16димитър греков

Снимка: в-к „Дневник“

В Пазарджик има улица именувана на „Димитър Греков“, тя е успоредна на бул. „Мария Луиза“ и се простира от ул. „Ангел Кънчев“ преминава пред училище „Христо Ботев“, пресича ул. „Струма“, стига до емблематичния площад „Моста на Лютата“ и минава край училище „Христо Смирнески“ и се извива до бул. „Стефан Стамболов“, там където е главният вход на парк – остров „Свобода“.

За повечето от жителите на тази улица Димитър Греков е само нейното име. На пръсти се броят онези, които могат да си спомнят кой е той и с какво е заслужил обезсмъртяването си в Пазарджик. Всъщност на днешния ден жителите на ул. „Д.Греков“ трябва да бъдат горди, защото той е един от създателите на Търновската конституция, от подписването на която ни делят 139 г.

Ето кой е българинът, който с делата си е получил  правото на вечен живот и в нашия град.

16Dimitar_Grekov

Снимка: Уикипедия

Димитър Греков е български политик и юрист, деец на Консервативната и Народнолибералната партия, министър-председател от 30 януари до 13 октомври 1899 г. Народен представител в Учредителното събрание във Велико Търново, III ВНС, I ОНС, II ОНС, III ОНС, V ОНС, VI ОНС, VII ОНС и X ОНС.

Димитър Панайотов Греков е роден на 14 септември (2 .ІХ. стар стил) в гр. Болград, Бесарабия. Баща му – Панайот Греков, е заможен търговец. Димитър Греков е ученик от първия випуск на прочутата за времето си Болградска гимназия, която завършва през 1868 г. Със стипендия от гимназията той продължава образованието си във Франция, където завършва право в Екс ан Прованс през 1875 г. През 1876 г. завършва и докторантура в Юридическия факултет на Академията на Екс.

През 1877 г. Димитър Греков работи като адвокат в Браила, Румъния и се включва в Българското централно благотворително общество.

След Освобождението на България от османска власт се установява в София и заема поста председател на Областния съд, а после за кратко време през 1879 г. е и първият председател на Върховния съд.

Става член на Консервативната партия и е избран за депутат на Учредителното събрание в Търново. Участва като министър на правосъдието в първото правителство на Княжество България с министър-председател Тодор Бурмов. След това и в първото правителство на митрополит Климент е министър на правосъдието и временно управляващ Министерството на вътрешните работи (1879-1880). През 1881 г. става член на Българското книжовно дружество.

Като консерватор Димитър Греков подкрепя държавния преврат на княз Батемберг, извършен на 27 април 1881 г. През периода 1881-1882 г. заема поста подпредседател на Държавния съвет. Министър на правосъдието в правителството на ген. Соболев. Същата година (1883) е председател на ІІІ ОНС.

Като крепител на режима на княз Александър І Батенберг Греков изпълнява и различни дипломатически мисии. След Съединението на Източна Румелия с Княжеството, извършено на 06 септември 1885 г., той е дипломатически представител в Цариград през 1886 г.

По време на политическата криза след абдикацията на княза на 26 август 1886 г., Димитър Греков се присъединява към Народнолибералната партия. Включен е в делегацията, която преговаря във Виена за идването на принц Фердинанд на българския престол.

През управлението на Стефан Стамболов (20 август 1887 – 19 май 1894 г.) Греков става министър на вътрешните работи – от 2 ноември 1890 до 19 май 1894 г. От 20 септември 1891 до 13 февруари 1893 г. е временно управляващ Министерството на правосъдието в същото правителство.

През 1895 г. Стефан Стамболов е убит и Димитър Греков става лидер на Народнолибералната (стамболовистка) партия. Той заема този пост до 1897 г., когато напуска партията и се отдава на адвокатска дейност.

След падането на кабинета на Константин Стоилов през 1899 г. княз Фердинанд І Сакскобургготски (1887-1918) му възлага задачата да състави  правителство (19 януари 1899 г.). Този кабинет е съставен от  Народнолибералната и от Либералната (радославистка) партия. Демократическата и Прогресивнолибералната партия отказват да участват в него. Това създава несигурност на управлението. Тъй като д-р Васил Радославов е министър на вътрешните работи и има силно влияние, правителството е известно с названието ”кабинет на Греков-Радославов”.

Във външната си политика правителството поддържа добри отношения с Великите сили, подкрепя българското население в Македония и Тракия. Започва военно сближаване с Русия и подготовка за отхвърляне на васалитета към Турция. Българска делегация за пръв път е поканена на Международната конференция за мир в Хага.

В страната настъпва финансова криза. Европейските банки отказват да дадат заем.  Правителството води преговори с Дружеството за експлоатация на Източните железници и България се задължава в продължение на 20 години да не строи железници, конкурентни на тази компания. Въпреки подпомагането на селското население с отложено плащане на поземления данък за 1899 г. с три години, положението не се подобрява поради неплодородната година.

В правителството настъпват разногласия. Народнолибералната партия напуска кабинета. Радославистите се противопоставят на министър-председателя по финансови въпроси. Поради тези причини той е принуден на 13 октомври 1899 г. да подаде оставка. Още същата година става отново лидер на Народнолибералната партия.

Димитър Греков умира неочаквано на 8 май (25 април стар стил) 1901 г. в София. Неговият син Александър Греков (1884-1922) е известен дипломат и общественик.