До Санкт Петербург и обратно

Интервю с Гергана ЗЛАТКОВА

Гергана Златкова е родена в София, но значителна част от детството ѝ преминава в гр. Пещера, където завършва и училищното си образование. През годините, заедно със свои съученици и приятели, тя е участвала в много инициативи, организирани от Младежкият дом, НЧ „Развитие- 1873″ и библиотеката към НЧ „Развитие- 1873″ гр. Пещера. Така тя става част и от децата на библиотеката. В момента Гергана е докторантка по западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите ѝ са в областта на хуманитаристиката и изкуството.

Съвсем скоро Гергана се завърна от участие в международна филологическа конференция, организирана от Санктпетербургския университет, продължила близо 12 дни. И сега ще ни разкаже какви са нейните впечатления от там.

С каква тема взехте участие в научната конференция?

Темата, с която взех участие беше: „Тютюнът в романа „Тютюн“ на Димитър Димов“. Изследването представлява сравнителен критически прочит през рамките на френската и руската литератури на XIX в. Темите за дискусия в романа не са изчерпани. За много произведения, създадени преди романа „Тютюн“, също има какво ново да се каже. Всичко зависи от това как се работи с една творба. Важното е какво творбата казва на читателите, а не какво те очакват от нея. Въпрос на гледна точка и на подход към художествения текст.

Една научна конференция дава възможност човек да пътува и да се запознае и с нови места. На вас беше ли ви интересно да посетите Русия, макар и само един град?

Науката е прозорец към света не само посредством книгата, а посредством дискусиите, които четенето провокира. И точно това ни дава отговор защо до всяка удобна библиотечна читалня е хубаво да има уютно кафене за отмора и дискусии . И да. На мен ми беше интересно да посетя Русия, защото съм чела много за там. От друга страна Санкт Петербург е един по-различен град. В неговото величие личат следи от много култури- той е нещо като северен кръстопът между Изтока и Запада. Подобна е ролята, която изпълняват Балканите, само че доста по на юг. И най-вече България. Наистина това е само един град, но в рамките на една конференция е малко по-трудно да се направи програма какво е възможно да се посети, особено когато значителна част от известните места- дворци, църкви, музеи са в основен ремонт, за да могат да отворят врати през лятото.

В Санкт Петербург и околностите му има повече от двадесет и два двореца и още сто музея. И всеки един от тях има своя история и основна роля. Визата ми даваше възможност да посетя и други градове, но за това пътуване реших да се съсредоточа само върху мястото, където се намирам в конкретния момент. И, разбира се, не успях да видя абсолютно всичко. Но и това, което видях, беше достатъчно за мен. Тъй като се получава едно пренасищане от впечатления и емоции, и човек има нужда от определена почивка преди да се насочи към следващ обект. Това беше причината между посещенията на няколко музея, между които Руский музей (Михайловский дворец), където е изложена по-голямата част от различните видове руско изкуство, дворецът на Меншиков и Ермитажа, да реша да отделя един следобед и една вечер за разходка навън, из забележителностите извън експозициите.

Знае се, че само заради посещение в Ермитажа туристи от цял свят предприемат пътувания до Санкт Петербург. С какво впечатление останахте от там?

Първо, искам да споделя нещо интересно, характерно за всички руски музеи, с изключение на църквите, превърнати в музеи. В руските музеи има съблекални- по-големи от тези в Народна библиотека в Пловдив и в Националната библиотека в София. През зимния период и когато е студено работи отоплителна система, така че човек може да се отпусне и да разгледа всичко, от което се интересува. В партерите има кафе- сладкарници, където посетителите могат да релаксират и да продължат обиколката си. Такъв е и редът в Ермитажа. В Зимния дворец и в сградите до него се съхраняват и представят действително много ценни колекции. Които са не толкова за ценители, като се изключи големият брой картини и скулптури от известни художници и майстори, колкото за хора, които се занимават с наука, история, археология, изкуство и с история на изкуството.

Логиката на подредба на колекциите представя видовете изкуство по света през различни епохи от Архаиката до съвремието. Само че онова, което ние възприемаме като изкуство през Архаиката, може да е имало друго значение за хората, които са го създали и употребявали. Така че тук въпросите опират повече до история и културология и едва след това – до изкуство. Същевременно във външната и вътрешната архитектура на Зимния дворец и сградите, свързани с него чрез коридори, преобладава стилът барок. Мебели, завеси, тапицерии, форми, огледала, рисунки, цветове, тавани, паркет, мозайки… Самият Ермитаж е едно произведение на изкуството, в което се съхраняват и излагат пред посетителите други произведения на изкуството. Изкуство в изкуството.

Разкажете ни нещо и за другите места, които посетихте.

Вероятно втора по важност след Ермитажа е резиденцията на императрица Екатерина в Царское село (дн. Пушкин). Има просторни огледални зали за балове и пиршества. С изтънчени рисунки и орнаменти. В някои от помещенията за почивка могат да се видят плътно наредени картини от известни художници, разделени от прегради, наподобяващи рамка, но покриват стените до определено ниво, което завършва с обшивка от метален обков или други материали и орнаменти със стил. В някогашната сграда за дворцова библиотека е основан лицей, в който са получили образование редица изтъкнати руски дипломати, политици, военни, учени, художници и писатели

Там е учил и поетът Ал. С. Пушкин. Което е гордост за лицея и затова има цяла зала, посветена на Пушкин на втория етаж. На най-горния етаж е поместено общежитието – единични стаи, в които обучаващите се са живеели 6 години подред под режим. Техните родители са ги посещавали, но самите възпитаници, въпреки че са имали по един месец лятна ваканция, не са се връщали по домовете си, а са пътували. Много се е държало на обноските, образованието и старанието. Библиотеката на лицея е богата. Учили са класически езици и литература, теология, точни и естествени науки. Книгите основно са на старогръцки, латински, френски, немски, английски, староруски и руски език.

Запазени са една от учебните зали и кабинетът по физика и астрономия, както и заседателната зала. Дворецът на Меншиков в Санкт Петербург, който се намира на единия бряг на Нева, почти срещу Меденият конник (известен паметник на цар Петър Първи, възпят в поезията на Пушкин), е интересен със своята външна и вътрешна архитектура, както и с колекциите в него. Освен рицарските доспехи, гоблените, картините от известни художници и мебелите в бароков стил, там са изложени и порцеланови сервизи от Япония, вероятно дарявани от японски делегации или пътешественици. Също така има китайски пана с рисунки, които са послужили като тапети на две от стаите.

А холандските порцеланови плочки, предназначени за камините, с които министър Меншиков е украсил своя дворец, са другата интересна атракция. Те са причина за възникване на спор между Петър Велики и неговия министър, който е злоупотребил с доверието на своя цар. В Руский музей има много интересни дърворезби и фигурки от дърво, метални таблички с релефи, предмети от кост от морски животни от северните морета, граничещи с Ледовития океан. Също и ръкоделия- дантели, везани платна, гоблени и много други интересни предмети на изкуството. Кутийките и сервизите с цветни изображения върху черна основа , напомнящи ни на негативите във фотографията, са характерни за руското изкуство.

За мен особено интересно беше да разгледам картините от руски художници, между които имаше и на Архип Иванович Куинджи – приятел на известният учен Дмитрий Менделеев. Боите, с които са изрисувани неговите картини са резултат от експерименти, които те, двамата с Менделеев са провеждали.

А една от интересните изненади там бяха картините на Иля Репин, между които и „Запорожски казаци пишат писмо до турския султан“.

В друго предградие – Гатчина е разположен Павловият дворец. Там също има много интересна колекция. Този и много други дворци, част от които вече споменах, са били реставрирани след бомбардировките от Втората световна война. От някои са успели да извозят мебелировката и ценностите, но от други – не. Има места, където личи основата на зида така, както е останал след бомбардировките. На приземния етаж е отделено пространство за историята на революцията през 1917 годин

Всъщност там руският цар Николай се отказва от своя трон. За първи път видях какво означава костюм с елегантна кройка от шаяк. Произведен е от английска фирма за Керенски, на когото е принадлежал. Друго, характерно за Гатчина е, че там са се провеждали едни от първите опитни полети със самолети. Интересно е имението, в което са провеждали благотворителна дейност руските масони. Построено е от тухли, направени от пръст. Както в България, така и в Русия, наричат направата „кирпич“- материали от земя, от пръст. Но да оставим за момент дворците и да отделим малко място на църквите. В Русия ги наричат „сбор“ от „събор“.

В църквата в Петропавловската крепост, както и няколко други църкви в Санкт Петербург, има едно колебание между православие и католицизъм във вътрешната и външната архитектура и ансамбли, както и до известна степен при стенописите. Там са погребани повечето руски императори и техни родственици от династията на Петър Велики с някои изключения. Изключително светла църква, със златни иконостас и двери. В единия край на крепостта е монетният двор, а в другия- затворът „Трубецкой“, в който са лежали осъдените по политически причини. Крепостта има два входа. Там са се съхранявали амуниции и други запаси. От входа, откъм река Нева са извеждали осъдените с лодка или кораб, или са излизали комендантът и други служители по важни служебни поръчки в посока Зимния дворец или други централни учреждения.

Известни са три покачвания на нивото на водите на Нева, при което някои от разположените в ниското килии от затвора са се наводнявали. Пред църквата има малка будка- музей, в която е изложено в реален размер копие на лодката на цар Петър Велики. Крепостта и сградите в нея и близо до нея са построени в холандски стил. Всеки обед, точно в 12:00 часа има топовен изстрел от позициите в горната част на крепостта към реката.

Казанската църква е една от най-големите. Тя е православен храм, но в нейната вътрешна архитектура също се забелязва колебание между католическите храмове (не готически) и православните храмове. Там е гробът на генерал Кутузов, описан от Л. Н. Толстой във „Война и мир“. Спаски сбор, или „Спас на Крови“ е построена там, където е загинал при атентат на железницата цар Александър Втори Освободител, чийто патрон е бил св. Александър Невски (Най-вероятно това е причината българският катедрален храм – паметник, посветен на руските освободители от Руско- турската война в София да бъде именуван „Св. Александър Невски“). Вътрешната и външната ѝ архитектура са характерни за руските православни храмове. Изключително ярки бои са използвани за стенописите. Лично на мен ми напомня великденско яйце.

В нея има възпоменателна плоча в памет на руския император Александър Втори, известен в историята като цар Освободител. В своята страна е известен с това, че освобождава крепостните селяни, а в България е известен с обявяването на Руско-турската война и Освобождението на България. Разбира се, мога да опиша още много места и забележителности, но някак наблегнах върху тези, за които прецених, че са най-важните. Вероятно е редно да завърша с описание на Дворцовия площад, Алексндровская колона и триумфалната арка, разделяща Главният щаб, огромната широчина на замръзналата Нева, или подвижните мостове, които през зимата не помръдват.

Но мисля, че за читателите ще бъде по-интересно да научат нещо повече за Исакиевски сбор, зад Адмиралтейството и съвсем близо до някогашният дом на Ф. М. Достоевски, попадаща някак си между двата бронзови конника, изобразяващи фигурите на двама руски царе- Петър Велики и Николай Първи.

В друго предградие – Гатчина е разположен Павловият дворец.

За първи път видях какво означава костюм с елегантна кройка от шаяк. Произведен е от английска фирма за Керенски, на когото е принадлежал.

Исакиевски сбор в момента е обект на спор- дали е редно да бъде обявена за православен храм, тъй като архитектурата ѝ е по-скоро по образец на католическите църкви. И веднага се сещам за „Св. Стефан “ от Будапеща, която пък е построена по модел на една емблематична църква от Рим. Интересното, във връзка с тази църква, е че през Втората световна война и обсадата на Ленинград, тя е място, където са били съхранени много от картините и предметите на изкуството, на които днес туристите се любуват в санктпетербургските музеи. Върху титаничните колони има кръпки, заличаващи огромни дупки от нацистки снаряди. Дори на едно място, което е под колоните. където личи издълбания на места благороден камък, има табела, указваща, че пробойните са от снаряди. Тук вече формулата изкуство в изкуството е скрепена от солидната спойка на вярата: изкуство- вяра- изкуство.

Споменахте домът на Достоевски. Разкажете ни за него.

Домът на Достоевски е означен само от две паметни плочи. В момента е сграда, която служи за някакви учреждения и фирми. Оригинални са само архитектурата и фасадата. Не е отбелязано да е някакъв музей. Но духът… Духът на улиците, паважът, атмосферата, близостта на канал „Грибоедов“… Всичко това ни дава възможност да се потопим в епохите, да проследим стъпките на литературните персонажи и техните автори. И не само на героите на Достоевски. В Санкт Петербург освен Достоевски и Пушкин са живеели и много други руски автори- като Анна Ахматова, Данийл Хармс и много- много други…

Какво бихте ни споделили на самия финал на нашия разговор? Може би, нещо, което много сте искали, но сте пропуснали да видите.

Много исках да посетя представление в балета или в операта. Нямах този шанс. Понеже обиколката беше много интензивна и същевременно много изморителна. Толкова голям град, с толкова околности. Да се разгледа само за седем дни е невъзможно. Седем бяха дните, в които ми остана време от конференцията. И за финал ще споделя: От историята за възникването на Петербург, който е на около 300 години, знаем че там е била северна пустош, покрита с блата.

Петър Първи първоначално е живеел в една скромна дървена селска хижа. Знаете руските къщи, които ни напомнят жилищата на траперите и златотърсачите в Америка. Когато немците са напускали града и околностите по стените на някои сгради и здания са написали, че един ден там, на това място няма да има град (Такъв е и надписът в Павловския дворец в Гатчина) И те ще се върнат, за да се убедят в правотата си. Но градът го има и процъфтява. Имало е владетели, които от пустинята или от блатата са създали места, години за живот, богати на култура, центрове на занаяти и търговия. За мен Петербург е пример точно за това. Доказателство е и отстояването на всички премеждия, останали в историята. А съвсем друг е въпросът колко добронамерени и отзивчиви са към непознатите хората там. Метафорично можем да го определим като лотос всред водите, от които е обграден.

Подходът и уважението към науката, към изкуството, към творческия порив. Пространство, в което талантът има възможност се разгръща. Уважение към историята, независимо колко противоречива е тя. Руските социалисти не разрушават дворците и църквите, а ги превръщат в музеи. Днес също нищо от миналото не е унищожено. Но там май това не зависи само от политиците. Там го пазят самите хора. Те казват, че независимо от това, каква власт ги управлява, построеното е построено от тях, обикновените хора. И по логиката на това недовършено изказване си личи, че те самите няма да позволят нещо да изчезне по заповед на когото и да е.