Читателски отзив за срещата -разговор с Нидал Алгафари, организирана от Библиотеката при НЧ „Развитие-1873″ гр. Пещера

 Гергана ЗЛАТКОВА 

Нидал Алгафари е популярен в България повече като режисьор и сценарист в телевизионните предавания, филми и шоу програми, отколкото като писател. Но всъщност е отличен разказвач на истории, в които почти всеки съвременен българин, проявяващ истински интерес към родното, би открил въпросите, които често си задава и част от отговорите, до които все още не е достигнал. До този момент авторът има поредица, издадена в четири тома: „Боже, защо Господ лъже?“; „Аллах, милост нямаш ли?“; „Любиш ли, ти Бог си“ ; „Орисани да избираме“ и доколкото се разбра от разговорът, в момента петата книга е в процес на подготовка. Тази поредица бе повод за срещата на Нидал Алгафари с читателите от град Пещера, проведена в комплекс  „Хийт“ от  Библиотеката при  НЧ „Развитие- 1873″, гр. Пещера.

От отзивите на други читатели и слушатели в интернет стана ясно, че срещата е предизвикала огромен интерес и присъстващите са били много. А не са били малко и онези, които са проследили разговорът чрез прякото включване на линия по интернет.

Началото на разговорът бе поставено от една история за калушарите, които днес пазят своята русалийска традиция някъде в Златията, в Северна България, в селата, разположени на бреговете на р. Дунав. Постепенно бе отделено място на друга интересна общност- казълбашите, а след това на още-  евреите, мюсюлманите, християните, нестинарите, богомилите, даалиите, кърджалиите, каракачаните и много-много други. След което авторът обобщи, че всъщност населението на Балканите е еднородно, но с различна култура. И всичко това е отразено по един, или друг начин в историите на героите от неговите книги. Хора, в търсене на себе си, на своето призвание и на своята истина. Как е правилно да се постъпи, до къде води изборът на ума, до къде води изборът на сърцето- вечни въпроси, но поставени неподправено, по съвсем нов начин – интересно и завладяващо. И разбира се- проклятието на Чумата и благословията, вследствие на любовта и добрината. Със своята естественост повествованията грабват читателите и те очакват с нетърпение някакво продължение, или нова история.

19нидал1

Бе отделено място на важната роля на имотните българи за съхраняването и построяването на манастири, черкви, училища и други важни средища във вековете, когато българските земи са под Османска власт. Или така наречените „чорбаджии“ – хора, които иначе често са определяни несправедливо в литературата и историята като лоша, паразитираща прослойка, благоденстваща на гърба на останалия народ. След което Нидал Алгафари акцентира и върху въпросът за Бог и религиозните ценности. И обясни обосновано къде открива разлики и противоречия в свещените книги и практики на аврамическите религии (Юдаизъм, Християнство, Ислям) – дали Бог е описан успешно и добросъвестно в някои книги и пасажи и дали това не противоречи на Неговата същност, каквато иначе я познаваме отново от други текстове на Св. Писание.  А също и как днес свещенослужителите се грижат за правилното разбиране на вярата, какви би трябвало да са функциите на кръстниците днес и откъде, според онова, с което е запознат от фолклора и етнологията, произлиза традицията на сакралната връзка между кръстниците и техните кръщелници.

19нидал2

Вероятно мнозина от запознатите с историята на град Пещера прозряха в казаното от автора част от истината и за историята на своя град. Подобно на малкото черкви и манастири, които Нидал Алгафари посочи и поясни, че са построени с дарения от турци на високи постове между Петнадесети и Деветнадесети век, за благодарност, че техни близки са се излекували от водата и молитвите на християните, в Пещера е построена църквата „Св. Петка“. Подобно на забравените имотни българи- чорбаджии, пещерецът Димитър Горов, спомоществователят на българските хъшове, писатели, дейци за Свободата на Отечеството и няколко чети, включително и Ботевата, в която участва и неговият брат- Атанас, загинал на вр. Вола, е забравен, или изключително рядко споменаван в учебниците по история. Същото може да се каже и за просветителят Спас Зафиров- учител, преводач, методолог, поет, радетел за независима Българска Екзархия и основоположник на честването на 11 май- денят на св. св. Кирил и Методий, като празник на българското училище и българската азбука.

Може още много да се каже за това – защо се осъществи толкова успешно диалогът,  изречен гласно, или мислено между Нидал Алгафари и неговите читатели от град Пещера. Интересно ми е, дали авторът знае за това.Много умен и интелигентен разказвач, който се слива с публиката.Тя усеща него и той нея.

Неписаната история- това е историята на всеки съвременен човек, поел върху плещите си завещаното от миналото. Миналото, което се е натрупало като възраст на света, или по-точно на цивилизацията, към която съвременният човек принадлежи. А историята на много от съвременните хора и по-точно корените на развитието на цивилизацията им започват в Източното Средиземноморие- независимо дали на територията, известна в историята като Левант, която се простира от Сирия, Ливан, Палестина и Израел до южната част на някогашна Гърция (дн. Турция), дали някъде по на юг – в Египет, в Мека и Медина, или по на север в Персия, или Константинопол- отново Гърция, превърнала се по-късно Византия. История, в която един по-централен за Средиземноморието град- Рим, също заема основополагаща ключова позиция, бивайки символ на цяла империя, от чиято роля посочените вече географски места са повлияни повече, или по-малко. Но същевременно, благодарение на Римската империя, много предмети, традиции, знание и др. от тази Източно- Средизменоморска  култура са разпространени в други части от Европа, а след това и в Америка. В този смисъл се имат предвид не само така наречените аврамически религии- Юдаизъм, Християнство и Ислям, а и други факти, свързани с по-древните религии, култове и традиции, с търговията, писмената традиция, медицината, математиката, другите науки, архитектурата, изкуството- скулптурата, поезията, музиката…  и други на пръв поглед много общи „сегменти“ от културата, но основополагащи, важни… Защото са в обръщение и до днес.

19нидал3

Към такива размисли ме провокира разказът на авторът. Съвсем фино и неангажиращо. Той засяга миналото и историята на българските земи, а в тях са закодирани следите и на Източното Средиземноморие, с тежестта на историята, писана, или неписана, но факт. В своя живот всеки човек е в непрестанно търсене на себе си чрез другите и на другите чрез себе си. И няма как това да не е част от заниманията на един интелектуалец – творческа личност, която е и обществено ангажирана.

Диалогът остава отворен, в очакване на своето продължение в нови срещи между Нидал Алгафари и неговите читатели от град Пещера.

Благодаря на организаторите на събитието, че дадоха възможност за пряко предаване (чрез онлайн връзка с интернет) на срещата от  комплекс „Хийт“ град Пещера! Така тези, които нямахме възможност да присъстваме на самата среща, успяхме да проследим значителна част от събитието от други градове и от други държави.