Борислав ПЕТРОВ

Колко много фалшиви метафори,
цяла купчина чужди глаголи.
А е ясно-без хляба и нафора
под небето се скитаме голи.
И душите минават зад граница
и си плащат прескъпо митата,
а животът събран е във раница
и са малко сред нея нещата.
Стрък коса и завет на Апостола,
и от Вазов и Ботев-поеми,
малко прах-на Евтимий от костите
и от Бога-човешкото време.
И където забродим по пътища,
и където забием си кола
пак сме българи в нашите сънища
и ни стряска гърмежът под Вола.
По нечуващи даже от глухите,
по невиждащи даже от слепи,
в нас бушува кръвта Аспарухова
и се будим от тътен на степи.
И си знаем до смърт епикризата,
че потомци сме вечни на тронове,
щом препуска на кон Черноризеца
и го пише ръка Симеонова.
И сред Космоса да ни разселите,
да сечете словата ни-грубите,
ние всичко докрай сме спечелили
и едва ли от вас ще загубим.
Ние носим живота си в раница
и умираме с него в житата,
и дори тъй немили зад граница
пак до болка са ясни нещата.
Ще посеем по български костите,
на Вселената-древна метафора,
стрък коса от лика на Апостола,
стрък поема-на Вазов от нафора.