По разказите на оцелелите очевидци в случая, които после давали показания във Военна прокуратура – Сливен, около 10.45 ч. командирът на екипажа е наредил на Кирил да затвори люка. Момчето не е успяло да го заключи и всъщност това е спасило останалите. Започнала е стрелба по цел и малко по-късно танкът се взривява.

И става гробница за Кирил. Той е пълнач. В момента на взрива са откъснати двете му ръце, съдебно-медицинската експертиза сочи, че е имал наранявания на главата, както и по цялото тяло. Умира на място. Останалите трима от екипажа са силно обгорели, но живи. Целият купол на танка е излетял заедно с част от тялото на Кирил на четиридесет метра от машината.

Погребахме го в затворен ковчег. Имаше изрична заповед да не се отваря, защото според патоанатома това много щяло да ни травмира, разказва днес бащата. Не успяхме да го видим за последно. На 11 април Кирчо трябваше да навърши двадесет години…Беше умно момче, говореше английски, завърши специалност „Електроника“ в техникума в Септември…

По случая е образувано следствено дело I – 19/1989 г. във Военна прокуратура – Сливен. То приключва през 1992 г. със становище, че за експлозията в танка е виновен Кирил. Според прокурорите това се доказва от повърхностна експертиза.

Любен Берберов отново отива в Сливен и иска да види всички документи по делото. Той не е съгласен със становището на Военна прокуратура и иска разрешение за ексхумация на тялото на сина си, за да се установят неизяснени моменти в разследването. И получава отказ. Все още не му е ясна датата и часът на аутопсията извършена от патоанатома полк. д-р Генади Генов (вече покойник). Към делото не са били приложени смъртният акт на Кирил, нито съдебно – медицинската експертиза.

На базата на писмо от бащата се прави второ следствено дело, което приключва през 1995 г. и отново със същите заключения.

От всички страни ме спираха да ровя, спомня си почерненият баща. И аз се примирих в един момент. Но ден не е минавал, в който да не си мисля за това, което ни сполетя. Преди четири години, на 11 септември почина съпругата ми. Исках да я погреба при сина ни. Наех агенция „Реа Кибела“ и отидохме, за да отворят гроба и да го подготвим за ковчега на жена ми.

Когато стигнахме до останките от ковчега на Кирчо, в него открихме чисто нова военна униформа, раздиплена на мястото на тялото, фуражка и зелена военна риза в найлонов плик. Върху униформата имаше едно дърво. Вероятно го бяха сложили там, за да тежи ковчега…Изпитах още по-голяма болка. Загубих детето си за втори път. Бяхме погребали една униформа. Това отново ме убеди, че военните са потулили истината. Този път реших, че ще открия къде е тялото на моето момче.

30секулов

Тогава отива за помощ при адвокат Владимир Секулов. Той праща молба до военния министър Николай Ненчев, с която иска проверка на случая с празния ковчег. Министърът я разпорежда и тя се прави от Военна прокуратура – Сливен. Там са направени разпити на гробаря Райко Георгиев и останалите хора присъствали на отварянето на гроба на Кирил. Всеки от тях е разказал, че в ковчега нямало и помен от човешка или друга кост. Но така и не успели да докажат, че тялото е липсвало. Заключението на специалистите по тази проверка е, че в резултат на изминалите години, тялото и костите са се разградили. И няма нарушение.

Военна прокуратура – София с постановление на генерал – майор Манов потвърждава отказа на Сливенската военна прокуратура да образува дело, по случая. През 2017 г. Върховна касационна прокуратура потвърждава отказа на предишните две инстанции, със същите основания.

Имахме само още една възможност, казва адвокат Секулов, да пишем на Президента. Направихме и това, а на 20.02.2018 г. получихме отказ. Но всъщност не стигнахме до истината за смъртта и мястото където е погребан редник Кирил Берберов.

Не искам нищо друго, освен да знам къде са костите на детето ми. Отдавна не търся вина, споделя бащата, но искам да знам, че когато отида на гроба, сълзите ми ще стигнат до него…

 

 ТАНКЪТ

30танк

През 1955 г. започва и работата по нова сериозна модификация на танка Т-54 под името „Обект 155“. В нея се появяват ред нововъведения като: система за противоатомна защита с филтровентилационна система, като е премахнат вентилаторът за очистване на въздуха, чийто изход е пред люка на пълнача, термодимова апаратура, автоматична противопожарна система, бак-стелажи, които едновремено позволяват увеличаване на боекомплекта на танка и обема на зарежданото гориво, премахната е зенитната картечница като неефикасна и е преработен люкът на пълнача, инсталирани са мощен въздушен компресор, улесняващ пуска на двигателя. В средата на 1957 г. новата машина е приета на въоръжение под името Т-55, а серийното производство започва година по-късно – в средата на 1958 г.

През 1962 г. се появява и модернизираният вариант – Т-55А. Основно внимание при него е отделено на защита на екипажа от оръжията за масово поразяване и танкът е съоръжен с допълнителна вътрешна противорадиационна обшивка – ПОВ, изградена основно от полипропилен и борен оксид. Тя служи и като допълнителна защита срещу проникнали осколки – така Т-55 е първият серийно произвеждан танк, защитен и от ударната вълна, и от проникващата радиация.