Костадин ПАМПОВ

 12kostadin_pampov

      Преди време си бях позволил да напиша: „Според Киркегор морални сме само тогава, когато съзнаваме голямата разлика между това, което сме и това, което трябва да бъдем.”

      Във връзка с това мое твърдение, внимателен читател ме попита дали мога да му посоча изданието и точната страница, където може да се прочете въпросната максима. Допадала му и според него изразявала духа на Киркегор.

      Отговорих му, че моите текстове са преди всичко размисли, а не класически историко-философски изследвания. Тоест не толкова цитирам, колкото перифразирам определени мислители. „Вземам” идеята, която според мен се съдържа в думи, казани от тях и се опитвам да „прибавя нещо” от себе си.

      Но да се върна към написаното от мене по отношение на Киркегор. Върху титулната страница на книга по Етика бях видял като въвеждащо мото следните негови думи:

„… Оскъдността е основното качество на всяка Етика”. Исках да разбера смисъла на тези думи и го потърсих във вече споменатата книга.

      На една от страниците й прочетох, че „казано на собствено етически език – моралът е вечно противостоене на съществуващо и дължимо, на това което е, спрямо това, което трябва да бъде”.

      Малко по-надолу се посочваше, че „Европейската култура познава един човек, изпитал върху гърба си радостта и товара на морала… Името на този човек е Киркегор”.

      На следващата страница пък се казваше, че в резултат на всичко това той стигнал до изключителното си прозрение: „…Оскъдността е основното качество на всяка Етика”.

      Мисля, че точно тези думи и по-горе посочените обстоятелства, свързани с тях, ми дават основание и сега, както и преди време, да твърдя:

    Според Киркегор морални сме само тогава, когато съзнаваме голямата разлика между това, което сме и това, което трябва да бъдем.”

      Според мен почти същото казва и Сартр:

      „Човек не е това, което е и е това, което не е”. По същество Киркегор и Сартр продължават традиция, чието начало поставя Сократ.

      Той пък бил убеден, че някакъв вътрешен глас му казва какво не бива да прави. Последователите му с основание приемат, че става дума за Съвестта.