Снимка от миналото и днешната сграда на Съдебната палата в Пазарджик развихри дискусия във фейсбук. Колажът е направен от талантливия Никола Колев, но всъщност старата сграда е Съдебната палата, преди да бъде извършен ремонт. И по точно това е зданието на Пловдивската окръжна постоянна комисия, намираща се в центъра на гр. Т.-Пазарджик, през първите двадесет години на ХХ век. Тъй като там се помещавал Съдът, на стара картичка се чете, че това е Съдебната палата.
Съдебната организация у нас се въвежда през 1879 год. с “Временните правила”, които остават в сила до издаването на първия “Закон за устройство на съдилищата в България” от 25.05.1880 г. След приемането му е възприета триинстанционна структура на съдебната система, подобна на сега действащата, която е включвала като първа инстанция мирови или окръжни съдилища, като втора инстанция – окръжни или апелативни съдилища и като касационна инстанция – Върховен касационен съд. Територията на страната е била разделена на 31 съдебни окръга.
Това е новата сграда на съда, която познаваме и днес. Тя е открита през 1934 г.
Според този закон общото ръководство на правосъдната система се осъществява от Министъра на правосъдието.
През 1899 г. се въвежда за първи път несменяемостта след прослужен определен стаж, института на кандидати за съдебна длъжност и полагане на клетва при встъпване в длъжност на следовател и прокурор.
Прокуратурата и следствието за първи път са уредени в Закона за устройство на съдилищата в България от 1880 г.
Съдът е създаден през 1879 г. под наименованието “Татар-Пазарджишки Окръжен съд” и съществува като самостоятелен съд до 1934 г. Тези данни се черпят от записките на княз Дондуков от 06.02.1879 год. и от азбучниците – указатели, които са водени от съда същата година.
На 22.12.1934 г. съдът се закрива и това трае до месец април 1935 г. Oтново се открива под наименованието “Пазарджишко отделение при Пловдивски областен съд”. Просъществува като такъв около 2 месеца, след което се обособява като самостоятелен съд – “Пазарджишки окръжен съд” и съществува до 28.02.1950 г., когато се закрива. На 01.03.1950 г. се открива като “Пазарджишко отделение при Пловдивски окръжен съд”, което наименование носи до 05.04.1959 г.
Окръжен съд – град Пазарджик съществува под това наименование от 06.04.1959 г., което носи и до момента. Той е юридическо лице на бюджетна издръжка към Висшия съдебен съвет на Република България. Дейността му е регламентирана от Закона за съдебната власт (ДВ, бр.59 от 1994 год.). Районът на съда от Освобождението до 1934 г. обхваща град Пазарджик и околията, град Пещера и околията, град Панагюрище и околията, град Ихтиман и околията. След 1934 г. се включва и мировия съд в град Велинград, а град Ихтиман и околията минават към Софийския окръжен съд.
Днес в състава на Окръжен съд – Пазарджик влизат: Районен съд – град Пазарджик, Районен съд – град Пещера, Районен съд – град Панагюрище, Районен съд – град Велинград.
Окръжният съд разглежда наказателни, граждански, административни и търговски дела – първа и въззивна (втора) инстанция, регистрира фирми на юридически лица. Ежегодно изготвя отчетни доклади и статистически сведения. Функциите на служителите в съдебната администрация са регламентирани от правилник, издаден от министъра на правосъдието, обнародван в „Държавен вестник”, бр.95/26.10.2004 г. и влязъл в сила от 27.11.2004 г. При осъществяването на своята дейност съдебната администрация се ръководи от принципите на законност, отговорност, прозрачност, бързина и ефективност, съобразно изискванията за качествено обслужване на физическите и юридическите лица и на правилата за професионална етика на съдебните служители.
Съдебната палата в Т. – Пазарджик
Из статия от Никола Икономов – адвокат
„Нуждата от нея е належаща. До днес Т.-Пазарджишкия окръжен съд с две отделения и с по 3000 дела средно годишно и по настоящем се помещават в зданието на Пловдивската окръжна постоянна комисия, намираща се в центъра на гр. Т.-Пазарджик. Държавата плащаше на постоянната комисия средно по 70,000 лева годишно, двата следствени участъка с около 2000 дела годишно, двата изпълнителни участъка с повече от 4000 дела годишно и нотариата се помещаваха и се помещават в зданието на братя Чорбаджакови и държавата ни плащаше и им плаща наем. Т.-Пазарджикският окръжен съд и мировите съдилища съществуват от около 50 години насам и държавата е платила около 7,000,000 лв. наем за правосъдните институти в гр. Т.-Пазарджик …
Т.-Пазарджикският окръжен съд винаги е имал, има и ще има най-много дела по всички съществуващи закони в царството ни. Районът му се състои от околиите Т.-Пазарджишка, Панагюрска и Пещерска, с едно население повече от 150 000 души. Т.-Пазарджик и околията му, панагюрска и пещерска околии са дали досега повече от 10 министри на царството ни, но за жалост много малко е направено за гр. Т.-Пазарджик . . .“
Публикувана във в-к „Лъча”(Т.-Пазарджик), №368, 20 май 1933 г.
Освещаване на съдебната палата
Из статия на И.И.Г.
„То се извърши на 31 октомври, в присъствието на г-н Кожухаров, министър на правосъдието, г-н Милков – председател на Пловдивския апелативен съд, г-н Красновски, С. Георгиев, Лингаров и много съдии, дошли от София и Пловдив. Гражданството масово посети освещаването.
След водосвета говори г-н министъра на правосъдието. С пламенни думи той нарисува картината на всеобщия български напредък в полето на духовната и материалната култури. Каза ласкави думи за правосъдието на Пазарджик и почит към големите правосъдни дейци от миналото … След г-н министъра говори председателят на Областния съд г-н Иван Марков. Той направи един кратък исторически преглед от Освобождението на България и каза:
„Днес българското правосъдие празнува един свой успех и една придобивка с изграждането на съдебната палата, която символизира държавната мощ. Върху правосъдието е изградена държавата и само в него гражданинът може да намери гаранция за своята сигурност и защитата на всестранните си интереси.” Г-н Марков направи преглед на създаването и развитието на бившия Пазарджишки окръжен съд … Относно създаването на днешната съдебна палата каза: „Прочее, нека тези, които влизат в този храм на Темида никога да не забравят, че на везните й се претеглят не само постъпките на гражданите в нашата страна, но и тези на съдията . . . Нека тук магистратът, подпомогнат от адвоката, при взаимно доверие и респект, с достойнство и чест, без страст и без страх неотклонно изпълнят дългът си пред закона и съвестта си и нека възвеличим доброто име на България.”
Речта на г-н Марков бе изпратена с бурни одобрения. Говори и председателят на Адвокатския съвет г-н С. Велчев. С хубави думи и добри пожелания той завърши речта си. Състоя се след това скромна, но радушна трапеза, от която останаха възхитени гостите ….“
Публикувана във вестник „Лъча”(Т.-Пазарджик),бр. № 631 от 5 ноември 1938 г.
Определено аз съм на мнение, че това са две различни сгради, независимо, че има прилика. Но да се разрушат напълно стените, за да се направят стаи с по два прозореца в стая(а това е видимо, че е така в сегашната сграда) просто е немислимо. Освен това на старата сграда има 6 прозореца, а новата е по-дълга и има по 8 прозореца на етаж от едната страна. И разстоянието до ъгъла е по-голямо.